О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 11.10. 2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2088/2017
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] против определение № 1937 от 12.06.2017 г. по ч. т. д. № 1230/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав определение № 3705 от 07.07.2016 г. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на частния касатор за възстановяване на срока за вписване на подадената от него искова молба.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие със закона. Изразено е несъгласие с извода на съда, че не са налице особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока за изпълнение на дадените на страната указания, както и че същата не се е възползвала от възможността да иска продължаване на този срок. Според частния касатор, решаващият състав е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и по-конкретно – не е взел предвид показанията на разпитаната по делото свидетелка, установяваща твърдението му, че на 24.02.2016 г. е изготвил и изпратил по пощата молба, съдържаща изрично искане за продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания с още 60 дни. Счита, че липсата на данни за входирането на тази молба в съда и отразяването й по делото представлява особено непредвидено обстоятелство за пропускането на срока.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е поставен въпросът: „1. Попада ли в хипотезата на чл. чл. 64, ал. 2 ГПК забавянето на една от страните в производството, свързано с необходимото време за извършване на процесуални действия по вписване на исковата молба, чрез които да се снабди с необходимите документи за вписване на същата; представляват ли огромният брой документи, с които страната трябва да се снабди и големият брой служби по вписванията, в които исковата молба следва да се впише, включително времето, необходимо за извършването на цялостната процедура, особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее”. По отношение на този въпрос се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 26 от 21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на І г. о. и определение № 11 от 05.01.212 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на ІV г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения, подробно развити в писмен отговор от 28.08.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за вписване на подадената от [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] искова молба, въззивният съд е счел, че достатъчно основание за това е установената в чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК забрана да се възстановява срок за извършване на пропуснато действие, ако е било възможно продължаването му. Решаващият състав е счел за недоказано твърдението на банката, че ново искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията за вписване на исковата молба с 60 дни е било направено на 24.02.2016 г., като се е позовал на липсата на отбелязване на молбата във входящия дневник в регистратурата на съда съгласно изискванията на чл. 30 и чл. 34 от Правилника за администрацията в съдилищата, както и на липсата на доказателства за изпращането й по пощата (документ за предаването й на съответния пощенски оператор), респ. за личното й подаване в регистратурата на съда, в който случай на лицето се предоставя входящ номер. Що се отнася до поставения от самата банка изх. № и дата на молбата (изх. № 81/24.02.2016 г.), това обстоятелство е счетено за ирелевантно, доколкото не доказва достоверна дата, а освен това – от значение е не датата на изготвяне на документа, а датата на постъпването му в съда.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения въпрос не е налице общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото, тъй като по същия липсва произнасяне в мотивите на обжалвания акт. Съдебният състав е посочил като единствено и достатъчно основание за оставяне на молбата без уважение фактът, че страната е разполагала с възможността да поиска продължаване на срока, но не се е възползвала от тази възможност, т. е. приел е, че е налице предвидената в закона (чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК) пречка за възстановяване на срока. В мотивите на въззивното определение изобщо не е обсъждано дали обстоятелствата, на които се е позовал ищецът за продължаване на срока – големият брой документи, с които е следвало да се снабди и големият брой служби по вписванията, в които е следвало да впише исковата молба – представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Ето защо, поставеният от частния касатор въпрос в тази връзка се явява ирелевантен за изхода на делото. Поради това не подлежи на обсъждане и заявеното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От друга страна, дори и при значимост на въпроса, касационното обжалване отново не би могло да бъде допуснато, тъй като представените актове на ВКС не доказват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От една страна, като постановени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (а не по чл. 274, ал. 3 ГПК), тези актове нямат задължителен за съдилищата характер, а от друга страна – в същите е посочено само кога са налице „особени непредвидени обстоятелства” и че установяването им е в тежест на страната, която ги твърди. Преценката обаче, дали обстоятелствата имат такъв характер, се извършва винаги конкретно с оглед спецификата на всеки отделен случай.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1937 от 12.06.2017 г. по ч. т. д. № 1230/2017г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: