ОТНОСНО:Данъчни и осигурителни задължения на лице, което осъществява
дейност за своя сметка
В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ … от 28.06.2011 г. при Дирекция “ОУИ” …. Ви уведомяваме за следното:
Според изложенатафактическа обстановка имате сключено споразумение с дружество и подписана Декларация, че “осъществявате свой бизнес като самостоятелен търговец за своя сметка и отговаряте сама за данъчното и осигурително облагане на своите доходи”. Пишете, че ще извършвате дейност по рекламиране и разпространение на продукти на дружеството, за което ще получавате възнаграждение по банков път.
Задавате следните въпроси:
1.Какви са данъчните и осигурителните Ви задължения за получаваните доходи?
2.Ще окаже ли влияние върху данъчните и осигурителните задължения размера на получаваното месечно възнаграждение – под МРЗ или над нея?
3.В случай, че работите по трудов договор с работодател, ще се променят ли данъчните и осигурителните Ви задължения за получаваните доходи от дружеството?
І.По отношение на данъчните задължения:
В отговор на оформените въпроси изразяваме принципно становище, поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка в писмото /не става ясно дали имате регистрация в Агенцията по вписвания като лице, упражняващо свободна професия/ и приемайки, че не сте регистрирана като едноличен търговец по смисъла на Търговския закон.
Следва да имате предвид, че така подписаната от Вас Декларация пред дружеството Ви задължава да се регистрирате (ако нямате такава) в Агенцията по вписваниякато лице, което ще упражнява свободна професия.
Съгласно §1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; честните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (ал. 5 на чл. 43 ЗДДФЛ).
Всъщност такъв е смисъла на подписаната от Вас Декларация пред дружеството.
Следователно в изпълнение на цитираните законови норми и при наличие на подписана от Вас декларация пред платеца на дохода (дружеството) следва да имате регистрация в Агенцията по вписвания като лице, упражняващо свободна професия.
В писмото си пишете, че ще извършвате дейност по рекламиране и разпространение на продукти, която може да се осъществява и по извънтрудово правоотношение, т.е. на основание на т.н. граждански договор с дружеството. В тази връзка ще изложим и втора възможна хипотеза.
По смисъла на §1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, извънтрудови правоотношения са правоотношенията извън тези по т. 26, 28 и 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице, което не е едноличен търговец.
Съгласно чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход на физическите лица, получаващи възнаграждения по извънтрудови правоотношения (т.е. на основание на сключен граждански договор с платеца – дружество) се определя, като придобитият доход се намалява с 25% разходи за дейността.
В този случай в изпълнение на чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 1 на същия член от ЗДДФЛ, платецът на дохода (дружеството) определя авансовия данък като разлика между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски иудържа данъка при изплащането му.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ предприятието – платец на доход по чл. 29 издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43, Сметка за изплатени суми и Служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
Следва да имате предвид че полученото възнаграждение, независимо по коя от посоченитехипотези се получава подлежи наоблагане с данък 10 на сто, независимо в какъв размер е – под МРЗ или над нея.
В отговор на третия въпрос:
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа.
Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Иначе казано, за дохода по трудово правоотношение вие нямате задължения по отношение на определените върху него данъчни и осигурителни задължения. Влияние върху данъчните задължения, определени в горните две хипотези ще окаже размера на задължителните осигурителните вноски, отговор за което се съдържа във втората част от становището.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху обща годишна данъчна основа, в т.ч. за доходи по трудови правоотношения и за доходите от свободна професия или извънтрудово правоотношение.
ІІ. Относно дължимите осигурителни вноски:
При тази фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по зададения казус:
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С декларацията която сте подписали при сключване на споразумение с дружеството да рекламирате и разпространявате продуктите му, Вие сте се определили като самоосигуряващо се лице. Дефиниция на понятието самоосигуряващо се лице е дадена в чл. 5, ал. 2 от КСО, като според тази правна норма самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващи се лица по смисъла на тази разпоредба са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Осигуряването на изброените лица се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Те подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по желание могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО). Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Самоосигуряващите се лица формират и окончателен размер на осигурителния доход, въз основа на данните, декларирани в справка към годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доходи по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени при условията и по реда на част първа (за държавно обществено осигуряване) – върху доходите, за които се дължат вноските за държавното обществено осигуряване (чл. 127 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) аналогично на социалното осигуряване.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от наредбата осигуряването на тази категория лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, а в ал. 2 е предвидено започването,прекъсването,възобновяванетоилипрекратяването на трудовадейност да се установява с декларация, подписана от самоосигуряващото се лице и подадена в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство до компетентната териториална дирекция на НАП. Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентнататериториална дирекция наНАП в 7 – дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност.
Следва да имате предвид, че при едновременно упражняване на дейност като самоосигуравящо се лице и по трудово правоотношение задължението Ви да се осигурявате като самоосигуряващо се лице по описания по-горе ред няма да отпадне. На основание чл. 6, ал. 2 и ал. 10 от КСО, в този случай осигурителните вноски се дължат върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 (вкл. от трудови правоотношения);
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Размерът на получаваното месечно възнаграждение /комисионна/ е без значение за авансовите осигурителни вноски, които следва да внасяте върху избран от Вас осигурителен доход, не по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за самоосигуряващите се лица със ЗБДОО за съответната година и не по-голям от максималния размер на осигурителния доход. Реализираният през годината облагаем доход от дейността Ви като търговец или от упражняване на свободна професия ще окаже влияние върху окончателния размер на годишния Ви осигурителен доход, който се определя въз основа на данните, деклариран в справка към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В случай че въпросната дейност по реклама и разпространение на продукти Ви бъде възложена от дружеството по договор за работа без трудово правоотношение (граждански договор) и при условие, че нямате самостоятелна регистрация като търговец или като упражняваща свободна професия, то тогава осигуряването Ви ще се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО и ще зависи от размера на получаваното месечно възнаграждение. Съгласно посочената разпоредба лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, са задължителноосигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, и ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5). Когато са осигурени на друго основание през съответния месец, те подлежат на задължително осигуряване за този осигурен риск, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6). Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя, като се разпределят между него и осигуреното лице (чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 6 от КСО).