чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС
чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС
Изх. № 53-04-531
10.08.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-531/23.07.2015 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
“XXX“ ООД осъществява дейност като застрахователен брокер. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на основание
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като задължителния оборот е формиран от доставки на заастрахователни услуги. Всички приходи на дружеството са от извършвани доставки на застрахователни услуги.
През 2015 г. в нает от дружеството недвижим имот са настъпили щети, които “XXX“ ООД е ремонтирало за собствена сметка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Ще има ли дружеството право на данъчен кредит по смисъла на ЗДДС за разходите по извършения ремонт?
2.Кога може да бъде реализирано правото на приспадане на данъчен кредит?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Общите предпоставки за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит са регламентирани в чл. 68, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС. Съгласно тези разпоредби регистрираното лице има право да приспадне сумата на начисления му данък от данъчните си задължения по закона при наличието на определени условия, едно от които е получената стока или услуга по облагаема доставка да се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. Смисълът на тези разпоредби е чрез системата от данъчни кредити на всеки участник по веригата на потреблението да се прехвърли цялата данъчна тежест върху крайния потребител, което е и целта на ДДС, като косвен, многофазен, некумулативен данък.
В случай, че регистрираното лице – получател по облагаема доставка използва доставената му стока или услуга за целите на осъществяваните от него облагаеми доставки, то ще има право на пълен данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. В случай, че получената доставка бъде използвана както за извършването на облагаеми, така и на освободени доставки, лицето ще има право на частичен данъчен кредит по смисъла на чл. 73 от ЗДДС. В случай, че получената стока или услуга по облагаема доставка бъде използвана за извършването на освободени доставки, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от закона регистрираното лице няма право на данъчен кредит. Изключение от това правило е установено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗДДС по отношение на доставките на застрахователни услуги, при условие, че получателят по тях е установен извън Европейския съюз или услугите са пряко свързани със стоки, които ще бъдат предмет на доставка по чл. 28 от закона.
В конкретния случай веригата от облагаеми доставки се прекъсва, тъй като дружеството използва получените стоки или услуги по облагаеми доставки за извършване на безвъзмездна доставка на услуга по ремонт на нает актив, получател по която е собственикът на наетия имот. За разлика от безвъзмездно извършеното подобрение, което по силата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС се счита за възмездна доставка на услуга, съгласно чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС безвъзмездно извършеният ремонт не се третира като такава доставка. В тази връзка следва да се имат предвид определенията на понятията „ремонт“ и „подобрение“, дадени в
§ 1, т. 31 и т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС (ДР на ЗДДС). Поради това предвид нереализирането на условието на чл. 69, ал. 1 и изричната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС дружеството няма да има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки или услуги.
В случай, че ремонтът е извършен възмездно, включително ако стойността на разходите за ремонта е за сметка на дължимия наем, за дружеството ще настъпят правни последици по ЗДДС съобразно изложеното в писмо на заместник изпълнителния директор на НАП с Изх. № 17-00-155#3 от 02.09.2013 г., копие от което прилагаме към настоящия отговор.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘