чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, Изх. № 20-00-231
09.06.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-231/22.05.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Управител сте и едноличен собственик на капитала на „XXX“ ЕООД. В качеството Ви на физическо лице с лични средства сте закупил урегулиран поземлен имот (УПИ), върху който възнамерявате да построите сграда, която да удовлетворява жилищните потребности на Вас и семейството Ви. Построената сграда ще остане Ваша лична собственост. Като управител на търговското дружество възнамерявате разходите за извършването на строително-монтажните работи (СМР) да бъдат поети от дружеството.
Физическо лице е отдало под наем на търговско дружество свой имот срещу месечна наемна цена от 500.00 лв. Имотът се нуждае от извършване на довършителни работи и обзавеждане, във връзка с което страните са се договорили тези разходи да бъдат платени от наемателя, като впоследствие да бъдат прихващани срещу дължимата наемна цена до пълното погасяване на вземането на наемателя, породено от това отношение. След удовлетворяването на дружеството – наемател то ще продължи да плаща уговорената наемна цена.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как ще бъдат третирани за целите на ЗДДС разходите, извършени от дружеството в първия от описаните случаи?
2.Следва ли физическото лице – наемодател във втория случай да декларира доходи от наем през месеците, в които насрещните задължения на страните се прихващат?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
На първо място следва да се отбележи, че търговското дружество е юридическо лице – създаден по ред, определен от закона, правен субект, който може да придобива права, да поема задължения и да извършва правнорелевантни действия чрез свои органи. Това означава, че то е обособен правен субект, различен от собствениците на неговия капитал, от членовете на неговите органи на управление, както и от всички останали правни субекти. Имуществото на юридическото лице е съставено от права, задължения и фактически отношения с икономическа стойност. То също е обособено от имуществата на посочените по-горе лица. Тази имуществена обособеност позволява реализирането на самостоятелната имуществена отговорност на дружеството и ограничаване на имуществената отговорност на физическите лица, негови учредители.
Видно от изложената в запитването Ви фактическа обстановка дружеството възнамерява да извърши безвъзмездни доставки на стоки (евентуално обзавеждане на построената сграда) и услуги (извършените СМР) към Вас, в качеството Ви на физическо лице – собственик на капитала и управител на дружеството. При това положение съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, които ще бъдат предмет на последващите доставки, по които Вие ще сте получател. В случай, че то все пак ползва данъчен кредит за тези стоки и впоследствие осъществи доставките към Вас, следва да се приложат правилата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според които за възмездна доставка на стока се счита безвъзмедното прехвърляне на правото на собственост на трети лица, ако при придобиването й е приспаднат данъчен кредит. По отношение на доставките на услуги ще се приложи чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, съобразно която за възмездна доставка на услуга се счита и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на собственика. Доколкото в резултат на това осъществените доставки от дружеството към Вас ще попаднат в материалния обхват на закона, очертан в чл. 2, т. 1 от ЗДДС, следствието от третирането на доставките като възмездни ще се прояви във възникване на задължение за дружеството да ги обложи по реда на ЗДДС,като данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от закона.
По втори въпрос
Видно от изложеното в запитването Ви въпросът не се отнася до Ваши или на дружеството права и задължения, а до тези на трето лице, посочено като YYY, наемодател на дружеството. Поради това становище по зададения въпрос не следва да бъде изразявано.
В случай, че заинтересованото лице желае да получи отговор на въпроса, то следва да отправи собствено запитване, в което да посочи данни за идентификация и да изложи максимално изчерпателно релевантните обстоятелства.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘