О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 19.02.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 163/2020г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.“ Е., [населено място] срещу определение № 3488 от 24.10.2019 г. по в. т. д. № 5059/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същия търговец въззивна жалба срещу решение № 38 от 31.05.2019 г. по т. д. № 841/2004 г. на Пернишки окръжен съд. С първоинстанционния акт е уважена подадената от „К.“ ЕАД /н./, [населено място] молба по чл. 745 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Н.“ О. /н./, [населено място] на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Позовавайки се на практика на ВКС (решение № 201 от 30.12.2016 г. по т. д. № 95/2016 г. на І т. о.), счита, че за него, в качеството му на кредитор, е налице правен интерес да атакува определението за възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника „Н.“ О. /н./, доколкото не са налице предпоставките по чл. 744, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Ответникът по частната жалба – „Н.“ О. /н./, [населено място] – не изразява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „С.“ Е., [населено място] въззивна жалба срещу решение № 38 от 31.05.2019 г. по т. д. № 841/2004 г. на Пернишки окръжен съд, Софийски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност да атакува решението, с което това производство се възобновява.
Определението е правилно.
Разпоредбите на чл. 744 – 746 ТЗ, касаещи възобновяването на прекратеното производство по несъстоятелност, не съдържат изрична регламентация относно обжалването на решението по чл. 744 ТЗ (каквато например съществува в чл. 755 ТЗ във връзка с решението за възстановяване правата на несъстоятелния длъжник). Обжалваемостта на това решение произтича от общата разпоредба на чл. 613а, ал. 1 ТЗ. В нея решението по чл. 744 ТЗ е сред изчерпателно посочените актове, постановявани в производството по несъстоятелност, за които е прието, че подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.
Следователно, доколкото законът не е установил конкретни изисквания по отношение обжалването на решението по чл. 744 ТЗ, изводът за това в кои случаи и от кого може да се обжалва това решение е предпоставен от преценката за наличие на правен интерес от обжалването му.
Безспорно, интерес от обжалване на всеки съдебен акт има страната, която е засегната от неговото действие. В хипотезата, когато съдът по несъстоятелността е оставил без уважение молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, интерес от обжалване е налице за иницииралия това производство (длъжника или кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане – чл. 745 ТЗ). Когато обаче молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност е уважена, какъвто е и настоящият случай, за лицето, подало молбата, не съществува интерес от обжалване на решението, тъй като неговото искане е удовлетворено. Такъв интерес липсва и по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, доколкото същите не са страни в производството по възобновяване. Отделно от това, за кредиторите на несъстоятелността не би съществувал правен интерес да обжалват решението по чл. 744 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност, защото именно възобновяването би дало възможност за по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност и евентуално за удовлетворяването им, което е и една от целите на производството съгласно чл. 607 ТЗ и изобщо смисълът за участието на кредиторите в това производство.
Що се отнася до практиката на ВКС, на която частният жалбоподател се позовава, за да обоснове допустимостта да подадената от него въззивна жалба, същата е неотносима към настоящия случай, доколкото в нея е даден отговор на въпроса дали несъстоятелният длъжник е легитимиран да обжалва решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, с което е възобновено производството по несъстоятелност, а не на релевантния за конкретния спор въпрос дали неучаствал в производството по чл. 744 ТЗ кредитор може да обжалва решението за възобновяване на производството по несъстоятелност.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3488 от 24.10.2019 г. по в. т. д. № 5059/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: