3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 27.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1483 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. П. Ц. против определение № 61 от 14.01.2015г. по ч.гр.д.№ 1155/2014г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение № 807/10.11.2014г. по гр.д.№ 787/2014г. на РС-Бяла. С последното е оставен без разглеждане предявеният от жалбоподателката иск против [община] могили с петитум: да се установи по отношение на нея, че УПИ ІІІ-228 от кв. 40, нейна собственост, съгласно н.а. № 56,т.8/2012г. на СВ, придобит по наследство от П. С. М. следва да бъде с площ 985 кв.м.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът е следвало да квалифицира предявения иск и да даде указания, че с прекратяване на производството се нарушава правото на защита на ищцата /сега касатор/
В изложението към частната жалба не е формулиран прав въпрос, но се сочи основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
От ответника по предявения иск [община] могили Област Р. е постъпила писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
В изложението към частната жалба не е поставен правен въпрос, който да е разрешен при някое от основанията за допускане по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК. Това е основание за не допускане на частната жалба до касационен контрол – ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Основният въпрос, касаещ обжалваното определение е за редовността на исковата молба и задължението на съда за даване на указания, за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК.
С първоначалната искова молба и уточнението към нея ищецът е изложил обстоятелства, сочещи на иск за собственост по чл. 54, ал.2 ЗКИР за непълнота на кадастралната карта. Обстоятелствата на иска са свързани с това, дали ищцата е собственик на спорната площ, която е била придаваема по регулация към съседен парцел ІV-227, собственост на наследници на Д. П. Г.. Представя се като доказателство и нотариално заверена декларация от С. М. С., че е получил сума от Д. П. Г. за придаваемо по регулация место. По предявения иск обаче като ответник е посочена [община] могили, а не лицата, собственици на парцела, към който е заснета спорната площ. Формулираният петитум е формулиран като при иск за установяване на факт. Съдът е дал изрично указания за уточняване на обстоятелствата по иска, за насочване на иска против надлежен ответник и за формулиране на петитум, съобразно обстоятелставта на иска. Първочално петитума е бил за установяване на административно нарушение, а след указанията на съда е формулирано искане да е установи, че имота на ищцата е с площ 985 кв.м. Така формулиран, той не може да бъде квалифициран като при спор по чл. 54, ал.2 ЗКИР /предишен чл. 53, ал.2 ЗКИР/. Съдът служебно не може да конституира по дела за собственост ответници. В съответствие с трайно установената съдебна практика, съдът е оставил без разглеждане така предявения иск.
Възивната инстанция е потвърдила това определение с мотив, че иска е предявен срещу ненадлежна страна и с неточен петитум. Тези изводи кореспондира на данните по делото и са в съответствие с чл.127 ГПК и практиката по приложението му.
С частната жалба и изложението към нея се представят съдебни актове по административни спорове. Тези съдебни актове са неприложими към настоящия исков процес. Представени са и решения по спорове за непълнота и грешка в кадастралната основа, но исковата молба е нередовна Затова представените съдебни актове не формират и допълнителното основание за допускане до касация. Не е обосновано наведеното основание за допускане до касация – няма непълнота на закона, или неправилна съдебна практика, която следва да се промени.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 61 от 14.01.2015г. по ч.гр.д.№ 1155/2014г. на Окръжен съд-Русе по частна жалба, подадена от П. П. Ц.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: