4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 16.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3865/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. С. Г., И. С. З., Д. В. Д., Т. В. Д., Ц. И. М., А. П. Д., П. Д. Х., В. И. Ц., Ц. И. И., Р. В. С., М. П. К. и П. И. П., всички чрез адв. И. Ш., против определение № 132 от 15. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 64/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, II въззивен състав, с което е потвърдено определение № 4050 от 2. 12. 2016 г. по гр. д. № 568/2016 г. на Ботевградския районен съд, с което, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 114 ЗС, е върната подадената от частните жалбоподатели искова молба и е прекратено образуваното по същата исково производство. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.
Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил първоинстанционно определение на районен съд, с което, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 114 ЗС, е постановено връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение в срок на дадените от районния съд указания за вписването й.
За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че първоинстанционният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 114 ЗС, тъй като в предоставения на ищците едноседмичен срок указанията за вписване на исковата молба, с която се предявява иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, не са били изпълнени – разпореждането на съда е съобщено на ищците на 27. 10. 2016 г., срокът е изтекъл на 3.11. 2016 г., четвъртък, а подадената на 3. 11. 2016 г., по пощата, молба по чл. 63 ГПК, е била неоснователна. В тази връзка е съобразено обстоятелството, че указания за вписване на исковата молба са били дадени с предходно разпореждане от 23. 06. 2016 г., връчено на ищците на 7. 07. 2016 г., с което, обаче, съдът е пропуснал да определи срока за изпълнението му. На 11. 07. 2016 г. ищците са подали молба, във връзка с дадените с разпореждането от 23. 06. 2016 г. указания, за издаване на удостоверения за снабдяване с данъчна оценка и скица на имота, която молба е била уважена и удостоверенията издадени на следващия ден – 12. 07. 2016 г., но получени от ищците едва на 18. 08. 2016 г. Към 5. 10. 2016 г. (постановяване на разпореждането, с което се предоставя повторна възможност за представяне на доказателства за вписване на исковата молба и се определя 1 седмичен срок за изпълнението им) дадените на 23. 06. 2016 г. указания все още не са били изпълнени. Прието е, че първоинстанционният съд е оказал дължимото съдействие на ищците за вписване на исковата молба – с двукратно предоставената възможност, с достатъчната продължителност на периода от време за изпълнението им и със своевременното издаване на исканите съдебни удостоверения.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са поставени няколко въпроса, единият от които е свързан с приложението на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 ПВ и засяга проблема дали представянето на скица за недвижим имот, който се намира в район без одобрена кадастрална карта, е необходимо условие за вписване на искова молба, с която се предявява иск за собственост върху такъв имот. Твърди се, че приетото от окръжния съд по този въпрос противоречи на приетото в определение № 331 от 30. 11. 2016 г. по ч. гр. д. № 3350/2016 г. на ВКС, I г.о. и определение № 841 от 19. 12. 2013 г. по ч. гр. д. № 7664/2013 г. на ВКС, IV г.о.
Въпросът е разгледан от окръжния съд, но не е от решаващо значение за изхода на делото, тъй като съдът е приел молбата по чл. 63 ГПК за неоснователна не само заради липсата на необходимост от скица на имота за извършване вписване на исковата молба, но и заради липса на представени доказателства, установяващи наличие на обективни пречки за снабдяване със скица и данъчна оценка на имота – подадени своевременно молби до съответните органи за издаване скица на имота и/или удостоверение за данъчна оценка, непроизнасяне по направени в посочения смисъл искания, предприети предварителни процедури във връзка с уважаване на тези искания и т.н. В този смисъл, дори и при положителен отговор на поставения от частните жалбоподатели въпрос, това, само по себе си, не би било достатъчно, за да се прецени основателността на молбата по чл. 63 ГПК.
Дори да се приеме, че въпросът е обусловил решаващите изводи на състава на окръжния съд и е от значение за изхода на делото, тъй като от дадения от съда отговор на същия зависи преценката, касаеща основателността на молбата по чл. 63 ГПК, а от последната зависи преценката, касаеща законосъобразното приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК, то не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение по този въпрос. Определение № 331 от 30. 11. 2016 г. по ч. гр. д. № 3350/2016 г. на ВКС, I г.о. не представлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същото съдържа произнасяне по допускане на касационното обжалване, но не и отговор на поставен правен въпрос (ТР № 2/28. 09. 2011 г. по т.д. № 2/2010 г., ОСГТК), а определение № 841 от 19. 12. 2013 г. по ч. гр. д. № 7664/2013 г. на ВКС, IV г.о. дава отговор на въпрос, който е неотносим към случая – дали представянето на схема на принадлежност към недвижим имот (таван, мазе или др. складово помещение), който се намира в район с одобрена кадастрална карта, е условие за вписване на нотариален акт за прехвърлителна сделка. А и приетото от състава на окръжния съд по така поставения въпрос съответства на практиката на ВКС (със задължителен и с незадължителен характер), според която изискването по чл. 6, ал. 3 ПВ за прилагане на скица-копие от кадастралната карта се отнася само за имоти, намиращи се в район с одобрена кадастрална карта. Когато за района няма одобрена кадастрална карта, достатъчно е исковата молба да отговаря на изискванията на чл. 6, като имотът се индивидуализира с посочване на вид, местонахождение, номер, площ и граници /чл. 12, вр. чл. 6 ПВ/. В този смисъл е определение № 638 от 16. 11. 2009 г. по ч. гр. д. № 516/2009 г. на ВКС, I г.о., определение № 494 от 9. 11. 2015 г. по ч. гр. д. № 478/2015 г., I г.о., определение № 219 от 15. 05. 2010 г. по ч. гр. д. № 161/2010 г., I г.о. и др.
Останалите два въпроса са следните: „Следва ли, на осн. чл. 2 ГПК, съдът да даде превес на интересите на ищеца пред формалните принципи по чл. 13 ГПК при отстраняване нередовностите на исковата молба.“ и „Принципите на чл. 13 ГПК, установени в интерес на страните, как следва да се приложат в хипотезата на преценка приложението на нормата на чл. 63, ал. 1 ГПК и въз основа на какви критерии с оглед максималното съблюдаване интереса на единствено активната процесуално към момента страна в процеса.“ Твърди се, че разглеждането на така поставените въпроси ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросите са поставени във връзка с извода на окръжния съд, според който първоинстанционният съд е оказал необходимото съдействие на ищците за изпълнение на указанието за вписване на исковата молба, както следва: предоставил е двукратна възможност за това – с разпореждане от 23. 06. 2016 г. (без определен срок), връчено на ищците на 7. 07. 2016 г., както и с разпореждане от 5. 10. 2016 г. (с определен едноседмичен срок), връчено на ищците на 27. 10. 2016 г.; своевременно (на 12. 07. 2016 г.) е издал поисканите на 11. 07. 2016 г. две съдебни удостоверения – за снабдяване с данъчна оценка и скица на имота; един месец след изтичане на определения едноседмичен срок указанията не са били изпълнени; фактическата продължителност на периода от време за вписване на исковата молба е била достатъчна (над 4 месеца – от издаване на исканите съдебни удостоверения на 12. 07. 2016 г. до постановяване на прекратителното определение на 2. 12. 2016 г.), още повече, че в този срок е следвало да се снабдят само с данъчна оценка, но не и със скица, тъй като имотът не е в район с одобрена кадастрална карта; липса на данни за своевременно подадени молби до съответните служби за издаване на скица и данъчна оценка и възникнали административни пречки за издаването им. В този смисъл, същите са обусловили решаващите изводи на съда за законосъобразност на прекратителното определение.
Жалбоподателите не са обосновали значението на разглеждането на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Нормите на чл.чл. 2 и 13 ГПК са ясни, разбираеми, непротиворечиви, а по прилагането им има формирана и задължителна съдебна практика, в съответствие с която са и изводите на окръжния съд.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице някое от сочените от частните жалбоподатели основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на Софийския окръжен съд и проверка на законосъобразността му.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 132 от 15. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 64/2017 г. на Софийския окръжен съд, ГО, II въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: