Определение №126 от по гр. дело №5378/5378 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                            
                                                     № 126
           
                                         гр.София, 18.02.2009  г.
 
           
 
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
         
                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА 
  ЧЛЕНОВЕ:          ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                                                            
                                                                                   КАТЯ ЩЕРЕВА
 
като разгледа докладваното от съдията Щерева гр.д. №5378/08 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл.280 от ГПК.
С решение от 04.04.2008 г. по гр.д. №2255/2007 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 28.05.2007 г. по гр.д. №14752/2006 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Д. Т. Щ. обективно съединени искове по чл.344, ал.,т.1, 2 и 3, вр. чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от Национален център за опазване на общественото здраве, чрез процесуалния представител адв. С, с доводи за неправилност поради нарушаване на материалния закон и незачитане на процесуалните правила.
Ответникът Щ. , чрез пълномощника си адв. В, оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в установения от закона срок и отговаря на изискванията по чл.284 от ГПК.
Допускането на касационното обжалване се обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
След проверка на посочените основания по допустимостта на касационното производство, настоящият състав на ВКС констатира следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.,т.1, 2 и 3, вр. чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е отменил заповед №392/08.06.2006 г. на директора на Националния център по общественото здраве, с която е прекратен трудовия договор на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-поради съкращение в щата.
Въззивният съд е оставил в сила горното решение, като е приел, че не е установен извършен подбор от работодателя при спазване на законовоустановените критерии в чл.329, ал.1 от КТ, защото не е установено към 08.06.2006 г.-датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, наличието на ново щатно разписание /представените длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите от 07.06.2006 г. са оспорени относно датата, представено е и щатно разписание от 09.06.2006 г./, а комисията по подбора е заседавала на 06.06.2006 г.
Обжалваното решение не противоречи на приложените към касационната жалба решения №82/20.02.2006 г., ІІІ г.о. на ВКС, №2107/09.01.2007 г. ІІІ г.о. на ВКС, №1935/10.01.2006 г. ІІІ г.о. на ВКС, №1929/07.12.2006 г. ІІІ г.о. на ВКС, №1371/11.09.2001 г. ІІІ г.о.
В случая, съдът е приел не само, че не е извършен подбор, а и че липсва ново щатно разписание към датата на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, следователно липсва съкращение в щата.
Настоящият състав на ВКС, след проверка във връзка с посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, намира че същото не е налице.
Д. Т. Щ., чрез пълномощника си адв. В, е претендира разноски, каквито следва да й бъдат присъдени в размер на 350 лева.
Воден от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.04.2008 г. по гр.д. №2255/2007 г. Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Национален център за опазване на общественото здраве, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.”А”№15 да заплати на Д. Т. Щ. с ЕГН ********** сумата 350 лева разноски за тази инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top