О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 09.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 808 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Н. против решение № 106/04.03.2010г. по гр.д.№ 38/2010г. на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която е потвърдено решение № 17 от 06.11.2009г., постановено по гр.д.№ 1296/2008г. на Д. РС, с което е отхвърлен предявеният от нея иск по чл. 124, ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците В. Р. К., В. В. К. и В. В. В., че тя е собственик на жилищна сграда с кадастрален идентификатор № 72624.609.1422.1 със застроена площ 54 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, ведно с 1:2 ид.ч. от имот № 72624.609.1422 с площ 293 кв.м., в който е построена сградата, находящи се в[населено място], [улица]
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 от ЗС.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. След като съдът приема, че и ищцата и ответниците не са собственици на процесния имот, чия собственост е той, ако и наследниците на действителния собственик са се дезинтересирали от имота, 2. Следва ли в този случай да се отмени нот. акт по обстоятелствена проверка, с който първата ответница е призната за собственик, 3.след като един от наследниците на действителния собственик е предал имота на ищцата доброволно, кой от елементите на владението не е налице? По тези въпроси твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 2 и 3 от ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК, при действието на която е подадена жалбата, до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: С н.а. № 185,т.І/11.10.1951г. Р. А. М., починал на 29.06.1980г. е купил процесния имот. Наследниците му не живеят в Б.. По споразумение с една от тях – Е. Е., живуща в Р. ищцата и семейството й са заживели в къщата с уговорка, че когато се продава ще може да я купи. Тя поддържала и стопанисвала имота За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота, но не го е считала за свой, защото е признавала правото на собственост на наследниците с очакване на купи имота от тях и е запазила с една от тях добри отношения, респективно не е демонстрирала пред тях, че владее имота за себе си.
Поставените въпроси са свързани с предмета на спора, но кореспондират повече на фактите. Първият въпрос – след като съдът приема, че и ищцата и ответниците не са собственици на процесния имот, чия собственост е той, ако и наследниците на действителния собственик са се дезинтересирали от имота, Отговор на този въпрос дава чл. 99 от ЗС според който правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие по някой от способите, предвидени в закона /чл. 77 от ЗС/, или действителния собственик се откаже от него /чл. 100 от ЗС/ Крайният извод на съда е съобразен с този текст и практиката по него, която е последователна и непротиворечива, поради което по този въпрос не са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 2 и 3 от ГПК.
Вторият въпрос – следва ли в този случай да се отмени нот. акт по обстоятелствена проверка, с който първата ответница е призната за собственик е разрешен от въззивния съд отрицателно. Това разрешение съответства на ТР № 178/1986г. на ОСГК на ВС и на Решение № 852 от 11.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 205/99 г., II г. о., Решение от 16.03.2001 г. на СГС по гр. д. № 2083/1999 г., ГК, IV-Б о. Наличието на съдебна практика, включително и задължителна такава сочи на липса на основанието по чл. 288, ал.1, т.2 от ГПК, а обстоятелството, че тази практика не се нуждае от коригиране означава, че не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Третия въпрос е формулиран така: “след като един от наследниците на действителния собственик е предал имота на ищцата доброволно, кой от елементите на владението не е налице”. Съдът е приел, че не е налице субективния елемент на владението. Предаването на владението от един от наследниците не опровергава посочения извод за липса на намерение за своене. Действително, за да се установи владение не е необходимо отношенията между един от съсобствениците и владеещия да се влошат, но е нужно владеещия да демонстрира, че счита себе си за собственик в продължение на 10 години. Съдът е приел, че ищцата не е демонстрирала намерение за своене, защото тя е зачитала правата на действителния собственик и освен подържането на имота като добър стопанин съобразно уговорката, за да бъде допусната в имота от наследниците, не е демонстрирала действия, сочещи на това, че счита имота за свой. В този смисъл представените решения разглеждат различни хипотези и не сочат на наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос. С решение № 803/21.10.1993г. по гр.д.№ 662/1994г.І гр.о. е прието, че може да се придобие владение със съгласие на предишния собственик, но в случай ищцата е получила само фактическата власт върху имота, за да по поддържа с уговорка, ако някога имота се продава, тя да го купи от наследниците. С решение № 1049/08г.по гр.д.№ 5016/2007г. V гр.о. е прието, че изискването за спокойно и явно владение не касаят начина на придобиването му, а наличието на кавги и скандали е неотносимо към преценката дали е опорочено. В случая съдът не е приел, че владението е било смутено и опорочено, а че ищцата не е демонстрирала, че владее за себе си имота, т.е. това решение е неотносимо към решаващия извод на съда. С решение № 734/12.06.2006г. по гр.д.№ 1526/2005г. на ВКС ІV гр.о. е прието, че за придобиване по давност на недвижим имот е без правно значение, че до тогава имота е принадлежал на друг правен субект, чието право се погасява, че за придобиването по давност е важно намерението, с което се владее веща, а не причините за това, а снабдяването с нот. акт по обстоятелстевна проверка не е част от фактическия състав за придобиване правото на собственост. В случай ищцата не е доказала намерение за своене, поради което не са настъпили останалите последици, посочени в това решение, а и във въззивното решение се приема, че е без значение за преценката за придобиване по давност причините за установяване на фактическа власт.
Или в обобщение, отговора на третия поставен въпрос не противоречи на приетото в представените решения, които са поставени при различна фактическа обстановка, поради което не са налице и по този въпрос основанията, предвидени в чл. 280, ал. т.2 и 3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106/04.03.2010г. по гр.д.№ 38/2010г. на Окръжен съд – Добрич по касационна жалба, подадена от М. В. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: