ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ от лице, наето по трудови правотношения
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ”- .. с вх. № . от 14.03.2009 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие работите като продавач-консултант във фирма за дамска конфекция и бельо на 8-часов работен ден и с месечно възнаграждение съгласно трудовия договор в размер на 240 лева. Минималният осигурителен «праг» за длъжността, която заемате е 335 лева. Интересувате се, какви осигурителни вноски и данък следва да Ви се удържат от работодателя при изплащане на възнаграждението?
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащото осигурително и данъчно законодателство, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
По отношение на дължимите осигурителни вноски:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, са задължително осигурени за фонд «Пенсии», фонд «Общо заболяване и майчинство», фонд «Трудова злополука и професионална болест» и фонд «Безработица» (КСО).
Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се дължат върху получените или начислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, включително възнагражденията за платените от работодателя отпуски, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 1, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
От 1 януари 2009 г. са определени следните размери на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за лицата, родени след 31 декември 1959 г. и работещи при условията на ІІІ категория труд (чл. 6 от КСО):
За фонд «Пенсии» – 13 на сто, от които 5,8 на сто за сметка на осигуреното лице и 7,2 на сто за сметка на осигурителя;
За фонд «Общо заболяване и майчинство» – 3,5 на сто, от които 1,4 на сто за сметка на осигуреното лице и 2,1 за сметка на осигурителя;
За фонд «Безработица» – 1 на сто, от които 0,4 на сто за сметка на осигуреното лице и 0,6 на сто за сметка на осигурителя;
За фонд «Трудова злополука и професионална болест» – от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на осигурителя.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., които подлежат на задължително осигуряване при условията и по реда на част първа от КСО, се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителната вноска е в размер на 5 на сто (за 2008 и 2009 г.) и се изчислява върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО). От 1 януари 2009 г. има ново разпределение на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд – 2,2 на сто от вноската е за сметка на осигуреното лице и 2,8 на сто е дължимата от осигурителя част от вноската (чл. 157, ал 3 от КСО).
Здравното осигуряване на работниците и служителите се провежда по реда на чл. 40, т. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. Осигурителният доход за здравно осигуряване на работещите по трудови правоотношения лица се определя според разпоредбите на КСО. Здравноосигурителната вноска е в размер на 8 на сто, от които 3,2 на сто е за сметка на осигуреното лице и 4,8 на сто се внася от осигурителя.
За 2009 г. вноската за фонд «Гарантирани вземания на работниците и служителите», която е изцяло за сметка на работодателите е определена в размер на 0,1 на сто (чл. 16, ал. 1 от ЗБДОО за 2009 г.).
На основание гореизложеното, доколкото в разглеждания случай изплатеното и/или начисленото брутното трудово възнаграждение е по-малко по размер от минималния осигурителен доход, определен за групата професии, към която се причислява длъжността «продавач-консултант» съобразно основната икономическа дейност на осигурителя, дължимите осигурителни вноски в посочените размери следва да се начисляват и внасят върху минималния осигурителен «праг».
По отношение на дължимия данък върху доходите:
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 отЗакона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ са определени видовете облагаеми доходи в т.ч. са и доходите от трудови правоотношения.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, които не подлежат на облагане. Тези доходи са изчерпателно изброени в алинея 2 на чл. 24.
Размера на трудовото възнаграждение се определя на основание на подписания между работника и работодателя трудов договор. В съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда в трудовия договор следва да са посочени основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.
По отношение на придобиването на доходите се прилага разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
– плащането – при плащане в брой;
– заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
– получаването на престацията – за непаричен доход.
Предвид гореизложеното, сумите, които се начисляват и изплащат от работодателя представляват доход в пари и/или в натура следва да се включат в облагаемия доход на физическото лице от трудови правоотношения.
На основание чл. 42 от ЗДДФЛ работодателят месечно определя авансов данък на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Месечната данъчна основа се намалява с предвидените в закона облекчения /чл. 18 и чл. 19 от ЗДДФЛ/.
Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
‘