О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 5
София, 05.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1655/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
[община] е подала касационна жалба срещу решение № 117 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 742/2016 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 1021/2014 г. на районен съд Разлог и е постановено решение по съществото на спора, като е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] [населено място] и Териториална дирекция на НАП [населено място] установителен иск за собственост на основание чл. 542 и чл. 124 ГПК на единадесет обекта, обособени на четвъртия етаж в сграда с идентификатор 61813.759.39.4 по КК и КР на [населено място].
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК, без да е мотивирано наличието му.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Касаторът е поддържал, че е придобил правото на собственост върху обектите в четвъртия етаж на сградата на основание решение № 105 от 26.02.2008 г. на Министерски съвет на РБ, издадено на основание чл. 56, ал.1, чл. 17 и 54 от ЗДС и чл. 12, ал. 3 ППЗДС, с което МС е отнел от НАП поради отпаднала нужда правото на управление върху имот, публична държавна собственост, представляващ ІV етаж на сградата, построена в УПИ ІІ, кв. 79 по плана на [населено място] състояща се от дванадесет стаи, и две зали и припадащите им се идеални части от общите части на сградата. С т. 2 на същото решение този имот е обявен за частна държавна собственост, а в т. 4 е решено да се задължи областния управител на област Благоевград да сключи договор за безвъзмездно прехвърляне в полза на [община] на правото на собственост върху имота, както и да го отпише от книгите за държавна собственост.
На 10.09.2008 г. областния управител на област Благоевград е сключил договор с [община] за безвъзмездно прехвърляне на имота на общината, вписан в Службата по вписванията на 12.09.2008 г.
Ответникът [фирма], [населено място] е противопоставил възражение, че е носител на правото на собственост върху обектите в четвъртия етаж на сградата като правоприемник на общинска фирма [фирма], която е създадена с активите на прекратеното на 31.03.1991 г. държавно предприятие Промкомбинат „К. П.” [населено място], в стойността на което е била включена и стойността на ІV-тия етаж от сградата. Поддържал е, че имотът никога не е бил със статут на публична държавна собственост.
Ответникът ТД на НАП София е оспорил иска като е поддържал, че не оспорва правото на собственост на ищеца върху имота, от който ползва две помещения с площ от 34 кв. м. на основание договор за наем, сключен с него.
За да отхвърли иска въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства: приети счетоводна и техническа експертизи, актове за държавна собственост и е приел за установено, че спорните имоти, с идентификатори от 61813.759.39.1.32 до 61813.759.39.1.42, съответстващи на ІV етаж от сградата, първоначално заснет като един имот с идентификатор 61813.759.39.4, за който имот е бил съставен АДС № 594 от 22.06.1970 г., са били включени в счетоводния баланс към 31.03.1991 г. на Промкомбинат „К. П.”. Капиталът на [фирма] е формиран от активите и пасивите по баланса на прекратения промкомбинат към посочената по-горе дата, които са били на стойност 6 566 069 лв. нед. В тази стойност е била включена и стойността на ІV-тия етаж от административната сграда в [населено място], която му е била предоставена за стопанисван и управление, за задоволяване на нуждите от канцеларии. Съгласно разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.), която норма е била приета с изменението на закона (ДВ бр. 51 от 1994 г.), при преобразуване на държавните предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставеното им за стопанисване и управление имущество с акта за преобразуването се предоставя в собственост на тези дружество.
За неоснователен е намерен доводът, че имотът е бил изваден от активите на общинската фирма преди приватизирането й през 2000 г. чрез продажба на 70% от капитала на [фирма], поради което не е собственост на ответника. По тези съображения е намерил за неоснователен предявеният от [община] иск и го е отхвърлил.
Допускането до касационна проверка се иска по три въпроса. Първият от тях е за това допустимо ли е в активите на общинско дружество да бъдат включени недвижими имоти, публична държавна собственост. Третият е за това поражда ли вещно правен ефект включването на недвижим имот, публична държавна собственост, в активите на общинско дружество.
Тези въпроси не са решавани от съдът и те не са формирали решаващите му изводи.
Четвъртият етаж от сградата, имотите в който сега са предмет на иска, е бил предоставен на Промкомбинат „К. П.” през 1970 г., към който момент публичната държавна собственост не е била регламентирана в действащата правна уредба. За първи път собствеността като публична и частна, е регламентирана в чл. 17, ал. 2 от Конституцията от 1991 г., а в ал. 4 на нормата е посочено, че режимът на обектите на държавната и общинска собственост се определя със закон. С изменението на чл. 6 от ЗС (ДВ бр. 77 от 17.09.1991 г.), е направено разграничение на държавната и общинска собственост. Като общинска собственост е определено и имуществото, включено в уставния фонд на общинска фирма. Действащата редакция на нормата, е тази след изменението й с ДВ бр. 33 от 1996 г., и тя гласи, че държавната и общинска собственост бива публична и частна. На същата дата 17.09.1991 г. влиза в сила ЗМСМА, с § 7, ал. 1 от ПЗР на който закон бе посочено кои държавни имоти с влизането му в сила преминават в собственост на общините, а с ал. 2 е конкретизирано имуществото, което не става собственост на общината на основание ал. 1 от нормата. С влизане в сила на ЗДС и ЗОбС на 01.06.1996 г. са установени критериите за определяне режима на обектите на държавната и общинската собственост от публичен и частен характер. До влизането в сила на тези закони критерият за разграничаването им е бил вида на дейност, които имотите са обслужвали. Както към 17.09.1991 г., така и към 01.06.1996 г. имотите, предмет на исковете, са били включени в капитала на [фирма], формиран от активите и пасивите по баланса на прекратения Промкомбинат „П.”, което предприятие е било създадено с държавно имущество и дейността му е била насочена към задоволяване потребностите на населението от различни видове комунални услуги и снабдяването му със стоки за потребление. От това следва, че имотът не е бил със статут на публична общинска собственост.
Тъй като по поставените въпроси съдът не се е произнасял и те не са формирали решаващите му изводи, те не могат да обосноват общото основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК.
Вторият въпрос е за това може ли да се приеме, че след като неправилно имот, публична държавна собственост, е включен в активите на дружеството, то трябва да се завърши процедура по изваждането му от активите на дружеството.
Въпросът отново се свързва с твърдението, че имотът е бил със статут на публична държавна собственост, което не е обсъждано от съда.
За да формира правния си извод, че имотът е останал в имуществената сфера на ответника, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, които да установяват, че през 1998 г. е завършила процедура за изваждане на четвъртия етаж от сградата от капитала на дружеството.
От представените писмени доказателства е установено, че с решение № 65 от 21.10.1998 г. общинският съвет на [населено място] е взел решение за изключване от активите на [фирма] на недвижим имот, представляващ четвъртия етаж от административната сграда в [населено място] и за записване на този имот като общинска собственост. Акт за частна общинска собственост е съставен на 19.11.1998 г., а преди това с решение № 69 по протокол № 11 от 17.11.1998 г. общинският съвет е взел решение имотът да се продаде на ГУДА-София. На 16.12.1998 г. е бил сключен договор за продажба на имота между [община] и ГУДА-София. На 18.11.1998 г. е съставен акт за частна общинска собственост № 399, в който като предишен собственик е посочен „П.-91”-Е.. Този акт няма вещно действие, а само удостоверително.
Така извършените действия от общината са в подкрепа на извода, че имотът не е имал статут на публична държавна (общинска) собственост.
През 2000 г. е била открита процедура за приватизация на 70% от капитала [фирма]. В информационния меморандум в т. 4 е било посочено, че четвъртият етаж от сградата е бил предоставен за стопанисване и управление на Промкомбинат „П.” през 1970 г., което е отразено в съставения тогава акт за държавна собственост.
Косвено установения факт, че фактическата власт върху имота е била предадена на ТУДА-Благоевград, както и това че през 2006 г. е взето решение от МС за обявяване на имота за публична държавна собственост и на това основание е бил съставен акт за публична държавна собственост № 1534 от 07.07.2006 г., а през 2008 г. МС е взел решение за отнемането му от НАП, за обявяването му за частна държавна собственост и е разпоредено на областния управител да сключи договор за безвъзмездното му прехвърляне на [община] нямат вещно транслативно действие, тъй като имат за предмет чужд имот.
След анализа на фактите, установени с тези доказателства, е направен обоснован и законосъобразен извод, че след вписване в търговския регистър на преобразуването на общинската фирма в [фирма] имотът е станал собственост на нововъзникналия през 1991 г. правен субект. Стойността на имота е включен стойностно в капитала, с който то е било образувано. Капиталът на Е. е постоянна величина и се променя само по реда установен в чл. 149 ТЗ. По делото не е установено да е завършена процедурата по изваждане на имущество от капитала на дружество, която включва вземане на решение за намаляване на капитала на дружеството, както и изпълнение на изискванията на чл. 150, ал. 1 ТЗ – за обнародване на решението в ДВ и това по чл. 151, ал. 1 ТЗ за вписване на намаляването на капитала в търговския регистър. От това е направен извод, че имотът е останал собствен на ответника.
В обобщение сключеният договор между [община] и ГУДА София от 16.12.1998 г. не е породил транслативно действие, той като праводателят не е бил собственик на имота.
През 2000 г. е открита процедура за приватизация на 70% от капитала на [фирма] чрез преговори с потенциален купувач. В съставения меморандум, който е неразделна част от договора, изготвен на 31.03.2000 г., е отразено, че четвъртият етаж от административната сграда в [населено място] е бил предоставен за стопанисване и управление на промкомбинат П., с имуществото на което е било създадено приватизиращото се дружество. При изготвяне на правния анализ е съобразено това, че процедурата по изваждането на имуществото от капитала на дружеството, което става с неговото намаляване със стойностния еквивалент на имуществото, не е завършена. Извършените действия са в съответствие с правомощието на органа на местно самоуправление да се разпорежда с недвижими имоти – частна общинска собственост. Тези изводи на съда са обосновани и с мотивите на постановеното решение по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 673/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е уважен предявен от [фирма] срещу ТД на НАП-София ревандикационен иск за същите имоти. Образуваното изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист по него е дало основание на касатора да предяви настоящия установителен иск в срока по чл. 524 ГПК.
Решаващите изводи на съда не включват обсъждане на това дали спорните имоти са били в режим на публична държавна собственост, към момента на учредяване на общинската фирма, а след това и при преобразуването й в Е. с оглед обществените интереси, които обслужват. Те са формирани само от това дали имотът, след като е бил включен стойностно в капитала на учреденото Е. е бил изваден от капитала на дружеството за да се разпореди общината валидно с него. Обсъдено е и това, че няма данни общинският съвет да е взел решение за продажба на имотите като обособена част от общинското предприятие по ред на чл. 315, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗППДОП ( отм.) Въз основа на така установеното е направен извод, че [община] не е могла да се разпореди с имота по общия реда установен в ЗОБС и наредбата за прилагането му.
Касаторът поддържа, че поставените въпроси обуславят основанието чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК без да е мотивирано с какво те имат значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна.
В изложението не се подържа наличие на една от двете предпоставки за допускане на касационна проверка на посоченото основание. Наред с това поставените въпроси не са обосновали решаващите изводи на съда, поради което те не могат да бъдат определени и като общо основание за допускане на касационна проверка, поради което обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до такава.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация [фирма], [населено място] направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установен с договор за правна помощ от 04.04.2017 г. сключен с адв. Н. Г. от АК-Разлог, възлизащи на сумата 1300.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 117 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 742/2016 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], [населено място] сумата 1300.00 (хиляда и триста) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: