ОТНОСНО:Осигурителен режим на самоосигуряваща се майка (ЕТ) при излизане в отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Необходимост от назначаване на прокурист с оглед изплащане на парично обезщетение за периода на майчинството в пълен размер.
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до нейното прекратяване. Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществена осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 (в т.ч. едноличните търговци) декларират в компетентната териториална дирекция на НАП започването, прекъсването, възстановяването и прекратяването на трудовата им дейност – с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
Извършването на трудова дейност е предпоставка за възникване на основание за осигуряване на самоосигуряващите се лица. Поради това за едноличен търговец, който е прекъснал или преустановил дейност, отпада и задължението да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Но ако предприятието му не е прекратило дейност и продължава да работи, търговецът може да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски при определени условия, които трябва да са налице кумулативно, а именно:
?да не участва с личен труд в дейността на предприятието;
?да е представил декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ за спиране на дейност в ТД на НАП;
?да е упълномощил друго лице да управлява предприятието му чрез договор за прокура, вписан в търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон (ТЗ).
Съгласно чл. 21 от ТЗ прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор, сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и вписване в търговския регистър.
Чрез договора за прокура се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прокуристът – управител се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок.
Осигуряването на прокуриста се осъществява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 или 7 от КСО, т.е. прилага се осигурителен режим в зависимост от вида на договора – трудов или граждански. И в двата случая при внасяне на осигурителните вноски се съобразява минималния осигурителен „праг” по основни икономически дейности и групи професии по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.
Относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете въпросът е от компетентността на Националния осигурителен институт.
‘