О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 14.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5769 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Т. И. и М. К. И. против решение № 1473/24.07.2015г. по гр.д.№ 1186/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 6146/18.12.2014г по гр.д.№ 2414/2014г на Варненски РС, поправено с решение № 2534/20.02.2015 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на тях, че, че ищецът В. Д. Г., като наследник на К. А. К., е собственик на ПИ с идентификатор № 10135.2517.4773 по КК и КР на [населено място], с.о.“М. рид. Бялата чешма и Дъбравата“, с площ от 854 кв.м., / по отменена Заповед за изменение на ПНИ № КД-14-03-1133/3.05.2012/ а по действащата КК, съответстващ ПИ с идентификатор 10135.2517.1592 с площ от 911кв.м., респективно по ПНИ, одобрен със Заповед № РД-08-7706/5.06.2008 г, съставляващ недвижим имот № 1592 и касаторите са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на ищеца върху същия имот. Със същото решение е отменен констативен н.а. № 34 том IІ вх.per.№ 6241 н.д.№ 209/11.08.2010г на нотариус с per. № 335, П. С. с район на действие В., вписан с вх. регистър 17864/ 12.08.2011г, акт № 63 том LI дело № 10845 на Служба по вписванията Варна., на осн.чл.537 ал.2 ГПК;
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че не е конкретизирано на какво основание наследодателката на ищеца е била собственик на процесния имот към момента на колективизацията и за неправилност и необоснованост защото искът е уважен въпреки, че не е доказано правото й на собственост, не е установена идентичност между името на лицето на което е записан имота и наследодателката на ищеца и идентичност на имота и в тази част решението почивало на предположения и за необсъждане на тези възражения и възражението им за придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани въпросите: може ли съдът да постанови решението си без да обсъди целия доказателствен материал, заключенията на вещите лица и възраженията, и доводите на страните. 2. може ли ответник, който не е бивш ползвате по пар. 4 ЗСПЗЗ да оспорва активната материално правна легитимация на ищеца, който се основава на земеделска реституция – че заявителя, респективно наследодатя му е бил собственик към момента на колективизацията, че възстановения имот е бил идентичен на притежавания към момента на колективизацията или че е опорочена административната процедура по възстановяване на собствеността и длъжен ли е ищеца при оспорване да проведе главно и пълно доказване на правото си на собственост. По общия формулиран въпрос е приложимо ли е ТР № 9/2912г. на ОСГК на ВКС в случаите, когато за лицето, позоваващо се на земеделска реституция се противопоставят права не от бивш ползвател по пар. 4 ЗСПЗЗ, а от лица, твърдящи други права. На първия въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, а на втория – основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол поради това, че решението е съобразено с доказателствата, доводите на страните и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
Ищецът е наследник на К. А. К., [дата на раждане] , починала на 20.06.2006г. дъщеря на А. А. А. /у-ние за наследници на л. 193 от делото на РС/ и съпруга от първи брак на Д. К. /свидетелство за венчане на л. 68/. Ищецът е декларирал и че К. А. К., К. А. А. и К. А. Д. са имена на едно и също лице / л. 69 от делото на РС/. Затова не кореспондира с данните от делото твърдението на касаторите, че не е доказана идентичността на имената, като се съобрази и начина на формиране на името на съпругата в българското право и традиция. По плана на Ч. крайбрежие и разписния лист към него на К. А. Д. е записан имот № 53./ виж л. 30/ Съседния имот 52 е записан на Т. С.. Според заключението на СТЕ имот № 7253 е записан на нейно име, а граница от север е имот № 7283 записан на ТКЗС, от запад – имот № 7252, записан на Т. С. А. и от две страни пътища. Този план е използван за изготвяне на плана за старите имотни граници, въз основа на който се изготвя плана за новообразуваните имоти /ПНИ/. Според т.1 от заключението на СТЕ и обясненията на вещото лице в съдебно заседание при приемане на заключението, имот 7253, пренесен върху плана за старите имотни граници е имот № 3179. Този имот е с площ 1449 кв.м. Една от границите на този имот от запад е имот 3177, записан на Т. С.. От север е имот 3178 на неидентифициран собственик. По ПНИ, одобрен от областен управител на 05.06.2008г. от стар имот 3179 , записан на К. А. К. са образувани три имота 1592 с площ 911 кв.м. с неидентифициран собственик, имот № 2611 с площ 974 кв.м., записан на н-ци на Т. С. и останалите 677 кв.м. с неидентифициран собственик. /виж л. 143 от делото на РС и заключението на СТЕ/
Наследодателката на ищеца е заявила лично за възстановяване три имота, като по т.2 в декларацията си по чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ е описан с граници имот – лозе от 1,6 дка, даден за лично ползване на друг. /л. 70/ Тя е приета в ТКЗС на 10.03.1958г. С решение № 1047//19.01.2004г. е признато правото на възстановяване на лозе от 1,6 дка в терен по пар. 4 ЗСПЗЗ. Предприети са действия по изменение на ПНИ през 2012г., предвид това, че 1592 площ 911 кв.м. е записан като такъв с неидентифициран собственик, въпреки че целия стар имот 3179, от който са формирани трите имота, заснети на негово, место е записан на името на наследодателката на ищеца. Съобразно това изменение се заличават имоти 2611 и 1592 и се образуват на тяхно место имоти 4773 с площ 854 кв.м. /предмет на иска сега/, който попада върху имот 1592 с площ 911 кв.м. и малка площ върху имот 4774, целия с площ 1031 кв.м. записан като съсобствен между наследници на Т. С., [община] и неидентифициран собственик. Със заповед № 762/17.12.2013г. на кмета на [община] на основание пар.4к ал.7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на н-ци на К. А. К. върху имот № … 4773 с площ 854 кв.м.. Заповедта, с която е направено изменението на ПНИ през 2012г. е отменена с решение 7114/27.05.2014г. по адм.д.№ 3527/2014г. на ВАС, но имот 1592 с площ 911 кв.м. е идентичен с него с незначителна разлика в северната му граница.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на терена от 854 кв.м., който е източната част на имот 3179 записан на името на наследодателката на ищеца по плана на старите имотни граници, изготвен въз основа на плана на черноморското крайбрежие от 1956г., по който този имот е 7253. Съдът е отчел, че заповедта за изменение на плана от 2012г. е отменена, но терена на спорния имот е бил записан на наследодателката на ищеца и го е идентифицирал по ПНИ от 2008г., който след отмяната на заповедта от 2012г. е действащ. Въззивният съд е приел, че е неосноватено възражението на ответниците за придобиване по давност на процесния имот 1592, тъй като докато е висяща административната процедура по възстановяване на собствеността правоимащите собственици не могат да защитят правата си, поради което по отношение на заявените за възстановяване имоти давност не тече. Съдът е приел, че такава е започнала да тече най-рано от издаване на заповедта по пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ, когато е обособен реституирания имот. Поради това, че ответниците нямат противопоставими права, съдът е приел, че те не могат да оспорват правото на собственост на наследодателката на ищеца, идентичността на имота и административната процедура по възстановяване, като се е позовал на мотивите на ТР № 9/2012г. на ОСГК на ВКС, което според съда е приложимо и в настоящия случай.
Логически първо следва да се разгледа искането за допускане до касация по втория поставен въпрос – приложимо ли е ТР № 9/2912г. на ОСГК на ВКС в случаите, когато за лицето, позоваващо се на земеделска реституция се противопоставят права не от бивш ползвател по пар. 4 ЗСПЗЗ, а от лица, твърдящи други права. По този въпрос е установена съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – Р № 161/29.07.2014г. по гр.д.№ 6153/2013г. І гр.о. С ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗГ от което черпи права ищецът само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В Р № 161/29.07.2014г. по гр.д.№ 6153/2013г. І гр.о. се приема, че разясненията в ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС поради своето принципно значение, са приложими и по отношение на всички трети лица – ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи. Възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към момента на образуване на ТКЗС е такова, с който се повдига спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили имота за възстановяване. За ищците, основаващи права от земеделска реституция, ответникът може да противопоставя само възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на ищците. По настоящото дело ответниците противопоставят придобивна давност, започнала да тече от 1990г. и представят н.а. № 34 том IІ вх.per.№ 6241 н.д.№ 209/11.08.2010г на нотариус с per. № 335, П. С. с район на действие В., вписан с вх.регистър 17864/12.08.2011г, акт № 63 том LI дело № 10845 на Служба по вписванията Варна. В този период обаче е била висяща административната процедура по възстановяване на собствеността, приключила с издаване на заповедта по пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ през 2012г. Принцип в правото е, че давност не тече против този, който не може да защити правата си, поради което ответниците не са могли да придобият имота по давност имота докато е траяла административната процедура по възстановяване на собствеността. Затова не не могат да правят възражения за това, че наследодателката на ищеца не е била собственик на имота към момента на колективизацията, че не е установена идентичността и за незаконосъобразност на процедурата по възстановяване. Предвид наличието на съдебна практика по поставения въпрос, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Отговорът на втория поставен въпрос определя и отговора на първия. В Р № 282/11.11.2013г. по гр.д.№ 3307/2013г. І гр.о. и цитгираните в него Р №320 от 17.10.11г. по гр.д.№1142/10г. на ВКС, І гр.о. и Р №287 от 13.07.11г. по гр.д.№1032/10г. на ВКС, І гр.о. е прието, че преценката за идентичност на имоти в административното производство по ЗСПЗЗ е резултат от законово уредени процедури в този закон и ППЗСПЗЗ и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани по преписките за тях. Техническата експертиза в рамките на един съдебен спор не може да извърши подобна комплексна преценка. Установената идентичност с решението на ОСЗГ, което е официален удостоверителен документ, има обвързваща съда доказателствена сила и в тежест на оспорващия е да опровергае установеното с решението. Въпреки това съдът е изследвал наличието на идентичност между имота, записан на наследодателката на ищеца и възстановения и е установил наличието на такава. ЗСПЗЗ предвижда облекчен ред за доказване правото на собственост на правоимащите предвид начина на извършване на колективизацията и изминалия голям период от нея до реституцията. Въззивната инстанция се е съобразила с тази съдебна практика, но е обсъдила и доказателствата за собственост на наследоадтелката на ищеца по ЗСПЗЗ и идентичността, която се установява със събраните доказателства, разгледани по-горе.
Цитираната от касаторите съдебна практика не се отнася за искове, основани на земеделска реституция. ПП-7-65 е постановено при друг процесуален закон, а както вече се посочи ЗСПЗЗ е специален закон, което се отчита от цитираната по-горе съдебна практика. Предвид тази специфика е постановено ТР № 9/2012г. на ОСГК. Съдът се е съобразил с ТР № 1/04.01.2001г. и е постановил решението си като въззивна инстанция – обсъдени са доказателствата, формирал е самостоятелни изводи от тях и в съответствие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е обсъдил и оплакванията на въззивниците за липсата на идентичност на имота, който е възстановен и който е притежавала наследодателката, а за това, което не е обсъдил, се е обосновал със задължителната практика на ВКС, цитирана по-горе. Разгледани са всички доказателства, поради което няма противоречие между обжалваното решение и цитираните и представени Р № 24/28.1.2010г. гр.д. № 4744/2008г. І гр.о. и Р № 493/05.03.2013г. по гр.д.№ 236/2012г. І гр.о. и Р № 134/30.12.2013г. по гр.д.№ 34/2013г. ВКС ІІ т.о.
По изложените съображения не е обоснован нито общия, нито допълнителните критерии за селекция и по двата формулирани въпроса, поради котето, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1473/24.07.2015г. по гр.д.№ 1186/2015г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Ж. Т. И. и М. К. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: