О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. А. Б. против определение № 4 от 03.01.2012г. по ч. гр.д.№ 728/2011г. на ВКС ІІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна касационна жалба против въззивно определение от 01.09.2011г. по ч. гр.д.№ 10820/2011г. на СГС, с което е потвърдено определението на Софийски РС по ч. гр.д.№ 24572/10г. за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не се е произнесъл по направения довод, че е издаден изпълнителен лист само срещу нея, а тя била само един от наследниците на длъжника.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е взел предвид, че е прекратено производството по предявен отрицателен установителен иск от касаторката против [фирма], че не дължи сумата 3 157,13 лв. главница и лихви в размер на 599,74 лв. Съдът е приел, че на основание чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК, частната касационна жалба е недопустима.
Определението е правилно.
Изложените оплаквания в частната жалба са неотносими към мотивите на съда в обжалваното определение. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК, в сила от 21.12.2010г../ДВ бр. 100 от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. По искове за парични вземания независимо дали са заявени като осъдителен иск, или като отрицателен установителен, цената на иска е стойността на вземането /чл. 69, ал.1 т.1 ГПК/. Тъй като предявеният иск е за установяване несъществуване на две вземания на ответника към ищцата с цена на иска на всяко от тях под 5 000 лв., изводът на съда в обжалваното определение, че частната касационна жалба е недопустима, съответства на процесуалните правила. Развитите от жалбоподателката доводи, че не е единствен наследник биха имали отношение само към основателността на иска, ако той бе допустим. РС обаче е преценил този иск за недопустим и въззивният съд е възприел този извод. Поради недопустимостта на частната касационна жалба, настоящата инстанция не може да се произнесе по въпроса за допустимостта на предявения иск.
Или в обобщение, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4 от 03.01.2012г. по ч. гр.д.№ 728/2011г. на Върховен касационен съд ІІІ гр.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: