О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 19.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 588 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 24285/24.09.2012г., подадена от Г. К. Т. против разпореждане № 7851 от 11.09.2012г. по ч. гр.д.№971//2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната поредната подадена частна жалба 21910/20.09.2012г. от жалбоподателя против разпореждане за връщане на предходна частна жалба. Частната жалба е върната поради невнасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС.
Жалбоподателят не сочи в какво се състои неправилността на разпореждането, а излага доводи за това, че съдът следвало да извърши съдебна делба между имоти 1412 и 1413, като счита, че трето лице му дължи плащане на 30 кв.м. , счита, че неправилно са му отнети за улица 40 кв.м., че има право на реституция, че е претърпял вреди от изсичането на смокиня.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
От жалбоподателят са подадени поредица от частни жалби, всяка от която е връщана поради невнасяне на определената държавна такса. С обжалваното сега разпореждане е върната № 7851 от 11.09.2012г. по ч. гр.д.№971//2011г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната поредната подадена частна жалба 21910/20.09.2012г. от жалбоподателя против разпореждане за връщане на предходна частна жалба. Действително държавна такса не е била представена, поради което обжалваното разпореждане е правилно и следва да се остави в сила.
Изложените обстоятелства в частната жалба не са свързани с обжалваното разпореждане. В частната жалба не е посочена неправилност на обжалваният съдебен акт.
През 2000г. по гр.д.№ 75/2000г. пред АсРС са били предявени от жалбоподателя искове по чл. 108, чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, които са отхвърлени. Те не са имали за предмет производство за делба, поради което доводите в частната жалба в този смисъл нямат нищо общо с предмета на спора по посоченото дело. Следва да се отбележи, че по него процесуалния ред е напълно изчерпан с редовните и извънредни средства за отмяна. Разрешените въпроси по тези искове не могат да бъдат пререшавани. Поставените въпроси в частната жалба нямат нищо общо с обжалваният съдебен акт.
Или в обобщение в съответствие с процесуалната норма на чл. 275,във вр. с чл. 262 е чл. 273 и чл. 279 ГПК, въззивният съд правилно е върнал нередовната частна жалба, предвид невнасяне на определената държавна такса, поради което обжалваното разпореждане следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 7851 от 11.09.2012г. по ч. гр.д.№971//2011г. на Пловдивски окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: