О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 05.01.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2315/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И. от [населено място], [община] срещу решение № 1242 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 1660/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-4 състав решение № 7130 от 22.10.2015 г. по гр. д. № 11622/2014 г., изцяло е отхвърлен предявеният от касатора срещу Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 08.11.2013г. в размер на сумата 30 634 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на съда, че водачът на застрахования при ответника товарен автомобил по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не е нарушил правилата за движение по пътищата и поради това не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Според касатора, този извод е резултат от необсъждане в цялост на събраните по делото доказателства и по-конкретно – на доказателствата, установяващи, че за водача на увредения лек автомобил не е била налице обективна възможност да възприеме движещия се пред него товарен автомобил, тъй като същият се е движил без всякакви обозначителни знаци и светлини в тъмната част на денонощието, като е изпускал и гъст облак дим. Поради това и предвид липсата на данни товарният автомобил да е преминал успешно технически преглед, т. е. да се е намирал в техническа изправност, касаторът твърди, че процесното произшествие е настъпило по изключителна вина на неговия водач и че неспазената от водача на увредения автомобил надлъжна дистанция не може да се преценява като противоправно поведение.
Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. В кой момент за водача на МПС се поражда от обективна страна задължение за съобразяване с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП; 2. Поражда ли се задължение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП за водача в хипотезата на липса на обективна възможност за възприемане на движещото се пред него МПС; 3. Представлява ли нарушаването на чл. 70, ал. 1 ЗДвП и чл. 22, ал. 3 ЗДвП предпоставка за настъпване на ПТП; 4. За извършване на преценка относно виновното нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП необходимо ли е да се изследва конкретната пътна обстановка с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението“.
По отношение на първите три въпроса се поддържа, че същите за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на последния въпрос – че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 185 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ІV г. о.
Ответникът по касация – Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 08.11.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част и да отхвърли изцяло предявения от И. К. И. срещу Застрахователно акционерно дружество [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от настъпилото на 08.11.2013 г. ПТП, въззивният съд е приел, че липсва противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Изследвайки подробно механизма на пътно-транспортното произшествие, установен от разпитаните по делото свидетели и от заключението на допуснатата авто-техническа експертиза, решаващият състав е счел за недоказано твърдението на ищеца, че управлявалият собствения му лек автомобил водач не е имал обективна възможност да възприеме движещия се пред него товарен автомобил, тъй като в нарушение на Закона за движение по пътищата същият се е движил без включени светлини и е изпускал гъст облак дим от отработени газове. Според съдебния състав, в подкрепа на това твърдение са единствено показанията на свидетеля М. И., който обаче е заинтересован от изхода на делото, тъй като именно той е управлявал увредения лек автомобил. Независимо от това, въззивният съд, изхождайки от опитните си правила, е приел, че дори товарният автомобил да е изпускал дим, не може да се счете за достоверно, че това препятствие е било внезапно или ограничаващо видимостта до степен да предпостави настъпването на ПТП, като е посочил, че: Ако камионът е произвеждал толкова плътен облак дим, няма как само след завоя да е имало такъв и то да се е появил внезапно; Разликата в скоростта между двете превозни средства (около 30 км/час на товарния автомобил и 60 км/час на лекия автомобил) изключва вероятността водачът на заднодвижещия се автомобил да не е имал видимост за движението отпред в правия участък след завоя, в т. ч. и да възприеме дима, тъй като същият се е движил на дълги светлини, осигуряващи доста голям обхват на видимост; От заключението на авто-техническата експертиза се установява, че водачът на лекия автомобил не е предприел аварийно спиране, нито дори е намалил рязко скоростта на движението, каквато би била правилната реакция при внезапно отнемане на видимостта поради дим, което би предотвратило удара. Поради изложените съображения, въззивният съд е стигнал до извода, че по делото не е доказано произшествието да е настъпило поради противоправното поведение на водача на застрахования товарен автомобил. Като недоказващи противоправността са преценени липсата на удостоверение за минат технически преглед на същия и фактът, че съставеният на водача на лекия автомобил акт за нарушение е бил отменен от съда.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на конкретния спор. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такъв характер имат въпросите, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, но е и въпросите, които са от значение за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, всички формулирани в изложението въпроси са свързани именно с начина, по който съдът е възприел фактите по делото и е обсъдил представените от страните доказателства. Въпросите съдържат твърдението на самата страна-касатор, че за водача на увредения лек автомобил не е било обективно възможно да възприеме движещия се пред него товарен автомобил, както и че същият се е движил без включени светлини. Изводът в обжалваното решение обаче е напълно противоположен. Решаващият състав, въз основа на всички събрани доказателства, установяващи възможния механизъм на произшествието, е приел, че за водача на увреденото превозно средство е съществувала обективна възможност да възприеме движещия се пред него автомобил. Тази преценка е в изключителната правораздавателна компетентност на въззивния съд като инстанция по съществото на спора и нейната проверка е предмет на самия касационен контрол, но не може да бъде основание за допускането му.
Освен, че не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на поставените въпроси не са осъществени и поддържаните конкретни основания за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно – чрез възпроизвеждане на правната норма, без да е обосновано наличието на двете визирани в нея кумулативни предпоставки, което е в противоречие с указанията по т. 4 от цитирания по-горе тълкувателен акт. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на последния въпрос. Въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС, доколкото при преценката относно поведението на участниците в процесното ПТП въззивният съд е изследвал конкретната пътна обстановка и съобразявайки същата, е стигнал до извода за недоказаност на твърдението на ищеца, че за водача на увредения автомобил е било обективно и субективно невъзможно да възприеме товарния автомобил като препятствие на пътя.
Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 1 449.02 лв., определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1242 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 1660/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. К. И. от [населено място], [община], [улица] да заплати на Застрахователно акционерно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5 юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 1449.02лв. (хиляда четиристотин четиридесет и девет лева и две стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: