О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София, 04.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 587 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. И. и К. П. И. против решение № 89 от 09.04.2012г. на Окръжен съд [населено място], с което е отменено решение № 116 от 12.10.2011г., постановено по гр.д.№ 392/2011г. на РС-Кърджали, в частта, с която е прекратено производството по отношение на предявеният от К. А. И. по иск по чл. 124, ал.1 от ГПК и в частта, с която е отхвърлен същия иск, предявен от М. К. И. и вместо това е признато за установено по отношение на касторите, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257, идентичен с парцел ІХ-94 по плана на [населено място], кв. В., ведно с построената в същото дворно место масивна жилищна сграда на етаж и половина със застроена площ 95 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон поради това, че е приет за допустим установителен иск за собственост въпреки, че ищецът не е във владение на процесния имот, за допуснати процесуални нарушения поради това, че е допуснато изслушване на вещите лица пред въззивната инстанция въпреки, че първоначално е отказано такова и за неоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси, разрешени в противоречие със съдебната практика 1.допустим ли е установителен иск за собственост, ако ищеца не е във владение на имота, 2.включва ли служебното начало в гражданския процес право на съда да променя определението си за повторно изслушване на вещи лице, чието заключение е прието от РС. По първия въпрос се твърди противоречие с Р № 196/28.02.2011г. по гр.д.№ 2413/2009г. на ОС Варна, Р № 760/12.10.2009. по гр.д.№ 4753/2008г.І гр.о. Р № 188/10.08.2011г. по гр.д.№ 1040/2010г. на ІІ гр.о. По втория въпрос се твърди противоречие с решение № 700 от 06.12.2010г. по гр.д.№ 304/2010г.ІІІ гр.о.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не са формулирани ясни въпроси и обжалваното решение не противоречи на установената съдебна практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е установителен иск за собственост от К. А. И. и М. К. И. за признаване за установено по отношение на касторите, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 40909.124.257, идентичен с парцел ІХ-94 по плана на [населено място], кв. В., ведно с построената в същото дворно место масивна жилищна сграда на етаж и половина със застроена площ 95 кв.м. Ищецът М. И. ползва горния етаж от сградата, а К. И. не ползва имота. Страните са наследници на К. М. И., починал на 09.12.2005г. и на С. С. И., починала на 18.05.2006г. Те са признати за собственици на процесния имот с н.а. № 87,т.І/28.01.1972г. и с н.а. № 119,т.VІІ/16.11.2005г. са го продали на ответника Д. К. И. по време на брака му с ответницата К. П. И.. Предмет на спора е само дворното место и къщата на етаж и половина от 95 кв.м., предмет на този н.а.. Ответниците са построили до нея друга сграда, която заедно с прехвърлената е заснета като една с идентификатор 40909.124.257.1, но новопостроената сграда не е предмет на иска. Ищците твърдят и са искали съдът да установи приюдициално, че нотариалното удостоверяване на сделката е нищожно на основание чл. 576, във вр.с чл.578, ал.4 от ГПК, защото продавачите поради тежкото си здравословно състояние не са могли да се явят лично пред нотариуса, не са подписали нотариален акт и поради липса на форма и съгласие, сделката е нищожна. По делото се установено от медицинската документация и свидетелските показания, че двамата прехвърлители са били лежащо болни, не са могли да се движат, Карамфил И. е бил в състояние след втори инсулт, а съпругата му – след операция на стъпалото на крака. СГр.Е е установила, че подписът в нот. акт под № 1 не е идентичен с подписите, съдържащи се като сравнителен материал от него. Подписът на втория продавач – С. е идентичен с ведомост за заплата от 1983-1985г., но не е идентичен с подписите, които се съдържат в анкетната карта при издаване на паспорта й от 1985г. и пенсионния картон от 2006г. От това заключение и съвкупната преценка на гласните и писмените документи, въззивният съд е направил извод, че нот. акт не е подписан от продавачите и те не са се явили лично в кантората на нотариуса.
РС е приел, че установителния иск, предявен от К. И. е недопустим, тъй като той не е във владение на имота и е следвало да предяви осъдителен иск, поради което е прекратил производството по него.
Възивният съд е приел, че щом се оспорва правото на собственост на ищеца, той има право да предяви и установителен иск. Произнесъл се е по същество и по двата иска, като е приел, че сделката е нищожна поради липса на форма, защото нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл. 576 във вр. с чл. 578, ал.4 отг ГПК и поради липса на съгласие поради това, че нот. акт не е подписан от продавачите. Последният извод е формиран въз основа заключението на единичната и тройна СГрЕ, приети от РС, но повторно изслушани от въззивната инстанция. Във въззивната жалба е поискано повторното им изслушване. С определение по чл. 267 от ГПК, но в съдебно заседание съдът е постановил повторно изслушване след като е чул становищата на страните. Според касаторите това е направено в нарушение на служебното начало.
Първият поставен въпрос .допустим ли е установителен иск за собственост, ако ищеца не е във владение на имота, е свързан с решаващите мотиви на съда за да отмени решението на РС. Даденият положителен отговор е в съответствие със задължителната съдебна практика. Тя приема, че е допустим установителен иск за собственост дори ответникът да е във владение на имота, защото ищецът може да цели само прекъсване на придобивната давност с този иск без да иска да отстрани ответника от имота, т.е. може да иска да го превърне от владелец в държател. /Р № 665 от 12.11.2010г. по гр.д.№ 1921/2009г. І гр.о., Р № 201 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 449/2010г. Р № 110 от 30.06.2011г. по гр.д.№ 746/2010г. ІІ гр.о./ Това с особена сила важи в отношенията между съсобствениците с оглед нормата на чл. 31 от ЗС. С. може да не иска да ползва веща, или част от нея, но да няма интерес и от прекратяване на съсобствеността. В този случай следва да му се признае правото да прекъсне владението на друг съсобственик, установено върху цялата вещ без да го отстранява /Р №501 от 27.07.2010г. по гр.д. № 160/09г. І гр.о./
Посочените от касаторите Р № 196/28.02.2011г. по гр.д.№ 2413/2009г. на ОС Варна, Р № 760/12.10.2009. по гр.д.№ 4753/2008г.І гр.о. Р № 188/10.08.2011г. по гр.д.№ 1040/2010г. на ІІ гр.о. разглеждат въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, но при други хипотези, а не когато ищеца не е във владение на имота. Решаващите мотиви в тези решения не са в противоречие с решаващия извод на съда в обжалваното решение. Затова по първия поставен въпрос не е налице основание за допускане до касация.
По втория въпрос за граничите на служебното начало и задължението на въззивния съд да поправи процесуалните нарушения на първата инстанция, в какъвто смисъл са изложени мотиви в представеното решение № 700 от 06.12.2010г. по гр.д.№ 304/2010г.ІІІ гр.о., въззивният съд не е процедирал в противоречие с приетото в него. Нормата на чл. 267, ал.2 ГПК изрично допуска възможност по свой почин съдът да изслуша повторно вещи лица по приета вече експертиза, а определенията, с които съдът се произнася по доказателствата са такива по движението на делото, който той може да изменя и отменя. Затова контекста, в който е поставен въпроса не кореспондира на мотиви и начин на процедиране на съда, които да са в противоречие със съдебната практика и закона, а той е ясен и не се нуждае от изясняване на вложения точен смисъл.
Така и по двата поставени въпроса не е обосновано общото и някое от допълнителните основания за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 09.04.2012г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба, подадена от Д. К. И. и К. П. И..
ОСЪЖДА Д. К. И. и К. П. И. да платят на К. А. И. и на М. К. И. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: