О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 23.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 10 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби, подадени от В. Д. З. и от Т. А. К. против определение № 421 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 1127/2011г. на ІІ гр.о. на ВКС, с което са оставени без разглеждане подадените от тях касационни жалби вх.№5360/08.09.2011г. вх.№5360/08.09.2011г. срещу въззивното решение от 22.07.2011г. по гр.д.№308/2011г. на Окръжен съд-Пазарджик. С последното е оставено в сила решението на РС-Пещера по гр.д.№ 626/2001г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. А. З., Т. А. К. и В. Д. З. срещу Г. Р. Д., И. А. Д.,А. Г. А. и Д. А. З. искове за признаване за установено, че с изменението на дворищно-регулационния план на [населено място] от 1965г. и следващите изменения част от имота им пл.№ 1380 от кв. 38 по плана на [населено място] с площ от около 80 кв.м. е погрешно заснета към имота на ответниците.
Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила, тъй като данъчната оценка е от 2001г. и съдът е следвало да изиска актуална данъчна оценка, че следва да се прилага правилото на чл. 218б от отменения ГПК за преценка допустимостта на касационната жалба.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Ответниците молят определението да се остави в сила, като съобразено със закона.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни.
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че данъчната оценка на имота на ищците е 2016 лв., съгласно удостоверение от 2001г., представено при предявяване на иска през 2001г. Тъй като цената на иска е под 5000 лв. и на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, съдът е оставил без разглеждане двете касационни жалби като недопустими.
Определението е правилно.
Предявен е иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Исковата молба е подадена през 2001г., т.е. при действието на отменения ГПК и на основание чл. 55, ал.1 б. “б” от същия, цената на иска е 504 лв. Касационните жалби са подадени на 08.09.2011г.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата влиза в сила от деня на публикуването й в Държавен вестник, т.е. на 21.12.2010г., когато е публикуван ЗИДГПК. Касационните жалби са подадени при действието на новата редакция. Съгласно пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./, висящите производства продължават по досегашния ред. По смисъла на този текст, висящи производства се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби от 21.12.2010г. и след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство. Меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Процесуалният закон има непосредствено действие и преурежда процесуалните правоотношения, освен ако в него не е предвидено отлагането на действието му по отношение на заварените висящи производства. По правило, а и в конкретния случай не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК, респективно чл. 55 от ГПК/отм/. Когато касационната жалба е подадена след 21.12.2010г., а исковата молба е постъпила при действието на отменения ГПК, както е в настоящия случай, цената на иска по вещни искове, какъвто е този по чл.53, ал.2 от ЗКИР следва да се определя върху ? от данъчната оценка на имота на ищците, съгласно чл. 55, ал.1 б. “б” от отменения ГПК. Затова съдът не е имал задължение да изиска актуална данъчна оценка.
Неприложим е чл. 218б от ГПК/отм/, тъй като съгласно пар.2 от новия ГПК, постъпилите касационни жалби се разглеждат по реда на новия ГПК. Нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК не изключва определен вид дела от приложението й по предметен признак, затова тази норма се отнася и за делата по искове за собственост..
Или в обобщение, доводите в двете касационни жалби са неоснователни, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 421 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 1127 по описа за 2011г. на Върховен касационен съд, ІІ гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: