О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 19.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1531 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Г. Л. против решение № 708 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 590//2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3386 от 16.11.2009г. по гр.д.№ 7769/2007г. на Варненски РС и вместо това е уважен отрицателният установителен иск, предявен от К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П., Д. В. П., че касаторът Е. Г. Л. не е собственик на реална част с площ 333 кв.м. от имот 175 по КП на “А. мак” в землището на кв. В., [населено място].
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар. 4а от ЗСПЗЗ и необоснованост на извода, че в имота не е съществувала сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и към момента на влизане в сила на нормата на пар. 4а от ЗСПЗЗ и на извода, че не е доказано предоставяне на правото на ползване.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се твърди наличие на противоречива съдебна практика относно това с какви доказателства се доказва предоставяне на правото на ползване и дали само удостоверението е достатъчно и относно това какво представлява сграда по смисъла на пар.4а от ЗСПЗЗ.
Ответницата по касация З. М. А. моли да се допусне до касация обжалваното решение с оглед даване на разрешение на поставените два въпроса и на въпроса към кой момент следва да е изградена сградата – влизане в сила на ЗСПЗЗ, или влизане в сила на пар.4а от ЗСПЗЗ.
Останалите ответници К. Х. С., К. Д. П., Х. В. П. и Д. В. П. оспорват допускането до касация, като считат решението обосновано и правилно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв. – 5441 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на В. С. А., починал на 29.01.1980г. В това им качество им е признато правото на възстановяване на собствеността с решение № 852/16.01.2002г. върху лозе от 1,699 дка, съставляващо имот 2506 по КП на “А. мак”, в очертанията на който попада имот 175 по ПНИ с площ 503 кв.м., което доказва наличието на правен интерес от предявяване на иска. Ответникът е купил с н.а. № 78,т.ІІІ/05.12.2001г. 600 кв.м. в иделана част от имот 175, целия с площ 720 кв.м., а по скица 770 кв.м., ведно със застроена в местото сезонна постройка на площ 35 кв.м. Прехвърлителката се е легитимирала с н.а. № 73,т.ХХІV/1994г., с който И. М. С. е признат за собственик на основание пар.4а от ЗСПЗЗ на същия имот. Той е заявил с молба от 26.05.1992г. искане за изплати земята, която му е предоставена за ползване, съставляваща имот 175, в която е посочил, че в имота има сграда – дървена барака и приземна тухлена стая с площ 12 + 8 кв.м. Декларирана е и втора сграда – сезонно жилище – един етаж с избено помещение под бетонова плоча. Имота е водоснабден и електрифициран. По преписката е представено у-ние № 1573/10.10.1966г., издадено от ДЗС “К.”, което установява, че на И. М. С. е предоставено право на ползване на основание ПМС № 21:1963г.върху место от 11дин дка в землището на В., м. “Б. чешма” и лист, в който фигурират имена на лица, на които е предоставено право на ползване, но той е част от друг документ, който не се съхранява в общината и в Държавен архив. Извършена е оценка на имота с протокол от 22.09.1993г., към който е приложен листа със списъка, в който е отразено наличието на сезона постройка с разгърната застроена площ 85 кв.м. Определената окончателна цена на имота е внесена. В хода на производството, касторът Е. Л. е прехвърлил процесния имот на З. М., по отношение на която е прекратено производството с решението на РС.
РС е отхвърлил предявения иск, като е приел, че са налице основанията за трансформиране правото на ползване в право на собственост и ответникът е придобил по замяна процесния имот.
С обжалваното решение на въззивният съд е прието, че ищците са доказали правото на собственост на праводателя си и предвид признатото право на възстановяване имат правен интерес да установят, че ответникът не е собственик. Искът е уважен, защото е прието, че правото на ползване може да се учреди само с административен акт, а удостоверението не е достатъчно, за да установи придобиването на правото на ползване. Прието е и, че не е доказано съществуването на постройките в имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Поставеният в изложението въпрос достатъчно ли е удостоверението, за да докаже предоставяне правото на ползване е относим към предмета на спора и изложените решаващи мотиви на съда, за да уважи отрицателния установителен иск. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като няма съдебна практика по този въпрос. На съда също не е известна съдебна практика, в която да е определено доказателственото значение на удостоверението за предоставяне право на ползване когато протокола на ИК на Г. не се съхранява в държавен архив, т.е. не е запазен. Следователно обосновано е общото основание и наведеното допълнително основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 708 от 02.06.2010г. по гр.д.№ 590//2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Е. Г. Л.
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщениието в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: