О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1237
София, 20.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1417/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. К. – А. като пълномощник на Д. И. М. против решението на Софийски градски съд, постановено на 02.10.2010 г. по гр.д. № 3807/06 г. С него е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 27.05.2006 г. по гр.д. № 539/05 г., с което е отхвърлен предявеният от Д. М. против В. И. И., М. И. И. и Ц. М. Н. установителен иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК / отм./ за право на собственост на недвижим имот, представляващ 1/10 ид. част от 465.50/1259 ид. части от дворно място, цялото с площ 1 259 кв.м, в кв. 306 по плана на [населено място], м. ”ГГЦ-Г6, І част”, с административен адрес [населено място], [улица], вх.А, заедно с апартамент на четвъртия етаж, с източно изложение в построената в мястото пететажна жилищна сграда, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, една таванска стая и килер в зимника, с право на ползуване върху общо помещение – пералня.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация М. И. И., Д. В. И. и Ц. М. Н. в писмен отговор чрез своя пълномощник адв. И. С. изразяват становище, че касационната жалба и искането за допускане на решението до касационно обжалване са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 107, т.ІІІ, дело № 553/17.01.02 г. ищцата Д. М. продала на ответника В. И. И. собствения си недвижим имот, предмет на установителния иск за собственост. Намерил е за неоснователно твърдението на ищцата за нищожност на договора поради наличие на уговорка за обратно изкупуване, като е посочил, че представеният по делото предварителен договор от 16.01.2002 г. не доказва купувачът В. И. и съпругата му М. И. да са поемали задължение до продадат обратно имота на ищцата, тъй като същият документ е неавтентичен. Основал е този извод на заключението на съдебно- графическата експертиза, изслушана по делото, според което подписите за продавач в предварителния договор не са положени от В. И. и съпругата му М. И.. Тъй като оригиналът на предварителния договор не е бил представен по делото, вещото лице е изследвало подписите върху представеното ксероксно копие. Оттук съдът е заключил, че договорът за покупко- продажба на процесния недвижим имот от М. на И. е действителен, произвел е вещнопрехвърлително действие, поради което ищцата е изгубила правото си на собственост върху него.
В изложението към касационната жалба са формулирани два процесуалноправни въпроса, по които се иска допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване. Единият касае задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и се свързва с доводите на жалбоподателката, че въззивният съд е основал извода си за неавтентичност на предварителния договор от 16.01.2002 г. на заключението на съдебно- графическата експертиза, без да обсъди останалите събрани доказателства относно обстоятелствата около сключването на този договор – показанията на нотариуса, извършил нотариална заверка на подписите върху предварителния договор и копие от страница от водения от него общ регистър. Твърдението е, че като е процедирал по този начин, въззивният съд се е произнесъл по поставения процесуален въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/ 04.01.2001 г. Доколкото от мотивите на обжалваното въззивно решение не личи да е извършена преценка на изрично посочените в касационната жалба доказателства, следва да се приеме, че повдигнатия процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, което обуславя основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Вторият поставен процесуален въпрос, касаещ допускането на гласни доказателства при условията на чл. 134, ал.2 ГПК/ отм./, не е обуславящ изхода по делото, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 02.10.2010 г. по гр.д. № 3807/06 г.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 239 лв. и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: