Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
София, 14.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 210/2017 година.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Д. М. Г., чрез адв. С. М., касационна жалба против решение № 7563 от 18. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 821/2015 г. на Софийски градски съд, II-г възз. с-в, с което е потвърдено решение от 24. 10. 2011 г. по гр. д. № 28844/2010 г. на Софийски районен съд, II ГО, 64 с-в, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. Г. против Х. Х. С. и С. Г. С. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и още два етажа, като всеки от етажите включва две стаи, кухня и сервизни помещения, находяща се в [населено място], [улица], построена в ПИ № 738 с площ от 800 кв.м., от които 760 кв.м. попадат в УПИ ХХV-525 и 40 кв.м. попадат в УПИ Х. – 525, в кв. 254 по плана на [населено място],[жк]и е прекратено производството по делото в частта, с която се иска делба на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху описания поземлен имот и от правото на строеж. Излагат се съображения за неправилност на решението, изразяваща се в необоснованост на същото – предвид несъответствието между фактическите изводи и събраните доказателства, в постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – предвид незачитане на приети като писмени доказателства официални документи, удостоверяващи идентичност на процесните имоти, предвид неназначаване служебно на съдебно-техническа експертиза за установяване на идентичност, на осн. чл. 195, ал. 1 ГПК, както и предвид изследване собствеността на праводателя на ищцата към сключване на договора за замяна, от който същата черпи права, без направено от ответниците по иска възражение в посочения смисъл и без наличието на такъв спор да е отразено в доклада по чл. 146 ГПК. В частта относно дворното място се поддържа и недопустимост на решението поради постановяването му по непредявен иск, с твърдения, че искът е предявен за делба на цялото дворно място, а не за 1/2 идеална част от същото, а в случай на неяснота съдът е следвало да даде указания на ищеца за уточняване на претенцията. Иска се отмяна на решението и допускане до делба на процесните имоти. Претендират се разноски за трите инстанции.
Ответниците по касационната жалба Х. Х. С. и С. Г. С., чрез адв. В. Г., САК, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и потвърждаването му.
С определение № 310 от 26. 05. 2017 г. по гр. д. № 210/2017 г. на ВКС, I г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му с оглед наведените в касационната жалба доводи за излизане извън очертания от становищата на страните правен спор, както и с оглед редовността на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 и чл. 293 ГПК, прие следното по съществото на касационната жалба:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. Г. против Х. Х. С. и С. Г. С. иск с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на масивна жилищна сграда, състояща се от приземен, първи и втори етаж, всеки от етажите включващ две стаи, кухня и сервизни помещения, находяща се в [населено място], [улица], построена в ПИ № 738 с площ от 800 кв.м., от които 760 кв.м. попадат в УПИ ХХV-525 и 40 кв.м. попадат в УПИ Х. – 525, в кв. 254 по плана на [населено място],[жк], и е прекратено производството по делото в частта, с която се иска делба на 1/2 ид.ч. от правото на собственост и правото на строеж върху описания поземлен имот.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че представените от ищеца писмени доказателства не установяват наличие на съсобственост между ищцата и ответниците по отношение на сградата и дворното място. Изводът е направен при наличие на следните писмени доказателства: а/. н.а. № 110/1971 г., с който ТКЗС „Ч.“, [населено място], продава на И. Н. Г. празно място от 831 кв.м., съставляващо парцел Х. – им. 2636, кв. 36 по плана на с. Ал. В.; б/. н.а. № 29/1976 г., с който И. Г. продава на сестра си Е. Н. З. 1/2 ид.ч. от парцел X. – им. 236, в кв. 31 по плана на [населено място], ведно с целия първи етаж от построената в същия жилищна сграда, като прехвърлителката се е легитимирала за собственик с н.а. № 110/71 г. ; в/. н.а. № 29/2005 г., с който Е. З. и съпругът й К. З. продават на Х. Х. С. и Г. Х. С., брат и сестра, общо на двамата, 1/2 ид.ч. от УПИ X.- им. 525, в кв. 254 по плана на [населено място], с площ от 800 кв.м., както и целия първи етаж от построената в имота жилищна сграда, като прехвърлителите са се легитимирали като собственици с н.а. № 29/76 г.; г/. н.а. № 130/2009 г., с който Г. Х. С. прехвърля на Д. М. Г., на основание договор за замяна, цялата притежавана от него 1/2 идеална част от масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и два етажа, всеки от етажите включващ две стаи, кухня и сервизни помещения, построена в ПИ № 738 с площ от 800 кв.м., от които 760 кв. м. попадат в УПИ X. – 525 и 40 кв.м. попадат в УПИ X. – 525, както и 1/2 идеална част от описаното дворно място, като прехвърлителят се легитимира като собственик с н.а. № 110/1971 г., н.а. № 29/1976 г., н.а. № 143/2005 г., н.а. № 184/2006 г.,; д/. скица № 1761/19. 10. 2009 г., в която Х. С. и Г. С. са вписани като наследници на И. Н. Г..
Настоящият състав намира, че исковата молба, по която е образувано делбеното производство, не съответства на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 ГПК.
Съгласно посочените разпоредби исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право), на петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), както и на страните по спорното правоотношение. При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет. Съдът е длъжен да индивидуализира предмета на делото и при несъответствие между исковата молба и приложени към нея документи, установяващи правоотношенията между страните (решение № 437 от 29. 12. 2015 г. по гр. д. № 3140/15 г., 4 г.о.).
В случая, от съдържащите се във възстановеното гр.д. № 28844/2010 г. на СРС, 64 с-в искова молба вх. № 28910/23. 06. 2010 г. и уточняващи молби от 28. 07. 2010 г. и 27. 10. 2010 г., както и от уточняваща молба вх. № 58954/27. 04. 2010 г., представена във въззивното производство, е видно, че се иска допускане съдебна делба между Д. М. Г., Х. Х. С. и съпруга й С. Г. С., на следните недвижими имоти: дворно място, съставляващо поземлен имот пл. № 738, с площ от 800 кв.м., от които 760 кв. м. попадат в УПИ X. – 525 и 40 кв.м. попадат в УПИ X. – 525, в кв. 254 по регулационния план на [населено място], с неуредени регулационни сметки, който имот е нанесен като поземлен имот с идентификатор 00357.5362.525 по КККР на [населено място], одобрена със заповед РС-18-3/11. 01. 2012 г., с площ от 866 кв.м., както и на построената в описания поземлен имот триетажна жилищна сграда с идентификатор 00357.5362.525.1 по КККР на [населено място], одобрена със заповед РС-18-3/11. 01. 2012 г., със застроена площ 79 кв.м., състояща се от приземен етаж, първи етаж и втори етаж, всеки от етажите включващ две стаи, кухня и сервизни помещения, при дялове: 1/2 ид.ч. за Даниела М. Г. и 1/2 ид.ч. общо за ответниците Х. Х. С. и С. Г. С..
Не е уточнено, обаче, дали всеки от етажите представлява самостоятелен жилищен обект (в който случай предмет на иска за делба, наред с дворното място, ще са три самостоятелни жилища, ведно с припадащите им се складови помещения и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, като преценката за наличие на предпоставките за допускане на делбата следва да се извършва за всеки от обектите поотделно) или се касае за еднофамилна жилищна сграда (в който случай предмет на иска за делба ще е сградата, представляваща самостоятелен жилищен обект, и дворното място).
На следващо място, ищцата твърди, че е придобила 1/2 идеална част от жилищната сграда и от дворното място от Г. Х. С., на основание договор за замяна, сключен с н.а. № 130/2009 г., а праводателят й Г. С. е бил придобил прехвърления имот „по наследство“ – не се уточнява от кого, договор за продажба, сключен с н.а. № 29/2005 г, представен по делото, договор за продажба, сключен н.а. № 143/2005 г. (описан като приложен към исковата молба документ, относно който е направено доказателствено искане за приемането му като писмено доказателство, но невъзстановен след изгубване на делото) – не се уточнява с кого е сключен този договор и какъв обект се прехвърля със същия, както и нотариален акт № 184/2006 г. – не се уточнява дали този нотариален акт обективира сделка, с кого е сключена и какъв е предметът й, или е констативен, на какво основание е издаден, какви и чии права удостоверява.
Когато пред касационната инстанция се констатират нередовности на исковата молба, отнасящи се до съществото да делото, т.е. недостатъци по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, касаещи основанието и/или петитума, то тези недостатъци са неотстраними в касационното производство. Решението на въззивния съд, като постановено по нередовна искова молба, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото подлежи на връщане на въззивната инстанция за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. В този смисъл са указанията, дадени с точка 4 на ТР № 1/17. 07. 2001 г., приложими и при сега действащия ГПК, съгласно приетото в точка 5 от ТР № 1/ 9. 12. 2013 г. на ОСГТК.
По посочения начин следва да се процедира и в настоящия случай. Въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на СГС за предоставяне възможност на ищцата да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като се уточни: 1/. дали всеки от етажите от процесната триетажна жилищна сграда (приземен, първи и втори) представлява самостоятелен жилищен обект и се иска допускане на съдебна делба на всеки един от обектите поотделно или се касае за еднофамилна триетажна жилищна сграда, цялата представляваща един самостоятелен жилищен обект; 2/. на какво основание се твърди, че Г. С., праводател на ищцата по договор за замяна, сключен с н.а. № 130/09 г., е придобил собствеността върху прехвърлената 1/2 ид.ч. от втория етаж, 1/2 от приземния етаж и 1/4 ид. ч. от дворното място (относно 1/2 ид.ч. от първия етаж и 1/4 ид.ч. от имота се сочи покупко-продажба с н.а. № 29/2005 г., но относно втори етаж, приземен етаж и другата 1/4 от имота няма въведени твърдения за пораждащи съсобствеността факти); 3/. поддържа ли се твърдението Г. С. да е придобил идеални части от сградата/самостоятелни обекти в сградата и дворното място „по наследство“ – в който случай се конкретизира размерът на наследените идеалните части и наследодателя (И. Н. Г., както се сочи в скица № 1761/19. 10. 2009 г., или друго лице), с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 143/05 г. – в който случай се конкретизират страните и обекта на сделката, с н.а. № 184/2006 г. – в който случай се уточни дали актът обективира договор и индивидуализира същия или констатира възникнали в полза на Г. С. права и конкретизира същите.
Едва след отстраняване нередовностите на исковата молба и индивидуализация на спорното право би могло да се приеме, че предметът на делото е конкретизиран и да се извърши преценка на допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, в рамките на правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК. В тази връзка, с оглед въведеното с въззивната жалба оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд и точка 3 от ТР № 1/9. 12. 2013 г., следва да се прецени дали не е необходимо служебно допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи помещенията, от които се състоят всеки от етажите и дали не се касае за самостоятелни жилищни обекти, в който случай преценката за наличието на предпоставките за допускане на делбата следва да се извърши за всеки от обектите поотделно.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 7563 от 18. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 821/2015 г. на Софийски градски съд, II-г възз. с-в И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: