О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 25.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4745 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Ц. В., Ц. Т. В., Д. Т. В. против решение № 145 от 20.03.2013г. по гр.д.№ 43/2013г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 313/30.12.2011г. по гр.д.№ 935/2010г. на РС-Червен бряг, с което на основание чл. 75 ЗС е уважен предявеният от П. О. иск, като касаторите са осъдени да предадат владението на дружеството-ищец върху УПИ … от кв. 177 по плана на Чревен бряг, целия с площ 7460 кв.м., ведно с първи етаж от построена в него масивна двуетажна сграда /складова база и канцеларии/ със застроена площ на етажа 1065 кв.м., складова база – сглобяема конструкция със застроена площ 636 кв.м, административна сграда – монолитна стоманобетонна конструкция със застроена площ 64 кв.м. навес със застроена площ 29 кв.м., външна тоалетна със застроена площ 32 кв.м. и вместо това касаторите са осъдени да предадат владението на същия имот на основание чл. 108 ЗС. Решението на РС е потвърдено в частта му по исковете по чл. 59 ЗЗД, с която касаторите са осъдени да заплатят на [фирма] 400 лв. обезщетение за лишаване от ползване на същия имот без правно основание в размер на 400 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като въззивната инстанция е приела различна правна квалификация от приетата от РС, но вместо да върне делото на първата инстанция за произнасяне по предявения иск е решила сама спора и е лишила касаторите от една инстанция. Прави се оплакване за нарушение на принципа на равнопоставеност, тъй като в доклада, РС е давал указания по иска по чл. 75 ЗС, а въззивната инстанция без да дава указания и да готви доклад е уважила против касаторите друг иск.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса: допустимо ли е да се променя правното основание на претенцията във въззивното производство, след като с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК първата инстанция вече се е произнесла по правната квалификация на иска и същата е различна от приетата от въззивния съд. Счита, че по този въпрос следва да се произнесе ВКС. Не представя задължителна, или противоречива практика. Явно искането е за произнасяне по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът оспорва допускането до касация, тъй като по поставения въпрос не е посочена и представена нито задължителна, нито противоречива съдебна практика. Твърди се и недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е против подлежащо на касационно обжалване въззивно решение e с оглед данъчната оценка на спорния имот, посочена в нот. акт № 122/23.08.2010г. /два месеца преди предявяване на иска./. Затова възражението на ответника против допустимостта на основание чл. 280, ал.2 ГПК е неоснователно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът [фирма] е предявил иск против Т. Ц. В., Ц. Т. В., Д. Т. В. да бъдат осъдени ответниците „да предадат на дружеството собствеността и отстъпят владението и ползването” на описания имот. Позовава се в исковата молба и представя н.а. № 122,т. ІІ/ 23.08.2010г., с който [фирма] учредява на [фирма] право на ползване върху процесния имот за срок от шест години за сумата 60 896,70 лв. Твърди в исковата молба, подадена на 26.10.2010г. че от момента на учредяване на правото на ползване ответниците ползват имота и не допускат дружеството в имота въпреки неколкократните покани. Въпреки това в исковата молба е посочена правна квалификация чл. 75 ЗС.
Ответникът в отговора е оспорил иска, като е посочил, че не са налице предпоставките на иска по чл. 75 ЗС, защото ищецът не е бил във владение на имота шест месечна преди предявяване на този иск.
Районния съд в доклада по делото е приел, че предявеният иск е по чл. 75 ЗС, но не е дал указания на страните в доклада си за фактите, подлежащи на доказване по този иск. В решението не е разгледал предпоставките на този иск, защото не е придал значение на това, че от учредяване на правото на ползване до предявяване на иска са изминали само два месеца, и че самия ищец твърди, че изобщо не е встъпвал във владение на имота. Позовавайки се на нот. акт за учредяване право на ползване е приел, че ищеца има право да получи владението върху имота, който ответниците признават, че ползват, но не доказват основание за това. С диспозитива на решението е осъдил ответниците на основание чл. 75 ЗС да отстъпят владението и ползването на процесния имот.
Въззивната инстанция е приела, че предявения иск е по чл. 108 ЗС. Не е изложила съображения за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск, тъй като РС макар да е приел, че основанието на иска по чл. 75 ЗС не е разглеждал предпоставките на този иск а е прценявал правата на ищеца и има ли основание ответникът да ползва имота, т.е. предпоставките на предявения ревандикационен иск. Затова въззивния съд, е приел, че ищеца, като носител на ограниченото право на ползване може да претендира получаване на владението върху имота от ответниците – трети лица, които не противопоставят основание, на което ползват същия имот. С диспозитива на решението, окръжния съд е отменил постановеното от РС уважаване на иска като такъв по чл. 75 ЗС и е уважил иска на основание чл. 108 ЗС.
Поставеният правен въпрос е относим към приетото от въззивния съд. Той касае допустимостта му, която следва да се проверява и служебно от съда./т.4 ТР № 1/04.01.2001г. и т.1 ТР № 1/2009г. на ОСГТК. Когато съдът не е разгледал предявения иск, като не е изготвил доклад по него, не е указал доказателствената тежест за всяка от страните и се е произнесъл по друг иск, а не по предявения съобразно изложените основания в исковата молба и формулирания петитут, той е постановил недопустимо решение, защото е нарушил диспозитивното начало и равенството на страните в процеса. Въззивният съд, макар да е инстанция по същество не може да разгледа за първи път иск, който не е разгледан от първата инстанция в хода на производството. /В тоди смисъл е Р № 173/06.12.2012г. по гр.д.№ 1156/11г. ІІ т.о. и Р № 39/21.04.2011г. по гр.д.№ 297/2010г. ІІ т.о./ Предвид вероятната недопустимост на обжалваното решение и предвид посочената съдебна практика по чл. 290 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 290, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 20.03.2013г. по гр.д.№ 43/2013г. на Плевенски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Т. Ц. В., Ц. Т. В., Д. Т. В..
Указва на касаторите да внесат държавна такса в размер на 304,50 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При не внасяне, касационната жалба ще бъде върната, а производството по настоящото дело – прекратено.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: