О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 584 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. И. С. и И. А. С. против решение № 346 от 24.08.2009г. по гр.д.№ 367/2009г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д.№ 535:2004г. на РС-Благоевград и вместо това е отхвърлен иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, предявен от касаторите против Б. С. К. и Б. И. К. за признаване за установено, че ищците, като собственици на УПИ ІІ-8770, кв. 192 по плана на ІV микрорайон на[населено място] от 198г. са собственици на 30 кв.м. находящи се между изградената масивна ограда с УПИ І-8757, кв. 192 и имотната граница по кадастралния и регулационен план от 1999г. между двата имота. Касационна жалба е постъпила от същите лица и против допълнителното решение № 575/30.11.2009г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата им за допълване на решението, чрез посочване в диспозитива правото на собственост по действащата кадастрална карта, одобрена в хода на производството през 2006г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на основното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 53 от ЗКИР и пар.6, ал.7 от ЗУТ и процесуалните правила, защото съдът не е обсъдил всички доказателства и не е съобразил начина на заснемане на имотите в действащата кадастрална карта от 2006г. В жалбата против допълнителното решение се навеждат доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, защото съдът не се е произнесъл и в диспозитив относно правото на собственост върху спорните 30 кв.м. към момента на влизане в сила на новата кадастрална карта от 2006г. в хода на процеса.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран следния материално правен въпрос: Ако в хода на производството се промени кадастралния план и се приеме нова кадастрална карта, следва ли съдът в решението и служебно да се произнесе по новата действаща кадастрална карта. По този въпрос се твърди противоречие на възивното решение с определение № 506/19.06.2009г. по гр.д.№ 375/2009г. І гр.о., Р № 934/07.11.2008г. по гр.д.№ 3142/2007г.І гр.о. и Р № 4096/2007г. Формулиран е и процесуален въпрос – следва ли съдът да се съобрази с представените пред въззивната инстанция нови доказателства в производството по отменения ГПК, като се твърди, че съдът е действал в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, защото не е съобразил представената скица по действащата кадастрална карта от 2006г. и преписката по одобряване на строителните книжа за изграждане на ветеринарно-диагностичен кабинет.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е налице грешка в плана, а изградена ограда, която не минава по имотната граница, съвпадаща с парцелната граница по регулацията, одобрена 1999г., а кадастралната карта от 2006г. заснема имотите не както са заснети по този план, а съобразно фактическото положение на место, но тя не променя правото на собственост.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно установено следното: По искане на М. И. Д., на която е възстановен земеделски имот, със заповед № 28816.04.1998г. е попълнена кадастралната основа на Благоевград с нов имот 8757. С н.а. № 118/29.04.1998г. тя продава на ищеца 400/1151 ид.ч. от този имот. Със заповед № 608/23.06.1998г. е допълнен отново кадастралния план, като е заснет нов имот 8770. Със заповед № 602/27.08.1999г. е изменен регулационния план, като са отредени самостоятелни парцели за всеки от двата новозаснети имота – п. І-8757 и п. ІІ-8770, на които страните по настоящото дело са били съсобственици. Парцелните граници минават по имотните граници. С договор за доброволна делба от 11.02.2000г. те поделят съсобствеността, като ищците получават п.ІІ-8770 с площ 400 кв.м., а ответниците – п. І-8757 с площ 751 кв.м. На место границата не е била трасирана от техническите органи. Със строително разрешение № 8504.05.2001г. ищците изграждат масивна ограда. Строителната линия за тази ограда е издадена по координатна система, защото към този момент няма цифров модел на плана, но като координатни точки не са използвани мрежови осови точки по плана а шахти по улицата. През 2004г. при определяне на строителна линия за изграждане на сграда в имота на ответниците, техническите органи констатират, че оградата не е изградена по имотната, респективно по регулационната граница, по която е извършена делбата, а навлиза на вътре в имота на ответниците и отделя площ от техния имот от 30 кв.м. Ищците считат, че са собственици на тази площ и че тя погрешно в плана е заснета като част от имота на ответниците, като се позовават на издаденото им строително разрешение за ограда, а и за други сгради в имота им, вече узаконени. В хода на производството е одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. нова кадастрална карта на Благоевград по ЗКИР, която заснема двата съседни имота съобразно положението на место, така, че имотната граница минава по изградената масивна ограда.
Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е налице грешка в плана от 1999г., а изградена ограда не по имотната, респективно регулационната граница. Одобрената нова кадастрална карта не е преценена като основание за легитимиране на ищците като собственици на спорните 30 кв.м. С диспозитива на решението, съдът е описал имотите по плана от 1999г. С допълнителното решение по делото е отказал да допълни решението, като се произнесе и по новата кадастрална карта, защото е формиран диспозитив по цялото и искане съобразно формулирания петитум, а новата кадастрална карта е обсъдена в мотивите.
По първият въпрос: “ако в хода на производството се промени кадастлания план и се приеме нова кадастрална карта следва ли съдът в решението и служебно да се произнесе по новата действаща кадастрална карта” не е налице противоречива съдебна практика, защото тя е преодоляна със задължителна практика на ВКС. С Р № 867/20.11.2009г. по гр.д.№ 5397/2008г. на І гр.о. и Р № 882/11.01.2010г. по гр.д.№ 4011/2008г. на ІV гр.о. на ВКС и двете постановени по чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика, съгласно т.2 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК е прието следното: Тъй като съгласно пар.6, ал.7 от ЗУТ кадастралната карта е основа за предвижданията по устройствените планове за урбанизираните територии, тя следва да отразява действителното право на собственост. Решението по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е основание за изменение на кадастралната карта и заснемане на имота, според установеното от съда. При влизане в сила на нова кадастрална карта в хода на производството по този иск на основание чл. 188, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 235, ал.2 от действащия ГПК, съдът следва да съобрази това ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса и да изследва как е заснет имота по новата кадастрална карта и дали твърдяната грешка е възпроизведена и в него. Основанието на иска е неправилното заснемане на имота в действащия кадастрален план без оглед на това кога той е одобрен. Установеното действително право на собственост в производството по иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР ще е основание за правилно заснемане на имота в действащия кадастър, който е основа за предвижданията по устройствените планове.
Обжалваното основно и допълнително решение не е постановено в противоречие с тази съдебна практика, тъй като съдът е изследвал начина на заснемане на имотите по новата кадастрална карта. Тя отразява действителното положение на место, но не отразява действителното материално право на собственост на страните. Затова съдът е отхвърлил иска за собственост по чл. 53, ал.2 от ЗКИР на ищците за претендираните от тях 30 кв.м. В съответствие с представеното от ищците /касатори/ Р № 934/07.11.2008г. по гр.д.№ 3142/2007г. възивният съд е приел, че кадастралните карти и кадастралните регистри са технически категории за индивидуализиране на правото на собственост, но не влияят на юридическата категория “право на собственост”, което може да се придобива само по установените в чл. 77 от ЗС придобивни способи. В съответствие с това решение, въззивният съд е приел, че новата кадастрална карта, заснемаща процесните 30 кв.м. в очертанията на имота на ищците не е основание за придобиванте на правото на собственост. Такова основание е договора за делба от 11.02.2000г., с който страните са изразили воля и са придобили правото на собственост върху конкретните парцели по регулационния план, границата между които съвпада с имотната граница, но се разминава с изградената ограда. Обстоятелството, че границата не е била трасирана на место непосредствено след делбата и преди изграждане на масивната ограда е без значение за установеното право на собственост, индивидуализирано по плана, тъй като това е само техническо действие.
Със сила на присъдено нещо се ползва решението по чл. 53, ал.2 от ЗКИР както при уважаване на иска, така и при отхвърлянето му. На ищците е отречено правото на собственост върху спорните 30 кв.м. към 1999г., когато е одобрено частично изменение на плана, с което се обособяват двата парцела, предмет на договора за делба от 2000г. и при липса на последващи изменения, кадастралната карта е следвало да заснеме имотите по същия начин. С обжалваното решение на практика се разрешава спора за собственост между страните, като се отхвърля иска и то също е основание за привеждане на кадастралната карта в съответствие с плана.
Представените с изложението към касационната жалба определения по чл. 288 от ГПК не съставляват практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК по материално правни въпроси, тъй като с тях не се разрешават правни спорове. /Цитираните по-горе решения са постановени по делата, по които са постановени две от представените определения по чл. 288 от ГПК/.
Вторият въпрос касае задължението на съда да обсъди представените от страните доказателства. Въззивният съд е обсъдил това, че е одобрена нова кадастрална карта, а преписката по издаване на строителни книжа за постройки в имота са без значение за спора по настоящото дело. Затова не е процедирал в противоречие с ТР № 1/04.01.2991г.
Или в обобщение и по двата поставени въпроса обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, а не е налице и противоречива практика по първия въпрос, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 346 от 24.08.2009г. по гр.д.№ 367/2009г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. И. С. и И. А. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: