О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1204
София, 29.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1226/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 10.11.08 г. по гр. д. № 1120/2006 г. Старозагорски районен съд е допуснал да се извърши делба между И. М. С. и П. Х. Ч. на недвижим имот – апартамент № А* намиращ се на 1 етаж в триетажна жилищна сграда построена в парцел **** от кв. 120А по плана на гр. С. при равни права.
С решение от 27.03.09 г. по гр. д. 40/2009 г. Старозагорски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволна от решението е останала ответницата по иска П. Ч. и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за необоснованост на извода, че не е оборена презумпцията установена в нормата на чл. 19, ал. 3 СК. В изложението към касационната жалба поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и че разрешеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Поддържа, че е допуснато и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал и събиране на доказателства за установяване на твърдяния от касаторката изключителен принос в придобиване на имота, предмет на делба. Относно допускане на касационно обжалване на решението е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поддърже, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване.
Срещу касаторката е бил предявен иск за делба на придобития по време на брака между страните недвижим имот – апартамент. От фактическа страна е установено, че бракът между страните е сключен на 22.09.1988 г. и прекратен с решение по гр. д. № 1388/2005 г. на Старозагорски РС, влязло в сила на 25.04.2006 г. На 24.09.1995 г. съпрузите са сключили договор за покупко-продажба на правото на строеж на апартамента. Правото на строеж е реализирано през 1998 г., когато сградата е била приета от държавна комисия и пусната в експлоатация.
С решение № 166 от 18.05.2007 г. по гр. д. № 221/2007 г. на Старозагорски ОС, постановено във въззивно производство, е отхвърлен предявен от касаторката иск по чл. 21, ал. 1 СК за признаване за установено, че е изключителен собственик на придобития по време на брака апартамент, поради влагане на лични средства при закупуването му. Решението е влязло в сила на 22.07.2008 г., когато с решение по гр. д. № 4286/2007 г. на ВКС, V г. о. е било оставено в сила.
В хода на производството касаторката е противопоставила довод за по-голям принос в придобиване на имота, който е основала на същия правопораждащ факт, разгледан в производството по предявения установителен иск по чл. 21, ал. 1 СК – получаване на суми от майка й като дарение. Съдът е констатирал, че касаторката не е установила да е предявила по време висящността на производството по иска за делба конститутивен иск по чл. 28, ал. 3 СК, както и че с оглед датата на прекратяване на брака между страните едногодишният срок, установен в нормата на чл. 30 СК, е изтекъл и правото на иск е преклудирано. Въз основа на така установените факти е приел, че презумпцията за съвместен принос не е оборена и делбата следва да се допусне при права по ? ид. ч. за съсобствениците.
Разрешеният от съда процесуален въпрос за, това допустимо ли е разглеждане на възражение за по-голям принос в придобиване на имота в производството за делба на същия имот е в съответствие с практиката на ВКС.
Искът по чл. 28, ал. 3 ГПК е конститутивен и не може да бъде съединен за съвместно разглеждане с искът за делба. Въвеждането му чрез възражение в делбеното производство и то за отделен имот /вещ/ от съпружеската имуществена общност също е недопустимо. Този извод на съда е направен в съответствие с практиката на ВКС, която е безпротиворечива и последователна.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или съвкупност от норми, уреждащи правен институт, които са непълни, или неясни, което налага тълкуването им с цел разкриване точния им смисъл или (и) по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава се налага да бъде изоставена поради, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда пред тяхната динамика.
Както и когато тази промяна на отношенията налага изоставяна на съществуващата практика и формиране на нова. Мотивирането на основанието по т. 3 е предмет на изложението, което следва да се приложи към касационната жалба – чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Разрешеният от съда процесуален въпрос за допустимостта на възражението за по-голям принос в придобиване на апартамента е в съответствие със процесуалния закон. Приложимите норми са ясни и не се налага тълкуването им или промяна на практиката по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.03.09 г. по гр. д. 40/2009 г. Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: