О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 07.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4889 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. М., Р. С. Р. и С. С. С. против решение от 03.06.2013г. по гр.д.№ 730/2012г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 636/24.08.2012г. на Кюстендилски РС, с което е разпределено ползването на дворно место на имот с идентификатор № 41112.504.88, състоящ се от застроена и незастроено пространство от 512 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]между касаторите и П. С. Д., Д. Й. Д., З. С. М., Д. С. М., Я. С. М.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на съдебното решение, тъй като предявеният иск по чл. 32, ал.2 ЗС е недопустим, защото решение за разпределение на дворното место, като обща част следвало да вземе общото събрание на етажната собственост и защото има предходно разпределение на ползването на дворното место по съдебен ред през 1974г. и не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат ново разпределение.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса: при какви обстоятелства е допустимо ново разпределение на ползването, ако такова вече е постановено с влязло в сила решение по чл. 32, ал.2 ЗС. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК
Ответниците по касация П. С. Д., Д. Й. Д., З. С. М., Д. С. М., Я. С. М. оспорват допускането до касационен контрол, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
П. С. Д., Д. Й. Д. са предявили иск по чл. 32, ал.2 ЗС против В. Г. М., Р. С. Р. и С. С. С., като наследници на С. С. М., починал на 29.01.1991г. и против З. С. М. и С. Й. М., починал в хода на процеса на 26.02.2013г., наследен освен от съпругата си З. М. и от двете си дъщери Д. С. М., Я. С. М. за разпределение ползването на дворното место в [населено място] с идентификатор № 41112.504.88 и площ 512 кв.м. Ответниците, сега касатори не са възразили по допустимостта на предявения иск, но в хода на производството са навели възраженията, наведени и в касационната жалба.
По делото се установява следното: С н.а. № 200,т.І/25.06.1962г. С. Н. и С. М. купуват процесното дворно место и с н.а. № 181,т.ІІ//30.08.1969г. си учредяват взаимно право на строеж, като си разпределят и правото на ползване върху терена след застрояването. Съобразно този нот. акт, С. изгражда и става собственик на северния близнак и получава правото да ползва източната половина, описана подробно, а С. – на южния близнак и западната половина от дворното место. По гр.д.№ 358/1974г. на Кюстендилски РС е разпределено ползването на дворното место по начина, описан в нот. акт съобразно скицата, към решението.
След постановяване на решението за разпределение на ползването по гр.д.№ 358/1974г. с н.а. № 105,т.І от 25.01.1975г. С. Н. дарява дъщеря си З. Г. с втория етаж от северния близнак, ведно с ? ид.ч. от общите части. Не прехвърля част от дворното место. З. Г. продава на сестра си П. Д. същия втори етаж, а придобива по покупко-продажба с н.а. № 176,т.ІV/12.09.1991г. от родителите си Я. и С. Н. първия етаж от северния близнак без части от дворното место. Затова то по волята на собственика не е станало обща част по предназначение. Я. Н. почива на 12.06.1998г. и оставя за свои наследници съпруг С. и двете си дъщери З. и П.. С. Н. продава на дъщеря си П. своите 4/6 ид.ч. от ? ид.ч. от дворното место. Със строително разрешение № 324/09.03.1979г. на П. и З. С. е разрешено изграждането на два гаража в определената за тях част за ползване и те са построени. Със строително разрешение № 348/13.06.1990г. С. и съпругата му З. М. са поставили павилион за кафе на уличната регулационна линия към [улица]в определената за праводателят им част за ползване.
РС е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като има промяна на обстоятелствата, изразяваща се в промяна на съсобствениците и извършване на ново строителство в имота. По същество ползването е разпределено по вариант № 4 по заключението на вещото лице, който е приет за най-близък до варианта, постановен със съдебното решение по гр.д.№ 358/19744г. и най-целесъобразен.
Въззивната инстанция е намерила за неоснователни възраженията на наследниците на С. М. за недопустимост на предявения иск. Приела е, че не е налице етажна собственост и, че промяната на титулярите на правото на собственост и извършеното ново строителство обосновават ново разпределение на ползването.
Формулираният правен въпрос е относим към мотивите на съда за допустимост на иска. По този въпрос, с Р № 97/09.07.2013г. по гр.д.№ 866/2012г. І гр.о. е прието, че ново разпределение на ползването може да се иска когато са променени обстоятелствата съществено, което е свързано с предназначението и състоянието на имота и правят съществуващото разпределение не съответстващо на действителното фактическо положение. Като такива примерно са посочени ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване площта на съсобствения имот вследствие регулационни изменения/ или с обема на правата на всички съсобственици /придобиване по давност на право на собственост върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част по чл. 30, ал.1 ЗН на трето лице, разпоредителни сделки между съсобствениците, в резултат на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и пр./
Поради това, че по този въпрос е постановена съдебна практика по чл. 290 ГПК и не е установено наличието на противоречива такава, по така формулирания въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Не следва и служебно да се допуска касационно обжалване поради недопустимост на решението на другото наведено от касаторите основание – че дворното место е обща част към етажната собственост и не подлежи на разпределение по съдебен ред, а следва начина на разпределение да се определя от общото събрание на етажната собственост. Дворното место не винаги е обща част на етажната собственост. То няма статут на такава, когато собствениците на дворното место са различни от етажните собственици, защото в него е построена сграда, за която, или за отделни обекти от която е учредено право на строеж. Нормата на чл. 63 ЗС допуска правото на собственост върху постройката да се притежава отделно от земята. Р № 191/18.07.2011г. по гр.д.№ 1414/2010г. ІІ гр.д. В този смисъл са и мотивите към Р 661/02.11.2010г гр.д.№ 1437/2009г. І гр.о.постановено по иск по чл. 32, ал.2 от ЗС, съобразно които дворното место е обща част към етажната собственост само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното место и те са изразили изрично воля то да бъде обща част. Етажните собственици могат да уговорят дворното место да остане съсобствено и в този случай положението на земята върху която е изградена сграда етажна собственост е сходно /но не аналогично/ с това на общите части по предназначение, защото зависи от волята на съсобствениците. От фактите по делото е видно, че двамата първоначални собственици са останали съсобственици на дворното место при равни квоти, а когато С. Н. се разпорежда със всеки от етажите от северния близнак не прехвърля и съответната част от довронот место.
Поставеният въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.06.2013г. по гр.д.№ 730/2012г. на Кюстендилски окръжен
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: