О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
гр.София, 20.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
КАТЯ ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от съдията Щерева гр.д. №5384/08 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. С. С., С. С. С. и С. С. С. , чрез пълномощник адв. Н, против въззивно решение №185 от 11.04.2008 г. по гр.д. №85/2008 г. на ОС Р. , с което е оставено в сила решение №152/04.10.2007 г. по гр.д. №5217/2006 г. на РС Р. , в частта с която са отхвърлени предявените искове по чл.108 от ЗС и е обезсилено същото, в частта с която е отменен н.а. №6/06.04.2004 г. Оплакванията са за недопустимост и необоснованост на обжалваното решение.
Допускането на касационното обжалване обосновават с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като не се сочи и след нарочни указания, кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл съдът.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в установения от закона срок и отговаря на изискванията по чл.284 от ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено, че ищците С са собственици на процесния имот и че ответниците владеят същия.
Настоящият състав на ВКС, след проверка във връзка с посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, намира че същото не е налице.
Тази хипотеза за допустимост предполага противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения на други съдилища по идентичен материалноправен въпрос.
Цитираните решения №1131 от 27.07.1995 г. по гр.д. №743/95 г., ІV г.о. на ВКС, №1029 от 14.07.1999 г. по гр.д. №337/1999 г., V г.о. на ВКС и №1224 от 25.10.1999 г. по гр.д. №550/1999 г. на ВКС са неотносими, защото с тях не се решава въпрос идентичен със съществения въпрос по настоящето дело – липсата на материалноправна легитимация.
Ищците е следвало да установят, че са собственици на процесния имот и че този техен имот се владее без основание от ответниците. Липсата на доказателства в тази насока са мотивирали въззивният съд да отхвърли предявените искове.
Обжалваното решение не е недопустимо. Във връзка с твърдението за недопустимост не се сочи противоречива съдебна практика. Видно от самата въззивна жалба решението е обжалвано изцяло.
Воден от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №185 от 11.04.2008 г. по гр.д. №85/2008 г. на Окръжен съд- Р. .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: