ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10
гр. София, 09.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. частно гражданско дело № 4798 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. В. К. срещу определение № 179/20.07.2016 г., постановено по ч.т.д. № 385/2016 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е оставена без уважение частната жалба на Т. В. К. против определение № 1455/26.04.2016 г., постановено по ч.т.д. № 487/2016 г. на Окръжен съд – Варна. С последното е оставена без разглеждане в производството по чл. 423 ГПК молбата на жалбоподателя за приемане на възражение срещу заповед № 3294/18.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6668/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, поради депозиране на възражението след изтичане на законоустановения за това срок.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде прието възражението на длъжника по чл.423 ГПК. Твърди, че въззивното определение е неправилно, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1. следва ли узнаването от страна на длъжника за извършане на определено изпълнително действие, по точно – нестанала публична продан на недвижим имот, да се счита за узнаване на заповедта за изпълнение и 2. длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните.
Ответната страна по частната касационна жалба не е подала отговор в законоустановения срок.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и от надлежна страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на ОС – Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на длъжника за приемане на възражение по чл. 423 ГПК, е правилно, поради подаването й след изтичането на законоустановения за това срок – един месец от узнаване на заповедта за изпълнение. Посочил е, че едномесечният преклузивен срок е изтекъл на 19.02.2015 г., тъй като видно от приложеното изпълнително дело, длъжникът е бил уведомен лично за нестаналата публична продан на 19.01.2015 г., а възражението срещу заповедта, въз основа на която е образувано изпълнителното производство, е подадено едва на 29.02.2016 г.
Предмет на обжалване пред Върховния касационен съд е определение на апелативен съд, който в упражняване компетентността си по чл. 274, ал. 2, изр.1, предл. 2 – ро, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК /ред. след изм. с ДВ бр.50/ 03.07.2015г./, е потвърдил въззивното определение на окръжния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на заповедното производство. Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховният касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК, или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл.274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, процесуалният ред за контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговият акт не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл.274, ал. 3 ГПК. В хипотезата на чл.274, ал.2 ГПК се осигурява двуинстанционното разглеждане на съответния процесуален въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл за първи път. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл.274, ал. 1 ГПК в зависимост от това, кой е постановилият ги за пръв път въззивен съд /окръжен или апелативен/, не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2-ро ГПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство – да се прекрати, тъй като редът за инстанционен контрол е изчерпан.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че определенията по чл. 423 ГПК на окръжните съдилища, с които възражението се приема за разглеждане или молбата се оставя без уважение, не подлежат на последващ инстанционен контрол, т.е. производството по разглеждането им е едноинстанционно /в този смисъл са и разясненията дадени с т. 15 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС/. Това е така, поради обстоятелството, че тази част на заповедното производство въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените от закона случаи. В това производство въззивният съд не извършва проверка на правилността на постановения в заповедното производство акт и не упражнява инстанционен контрол по отношение на издадената заповед за изпълнение, а с него се цели отмяна на влязлата в сила заповед. При приемане на възражението ще бъде възстановена висящността на заповедното производство и възражението ще произведе посоченото в чл. 415 ГПК действие, а при неприемането му, заповедта за изпълнение придобива стабилитет. Аргумент за необжалваемост на определението по чл. 423 ГПК е и сходния му характер с производството по чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влязло в сила решение, което е едноинстанционно. В процесния случай окръжният съд е оставил без разглеждане молбата на длъжника по чл. 423 ГПК и постановеното определение на окръжния съд е преграждащо развитието на делото /на заповедното производство/, което на общо основание подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК, но компетентен, считано от влизане в сила на изменението на ГПК – ДВ бр. 50, е не Върховният касационен съд, а съответният апелативен съд, както правилно е процедирано и в конкретния случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 5071/02.08.2016 г., подадена от Т. В. К. срещу Определение № 179/20.07.2016 г., постановено по т.д. № 385/2016 г. по описа на Апелативен съд – В.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.