О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
София, 21.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1125 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. А. против решение № 220/03.05.2010г. по гр.д.№ 97/2010г. на Д. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 57/27.11.2009г. по гр.д.№ 2486/2008г. на Д. РС и е прекратено производството. С последното е уважен иска, предявен от касатора против П. С. А. по чл. 108 от ЗС за следния недвижим имот: ? ид.ч. от дворно место с площ 1795 кв.м., УПИ V-61 от кв. 3 по плана на[населено място], [община], ул. Е.” № 5 и на основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен констативен нот акт № 71,т.1, рег. № 592/2008г.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19 от отменения СК и за нарушение на процесуалните правила, касаещи необходимо другарство и задълженията на възивната инстанция за конституиране на необходимия другар, не участвал в производството пред първата инстанция.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Налице ли е съпружеска общност върху недвижим имот, придобит по давност и съответно необходимо другарство, ако съпругът не е владял през целия период от десет години и 2.длъжен ли е въззивния съд да извърши действия по конституирането на необходимия другар пред него. По първия въпрос се твърди противоречива съдебна практика – Р № 357/12.10.2009г. на РС – Пещера, Р от 21.05.2010г. по гр.д.№ 230/2009г. на С. окръжен съд и Р № 400 по гр.д.№ 2105/08г. на САС, а по втория – противоречие със задължителна съдебна практика – т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г.
Ответникът по касация не взема становище
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че не са налице всички процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, тъй като ответникът се е позовал на придобивна давност, а към момента на издаване на констативен нот. акт, с който е признат за собственик на основание наследство и давностно владение е бил в брак. Ищецът е посочил съпругата му, за да бъде конституирана от въззивната инстанция, но съдът не я е конституирал, не я призовал, а е приел, че против нея не са изложени с отделна искова молба обстоятелства и петитум и такава не й е връчена. Тъй като е налице задължителна съвместна процесуална легитимация на двамата съпрузи – необходими другари по предявения иск за собственост, а е прието, че ищецът не е изпълнил указанията за изправяне нередовностите на исковата молба, решението на РС е обезсилено, а производството – прекратено.
Първият въпрос – налице ли е съпружеска общност върху недвижим имот, придобит по давност и съответно необходимо другарство, ако съпругът не е владял през целия период от десет години е такъв по същество и е свързан с предмета на спора, поради което обосновава наличието на общото основание за допускане до касация по смисъла на чл. 280, ал.1 от ГПК..Ответникът се е позовавал на придобивна давност и е признат за собственик на това основание.. Имотите, владени от двамата съпрузи, когато давността е изтекла по време на брака са съпружеска общност, съгласно приетото в задължителната съдебна практика /ПП-8-80 т.2/.Това постановление не е обявено за загубило силата си при действието на отменения СК от 1985г., както и при действието на новия СК от 2009г. Във възивното производство въпреки, че ищецът е посочил съпругата на ответника, тя не е била конституирана и призована в производството пред него. Дали имота е съпружеска общност е въпрос по същество, но с оглед направеното възражение за придоибвна давност от ответника и обстоятелството, че към момента на изтичане на давностния срок той бил в брак налагат конституирането на съпругата като необходим другар.
Втория въпрос е именно “длъжен ли е въззивния съд да извърши действия по конституирането на необходимия другар пред него” По този въпрос се твърди противоречива съдебна практика Със задължителна съдебна практика – т.4 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г., което не е обявено за изгубило силата си е прието, че ако пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, въззивната инстанция следва да го конституира и да извърши повтори процесуалните действия, като инстанция по същество. Въззивната инстанция не е сторила това в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.
Поради противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, цитирана по-горе, то следва да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220/03.05.2010г. по гр.д.№ 97/2010г. на Д. окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. С. А..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 136 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: