О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1206
София, 29.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1155/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Д. Ш. от гр. Д. срещу решение от 26.05.2009 г. по гр. д. № 6/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното, постановено по гр. д. № 1169/2003 г. на РС Дупница, е решен спора по същество като е допуснато да се извърши делба на съсобствен недвижим имот УПИ ХХІV-3002 в кв. 180 по плана на гр. Д. и построената в него сграда между касаторката и Т. С. и М. С. при права: за Е. Ш. 2/6 ид. ч. от терена и 1/6 ид. ч. от сградата; за Т. С. 3/6 ид. ч. от терена и 3/6 ид. ч. от сградата и за М. С. 1/6 ид. ч. от терена и 2/6 ид. ч. от жилищната сграда.
Поддържа се довод, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на съществена процесуална норма, тъй като не се е съобразил с влязло в сила решение постановено между същите страни, с което въпросът за правата им в съсобствения имот е бил решен със сила на присъдено нещо.
Относно основанието за допускане на касационно обжалване е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като се твърди, че въпросът за правата на съделителите в съсобствеността е бил решен с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 1107/1994 г. на Дупнишки районен съд. Въпреки че това решение е било обезсилено, поради направено оттегляне на иска, по който е постановено пред въззивната инстанция, част от него е била влязла в сила и това е следвало да бъде съобразено от съда на основание чл. 220 ГПК. Изводът на съда, че въпросът за правата в съсобствеността не е решен с влязло в сила решение е направен в противоречие с практиката на ВКС изразена в решение № 75 от 15.01.1969 г. на І г. о. на ВС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
За да определи правата на съделителите в съсобствеността съдът е приел за установено от фактическа страна, че имотът, предмет на делба е принадлежал на родителите на касаторката и сестра й Т. Димитър П. е бил изключителен собственик на дворното място и сградата на основание наследяване и делба. След смъртта на Д. С. П. , на основание наследствено правоприемство дъщерите му и преживялата съпруга Л се легитимират като собственици на основание наследяване на имота. Съдът не е изложил мотиви за обема на придобити на това основание права. През 1996 г. Люба П. се е снабдила с констативен н. а. № 96, т. І по н. д. № 212/1996 г. за собственост на 1/3 ид. ч. от дворното място на основание наследяване и на 4/6 ид. ч. от къщата на основание прекратена СИО и наследяване. Същата година е продала притежаваните от нея части от имота на дъщеря си Т. срещу поето от последната задължение за издръжка и гледане. Към дата на сключване на договора Т. е била в брак с М. С.
След анализ на установените факти съдът е приел, че касаторката се легитимира като собственик на 1/3 ид. ч. от дворното място и на 1/6 ид. ч. от сградата, Т. се легитимира като собственик на 1/3 ид ч. от терена на основание наследяване и 1/6 на основание продажба и на 1/6 ид. ч. от къщата на основание наследяване и 2/6 ид. ч. от къщата на основание договор. По отношение на М. съдът е приел, че се легитимира като собственик на 1/6 ид. ч. от дворното място на основание прекратена СИО и на 2/6 ид. ч. от къщата на същото основание.
Намерил е за неоснователно възражението, че относно правата на Л. П. придобити в имота има формирана сила на присъдено нещо и решението обвързва съделителките, тъй като е постановено в производство по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, в което те са участвали като страни.
Не е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Разрешеният процесуален въпрос за това дали е формирана сила на присъдено нещо относно правата на преживялата съпруга в съсобствеността не е в противоречие с практиката на ВС на РБ и ВКС по приложението на чл. 220 ГПК. Искът по чл. 32, ал.2 ЗС има за предмет администратиране на отношенията между съсобствениците по повод ползването на общата вещ. Съобразно това в диспозитива на решение следва да се отрази възприетият от съда начин на разпределение ползване на имота и в тази част решението влиза в сила и се ползва със сила на присъдено нещо. По въпросът за обема на правата на съсобствениците съдът дължи произнасяне в мотивите на решението, но не и в неговата диспозитивна част, тъй като този въпрос не е предмета на делото.
От приетите доказателства по делото се установява, че през 1994 г. Е. Ш. е предявила срещу майка си Л сестра си Т. иск за разпределяне ползването на съсобствения имот на основание чл. 32, ал.2 ЗС. Образувано е гр. д. № 1107/1994 г. по описа на РС Дупница и с решение от 24.11.1995 г. съдът е приел за установено, че останалия в наследство имот УПИ ХХІV-3002 в кв. 180 по плана на гр. Д. и построената в него сграда са били изключителна собственост на наследодателя Д, придобити на основание наследяване и делба и е определил правата на страните в съсобствеността на основание чл. 5 и 9 от ЗН – по 1/3 ид. ч. и е разпределил ползването по един от предложените варианти от приетата техническа експертиза.
Решението е било обжалвано пред Кюстендилски окръжен съд. С решение от 07.05.1998 г. постановено по гр. д. № 28/1996 г. този съд е оставил в сила първоинстанционното в частта, с която са определи правата на страните в съсобствения имот. Приел е за установено, че по време на брака съпрузите са пристроили сградата с помещение от 36 кв. м. на основание одобрени строителни книжа, но съдът е приел че пристрояването няма самостоятелно значение, поради което не е станало СИО, а е присъединена към главната вещ, която в случая е пристроената сграда. Намерил е, че неправилно Л. П. се е снабдила с констативен нот. акт за собственост на 1/3 ид. ч. от имота и 4/6 ид. ч. от сградата, като за последната се е позовала на давностно владение. Обосновал е извода си с това, че давност между съпрузи не тече, а пристройката направена от съпрузите по време на брака не е станала семейна имуществена общност, тъй като няма самостоятелно значение, а главната вещ – жилищната сграда, към която е присъединена е индивидуална собственост на наследодателя.
Съдът е отменил решението на първоинстанционния съд само в частта, с която е извършено разпределение ползването на имота и е внесъл делото за разглеждане по същество пред него. С решение от 07.05.1998 г. по гр. д. № 28/1996 г. е разпределил ползването. Това решение е било отменено от ВКС в производство по чл. 225 ГПК с решение № 332/ 6.04.1999 г. по гр. д. № 1625/1998 г., в което изрично е приел, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която са определени квотите на съсобствениците е оставено в сила от въззивния окръжен съд, поради което е влязло в сила и този въпрос не може да бъде предмет на проверка в надзорното производство. Отменил е обжалваното решение в частта за извършеното разпределение на ползването. След връщане на делото за ново разглеждане на окръжния Кюстендилски окръжен съд е образувано гр. д. № 248/1999 г. Производството по делото е било спряно по взаимно съгласие на 29.06.1999 г., а с определение от 22.03.2001 г. е прекратено на основание чл. 184, ал.1 ГПК отм., тъй в шестмесечния срок страните не са поискали възобновяването му.
С влязлото в сила решение от 24.11.1995 г. по гр. д. № 1107/1994 г. по описа на РС Дупница не формирана сила на присъдено нещо относно правата на наследниците на Д. П. в останалото от него наследство. Това произнасяне на съда не е било по предмета на делото, който е само за разпределение ползването на имота между страните.
Като е приел, че няма формирана сила на присъдено нещо по този въпрос, съдът е разрешил поставения пред него процесуален въпрос в съответствие с практиката на ВКС.
В производството за извършване на делба Е. Ш. не е поддържала, че сградата не е построена по време на брака между родителите й. С представената съдебна спогодба, постигната по гр. д. № 1346/1982 г. на р. с. гр. С., с която в дял на наследодателя е поставен терена и сградата, не се установява на какво основание наследодателят Д е станал изключителен собственик на сградата, построена в собствения му по наследяване имот, след като бракът му с Л. П. , майка на съделителките, е сключен на 31.12.1945 г.
След като по делото не е установено по безспорен начин, че сградата е била индивидуална собственост на наследодателя П, изводът на съда, че не е опровергано удостовереното в нот. акт № №* т. І по н. д. № 212/1996 г. е обоснован.
При постановяване на решението не е допуснато нарушение на съществена процесуална норма, поради което не е налице релевираната предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2009 г. по гр. д. № 6/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.