О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 4
София, 06.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 15 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1455/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от ”К” О. , гр. С.срещу решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 98/2009 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 18.11.2008 г. по гр. д. № 497/2006 г. на районен съд гр. С., с което е признато за установено по отношение на касатора, че Т. К. Г. и Д. Т. Д. са собственици на основание земеделска реституция на имот: нива в м. “Г” с площ от 7.790 дка в землището на с. И., община С., а по решение на ПК С. с площ от 6,390 кв. м., представляващ № 0* по плана за земеразделяне. Поддържа се довод за неправилност на решението поради необоснованост – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане до касационно обжалване е направено позоваване на тези по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Счита, че с решението съдът се е произнесъл по съществен въпрос за “конкуренция на права” който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и неправилно е приел, че с изтичането на срока по чл. 190 АПК се е погасило правото на иск по чл. 230 ДПК отм. на собственика на имота, който е бил предмет на публична продажба, но не и правото на собственост върху имота.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След преценка на въззивното решение въз основа събраните доказателства и релевираните доводи съдът намира следното:
Срещу касатора е предявен на 19.09.2006 г. от Д. Т. Д. иск за установяване, че той е собственик описания недвижим имот на основание спечелен търг проведен от Агенция за държавни вземания и издаденото на това основание постановление за възлагане на имота №/2003/006956 от 20.12.2004 г. по изп. д. № 1930/2003 г. по описа на Регионална дирекция – София на Агенцията за държавни вземания (АДВ).
От фактическа страна е установено, че имотът е бил изнесен на публична продан от АДВ за удовлетворяване вземане на държавата, което тя има срещу длъжника ВГД ”К” ЕО. , гр. П..
Длъжникът се е легитимирал като собственик на имота с договор за покупко-продажба ( н. а. № 88, т. ІІ, по н. д. № 1850/1999 г. ) сключен с Б. Д. Т. и Н. Е. Т. , представлявани от пълномощника им В. Н. Г. Те от своя страна са придобили имота на основание договор за покупко-продажба сключен с А. Б. И. ( н. а. № 18, т. ІІІ, н. д. № 612/1993 г.) В този нот. акт имотът е описан като нива в м. “Г” с площ от 7.790 дка при съседи трап, шосе, Г. Б. и фондово. В акта не е отразено как продавачът се е легитимирал като собственик на имота. Посочено е, че е представен нот. акт, но той не е описан с номер, том, н. д., датата на издаване.
Касаторът, ответник по иска, е противопоставил довод, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба сключен с наследниците на Б. И. С. Атанас Б. И. , В. Б. М. , Г. Б. С. и К. И. О. , на които имотът е бил реституиран с решение на ПК С. № 2* от 10.06.1999 г. и решение на ПК- С. № 295 от 10.06.1999 г. и скица от 18.04.2001 г.
С приета техническа експертиза е установено, че спорния имот е отразен в плана за земеразделяне от момента на влизането му в сила след публикация в ДВ бр. 49 от 28.05.1999 г., получил е № 0* и е записан в регистъра на собствениците на н-ци на Б. С.
Съдът е уважил иска след като е намерил, че съгласно чл. 239, ал. 2 ДПК (отм) купувачът на имот въз основа проведен търг от публичния изпълнител става собственик на имота дори и длъжникът да не е бил носител на това право, ако до изтичане на 1 година от обнародването на постановлението за възлагане в държавен вестник не е предявен иск за собственост.
След влизане в сила на новия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, поради което се допуска при наличие на точно определените в закона предпоставки за това. В касационната жалба и изложението към нея се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросът за принадлежността на правото на собственост след като е обсъдил възникналата конкуренция на права. За ищеца те произтичат от спечелен търг проведен от АДВ по реда на ДПК, а за ответниците от договор за покупко-продажба сключен с лицата, на които имотът е реституиран на основание ЗСПЗЗ. Относно основанието за допускане до касация е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК мотивирано с това, че по прилагането на нормата на чл. 239, ал. 2 ЗПК няма практика и произнасянето на съда по този въпрос е от значението за точното прилагане на закона.
След преценка на данните по делото съдът намира, че позоваването на тази предпоставка е формално. Не е мотивиран довод, че законът не е приложен правилно. С нормата на чл. 239, ал. 2 ДПК законодателят е създал способ за стабилизиране на продажбата на недвижима вещ, когато тя не е била собственост на длъжника, като е установил едногодишен срок от извършването й, в който действителният собственикът е могъл да противопостави своите права на купувача чрез публичната продан. Искът е предявен след изтичането на този срок, което е мотивирало съда да признае придобитите от ищеца права чрез публична продан.
Правният извод е направен при точно прилагане на закона. Разгледаната хипотеза не поставя специфични проблеми, решаването на които биха имали значение за точното прилагане на закона. Съобразно това не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 98/2009 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.