О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 215
София, 19.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4870/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от К. Т. К. срещу решение № 350 от 06.08.2008 по гр. д. № 112/2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното постановено по гр. д. № 1193/2007 г. и са отхвърлени предявените от касатора исковете за сумата 1400 лв., и лихва за забава върху главницата считана от предявяване на иска като неоснователни. Поддържа се, че решението е постановено при допуснато нарушение на съществени съдопроизводствени правила, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложението към жалбата се обосновава довод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд след като обсъди данните по делото намира следното:
Касаторът е предявил осъдителен иск срещу Н. Д. с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 1400 лв. Твърдял е, че вземането е възникнало на основание сключени два договора за заем с ответника за 900 лв. и за 500 лв. След като е бил поканен да върне взетите на заем пари ответникът е издал запис на заповед за стойността на задължението по двата заема в полза на касатора.
Съдът е отхвърлил иска като е приел за установено, че представеният запис на заповед не е доказателство за възникнало в полза на ищеца вземане за сумата 1400 лв., тъй като е издаден в полза на лицето К. Т. К. , а не на ищеца. Твърдението, че е допусната грешка в записването на фамилното име не е установено, липсва и записване на ЕГН, поради което не може да се направи обоснован извод, че ищецът и посоченото в запис на заповедта лице са един и същ правен субект.
За недоказано е намерено и твърдението за възникнало облигационно правоотношение на основание два договора за заем със заемодател касатора-ищец и заемател ответника съответно за 900 лв. и 500 лв. Разпитаният свидетел по делото не установява да е присъствал и да му е известно сключване на договори за заем между страните.
Касаторът поддържа, че разрешеният материалноправен въпрос с решението е за това, че невписването на ЕГН на лицето, в полза на което е издадена запис на заповед, не опорочава документа, тъй като законът не поставя изискване за това. Правилното решаване на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Доводът е неоснователен. Съдът е обосновал извода си за неоснователност на иска с това, че представения запис на заповед не доказва възникнало в полза на касатора вземане за исковата сума поради това, че в документа не е вписано името на касатора, а лице с фамилно име К. , което е различно от фамилното име на касатора. Личното и бащиното име на лицето не е достатъчно за да бъде то индивидуализирано, поради установеното в чл. 9 от Закона за гражданската регистрация, че името на български гражданин, роден на територията на РБ се състои от собствено, бащино и фамилно име.
Съдът не е изразил становище, че посочването на ЕГН е един от съществените реквизити на менителничния документ. Той е констатирал, че доколкото ЕГН е една от основните данни за гражданската регистрация на лицата, поради това, че не е вписана, не може да се ползва за установяване идентичност на посоченото в документа лице с ищеца по иска. Изразеното не съставлява произнасяне по съществен материалноправен въпрос в противоречие на закона, поради което да е от значение за точното прилагане на закона.
Въз основа на изложеното настоящият състав на ВКС, І г. о. намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 112/2008 г. на Великотърновски окръжен съд
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 06.08.2008 по гр. д. № 112/2008 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.