гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 09.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2985/2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Н. Б. против определение № 103/21.02.2014г. по ч.т.д.№ 37/2014г. на Окръжен съд-Силистра, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба против определение № 4441/12.12.2013г. по гр.д.№ 3134/2011г. на РС-Силистра, с което е възобновено принудителното изпълнение по заповед № 75/05.01.2012г. постановена по ч. гр.д.№ 3134/2012г. за сумата 7800 лв., дължима от жалбоподателката на основание запис на заповед от 03.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2011г. до окончателното изплащане и деловодни разноски за издаване на заповедта в размер на 351 лв.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като не е издадена нова заповед за изпълнение с установеното вземане по иска по чл. 422 ГПК, а и защото е следвало да се отчете сума от 2500 лв., която била дадена от неин длъжник на кредитора й.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение за оставяне на частна жалба без разглеждане е, с което се прегражда развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По заявление И. Д. Ч., подадено на основание чл. 417 т. 9 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 75/05.01.2012г. постановена по ч. гр.д.№ 3134/2012г. за сумата 8000 лв., дължима от жалбоподателката С. Н. Б. на основание запис на заповед от 03.11.2011г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2011г. до окончателното изплащане и деловодни разноски за издаване на заповедта в размер на 360 лв. Длъжницата е възразила в срок, поради което с определение № 1009/21.02.1912г. на основание чл.420, ал.1 ГПК е спряно изпълнението. Предявеният в срок от кредитора иск по чл. 422 ГПК е уважен частично, като е признато за установено, че дължимата сума по записа на заповед е 7800 лв., а разноските по издаване на заповедта са 351 лв.. Присъдени са разноски за исковото производство в размер на 920 лв. Решението е обжалвано, но въззивната жалба е върната с влязло в сила разпореждане на 02.12.2013г. С определение № 4441/12.12.2013г. по ч. гр.д.№ 3134/ 2012г., по което е издадена заповедта е възобновено производството по принудително изпълнение за сумите по заповедта до установения размер на вземането 7800 лв. главница и разноски по издаване на заповедта 351 лв. За сумите, за които е отхвърлен установителния иск – за разликата над 7800 до 8000 лв. и за разноски от 351 лв. до 360 лв. заповедта е обезсилена.
Срещу това определението е подадена въззивна жалба, която съдът е оставил без разглеждане поради това, че определението за възобновяване на принудителното изпълнение, когато заповедта е издадена на основание чл. 417 т.9 ГПК след влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК не подлежи на обжалване поради това, че не е прекратително, а за него не е предвидена възможност за обжалване.
Определението е правилно.
Нормата на чл. 274, ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване на две групи определения – такива, които преграждат развитието на делото и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Определението за възобновяване на принудителното изпълнение по заповед, издадена на основание чл. 417 т.9 ГПК след влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК, с което изцяло, или частично се уважава установителния иск, не е от нито една от двете групи, поради което не подлежи на обжалване. Възражението срещу заповед за изпълнение издадена на другите основания по чл. 417 т. 1-8 ГПК не спира изпълнението, съгласно чл. 420, ал.1 ГПК за разлика от възражението срещу издадената заповед за изпълнение на основание запис на заповед по чл. 417 т.9 ГПК. Последното спира изпълнението по силата на закона. В този случай съдът само констатира наличието на предпоставките за спиране – издадена заповед на това основание и постъпило в срок възражение. Съдебната практика приема, че определението на спиране в този случай не подлежи на обжалване. / Опр. № 684/15.10.2013г. по ч.т.д.№ 2893/2 т.о. Опр. № 816/14.12.2012г. по ч. т.д. № 802/12г. І т.о./ Предвидената възможност в чл. 420, ал.3 ГПК за обжалване на определението по искането за спиране се отнася само за случаите, когато спирането е постановено по искане на длъжника в останалите хипотези на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 1-8.
Щом е недопустимо обжалване на определение с което се констатира наличието на предпоставки за настъпилото по силата назакона спиране на изпълнението по заповед, издадена на основание чл. 417 т.9 ГПК, то на още по-голямо основание не подлежи на обжалване и определението за възобновяване. Длъжникът е могъл да предяви всичките си възражения против издадената заповед в исковото производство по установяване на вземането, а след постановяване на решение по чл. 422 ГПК съществуването му изцяло, или в определена част е установено със сила на пресъдено нещо. Няма основание принудителното производство да остане спряно и след влизане в сила на решението по приклучилото производство по чл. 422 ГПК. Затова когато възобновява производството в хипотезата на издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 т.9 ГПК, съдът само констатира отпадане на предпоставките принудителното производство да бъде спряно. Възобновяването настъпва и в този случай по силата на закона щом отпаднат предпоставките за спиране. В този смисъл е и цитираното от въззивния съд опр. № 336 от 04.05.2012г. по т.д.№ 820/2011г. ІІ т.о.
По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 103/21.02.2014г. по ч.т.д.№ 37/2014г. на Окръжен съд-Силистра
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: