О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
Гр.С., 28.09.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д.N.3215 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.1383/7.06.17 по ч.г.д.№.1365/17 на Пловдивски окръжен съд е потвърдено определение №.4645/15.05.17 по г.д.№.6928/17 на Районен съд Пловдив за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Постъпила е частна касационна жалба от К. И. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че неправилно е прието, че след влизане в сила на решение по допускане на делба, възможността за предявяване на иск за прогласяване нищожността на сделки с имоти, включени в делбената маса, е преклудирана.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.”Допустим ли е иск за прогласяване нищожност на сделка, от която са възникнали права за участник в делбеното производство, което към момента на предявяване на иска за прогласяване на нищожността е приключило с влязло в сила решение по допускане на делбата?”; „2.Ползва ли се със С. решение по чл.344 ал.1 ГПК, ако впоследствие се установи, че е постановено без участието на съсобственик?”; 3.”Кога законът разпорежда „друго” по смисъла на чл.299 ал.1 от ГПК?”; 4 „Разпростира ли се силата на пресъдено нещо по отношение на доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения, които не са заявени в делбеното производство?”.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лица, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че предявеният иск за нищожност на сделки е недопустим. Посочил е, че по отношение на имотите, предмет на оспорените сделки, е постановено влязло в сила решение за делба първа фаза. С него съдът се произнася между кои лица, за какви имоти и при какви квоти тя следва да се допусне, като след влизането му в сила то придобива сила на пресъдено нещо и тези въпроси не могат да се пререшават. Забраната на чл.299 ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт, осъществен преди постановяване на решението, и основаните на него права – независимо от това дали те са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. Разпоредбата на чл.342 ГПК- съгласно която в първото съдебно заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите – което не изключва възможността, ако някой е пропуснал да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В случая се твърди нищожност на две сделки поради порок, осъществен при сключването им, който е следвало да се релевира в делбения процес или в отделно исково производство до приключване на първата фаза на делбата. Пропускането на тези срокове има за правна последица недопустимост на заявяването след влизане на решението по допускане на делба в сила, респективно до недопустимост на предявените искове. Съдът е отбелязал и, че цитираната от жалбоподателя практика е неотносима към случая, тъй като касае хипотеза на пропуск на съда да конституира съделител и поправянето му в същото делбено производство.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС /.
Настоящият състав намира, че основанията на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК не са налице.
По отношение на първия и четвъртия въпрос е формирана безпротиворечива съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна, съгласно която разпоредбата на чл.342 ГПК /предвиждаща възможност в първото съдебно заседание всеки от наследниците да възрази против правото на някой от останалите да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса/ указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите; тя не изключва възможността, ако някой е пропуснал да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред докато е висящо производството по допускане на делбата /поради обуславящия характер на второто дело – заведено след иска за делба – делбеното производство следва да бъде спряно до приключването му на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК/; споровете между съсобственици по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл.346 ГПК, с което се допуска делбата; забраната на чл.299 ал.1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществени преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не /реш.№66/16.06.14 по г.д.№.5605/13 на ВКС, І ГО, реш.№.112/7.11.14 по г.д.№.1394/14, ІІ ГО и др./. Постановеното от въззивната инстанция е в съответствие, а не в противоречие с тази практика. Същевременно, сочената в касационната жалба такава /задължителна практика съставлява единствено ППВС 7/28.11.73 – реш.№.272/29.05.96 по г.д.№.711/96, V ГО на ВКС, и реш.№.146/02 по г.д.№.722/01, І ГО на ВКС, са постановени при действието на ГПК /отм./ и не представляват задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК (т.2 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС)/ е неотносима към предмета на спора, тъй като касае хипотеза на нищожност на делба поради неучастие на съсобственик в делбеното производство. При тези обстоятелства и при съобразяване постановките на т.3-т.4 ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС /изключващи наличието на основания по чл.280 ал.1 т.2-т.3 ГПК при вече формирана задължителна практика и липса на неясни разпоредби и необходимост от промяната й/ основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Вторият и третият въпрос не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, той не е излагал мотиви в тази връзка и следователно те са неотносими към изхода на спора. При това положение същите не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не биха могли да обосноват допускане до касационно обжалване.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1383/7.06.17 по ч.г.д.№.1365/17 на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: