О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1105
София, 08.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 458 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. В. Ф. и Б. С. Г. против решение от 13.10.2009г., постановено по гр.д.№ 479/2009г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 65 от 05.04.2006г.постановено по гр.д.№ 120/2005г. на РС-Сандански. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените искове от касаторите както следва: от Б. Г. против В. Г. Б. и С. Г. Б., П. А. В., В. А. М. и Й. А. Т. за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС – 1949г. наследодателката на страните М. Николова С. е била собственик на нива от 5 дка в землището на[населено място], м. “П.” и за установяване, че същия е собственик към настоящия момент на 300/622 ид.ч. от имот 29 и на имот 31 с площ 290 кв.м. по неодобрения кадастрален план на селото и за отмяна на н.а. № 43,т.ІІ/2004г. Отхвърлен е и иска, предявен от С. В. Ф. против същите ответници за признаване за установено, че той е собственик на 300/622 ид.ч. от имот 29, целия с площ 622 кв.м. по плана на същото село и за отмяна на същия нот. акт.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено при непълнота на доказателствата, която е резултат от процесуално нарушение на съда, изразяващо се в недопускане на поискани доказателства ври второто въззивно разглеждане на делото и не извършване на косвен съдебен контрол на решението на ПК, на което се позовават ответниците. Развити са съображения и за необоснованост на решението поради не съответствие на изводите на съда със събраните гласни доказателства.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК се твърди, че в нарушение на ТР № 1/01.04.2001г. възивният съд, разгледал спора като възивна инстанция по отменения ГПК, не е обсъдил всички доказателства и не е допуснал поискани от жалбоподателите нови доказателства за установяване доводът за нищожност решението на ПК, на което се позовават ответниците и гласни доказателства за установяване наведеното придобивно основание – давностно владение. Касаторите считат, че по тези въпроси е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Вторият поставен въпрос касае задължението на съда да осъществи косвен съдебен контрол за валидност решението на ОСЗГ. Счита, че съдът е процедирал в противоречие с Р № 656/17.02.1999г. по адм.д.№ 3302/1998г. на ВАС, ТР № 2/1991г. на ОСГК на ВС и Р № 4184/11.05.2004г. по адм.д.№ 10767/2003г. на ВАС.
Ответниците по касация В. Г. Б. и С. Г. Б., П. оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като решението не е постановено в противоречие със съдебната практика, а от отговора на поставените въпроси не зависи изхода от спора.
Останалите ответници не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд при второ въззивно разглеждане на делото по отменения ГПК е констатирал следното: Ищецът Б. Г. и ответниците са наследници на общата наследодателка М. Николова С., починала на 24.09.1992г., като ищецът е наследник на пряката наследодателка Й. Ноколова Б., а ответниците В. Г. Б., С. Г. Б. и П. В. са наследници на Г. Н. Б.. Въз основа на свидетелските показания, съдът е приел, че дори М. С. да е обработвала този имот заедно със съпруга си К. от около 1940г., от когато най-рано дават показания свидетелите, то до образуване на ТКЗС през 1949г. според твърденията на ищците, или до 1957г. според заявеното от свидетелите, тя не е могла към този момент да го придобие по давност поради това, че не е изтекъл изискуемият се от чл. 34 от ЗД двадесет годишен срок. Затова е отхвърлен иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Предявените от двамата ищци искове по чл. 97 от ГПК са отхвърлени, защото не се легитимират като собственици на възстановените на ответниците части от имоти 29 с площ 300 кв.м. /целия от 622 кв.м./ и имот 31 с площ 290 кв.м. Прието е, че след колективизацията, върху тези имоти не е могло да тече придобивна давност. Нормата на чл. 5, ал.2 от З. заличава изтеклата придобивна давност за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ до влизането й в сила – 22, 11.1997г., а от този момент до предявяване на иска – 2005г. няма 10 годи за придобиване по давност. Съдът е отказал да събира доказателства за състава на ПК, респективно ОСЗГ, който е постановил решение № 19/13.01.2004г., с което е възстановен на ответниците имот с площ 0,912 дка, съставляваща имот 29 с площ 622кв.м. и имот 31 с площ 290 кв.м. по неодобрения кадастрален план на селото.
Правните въпроси касаещи задължението на възивната инстанция, действаща по отменения ГПК да разгледа спора по същество и да извърши косвен съдебен контрол на решението на ПК не обуславя общото основание за допускане до касация по чл. 280 от ГПК. Във възивната жалба касаторите не са искали събирането на нови доказателства. В производството при първото разглеждане на делото по същество също са заявили, че няма да сочат други доказателства. По делото са събрани гласни доказателства в производството пред РС. Искането за събиране на доказателства за състава на ПК е направено във второто съдебно заседание при второто разглеждане на делото. ВКС не е давал указания за това в отменителното решение. Делото е върнато от етапа на постановяване на съдебен акт по същество. Отделно от това, съдът е преценил че доказателствата са неотносими, тъй като ищците следва да докажат активната си материално правна легитимация, а по предявения установителен иск е без значение ответниците на какво основание ползват имота. По иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ решението на ПК, респективно ОСЗГ има значение само за обосноваване на допустимостта на предявения иск, от която имат интерес и самите ищци. Следователно доводът за нищожност на решението на ПК е неотносим към предмета на предявените установителни искове, поради което поставения въпрос не обуславя крайния изход от спора и не обосновава общото основание за допускане до касация и на двете наведени допълнителни основания по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.10.2009г., постановено по гр.д.№ 479/2009г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. В. Ф. и Б. С. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВ