О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 31.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2325/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 33 от 08.08.2017 г. по в. ч. гр. д. № 216/2017 г. на Монтански окръжен съд. С обжалвания акт е потвърден отказ на съдията по вписванията при Ломски районен съд от 28.06.2017г. за вписване частично прекратяване на договор за аренда, поискано със заявление вх. № 4324 от 28.06.2017 г.
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и чл. 32а от Правилника за вписванията. Счита, че въззивният съд е потвърдил отказ на съдията по вписванията, направен в противоречие с указанията по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото този отказ е мотивирван с липса на заместване в договора за аренда от страна на последващия приобретател на част от арендуваните земеделски земи, т. е. извършена е преценка на материалноправните предпоставки на исканото вписване, която е извън правомощията на съдията по вписванията.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Попада ли преценката за надлежно осъществено право на заместване по чл. 17, ал. 2 ЗАЗ в обхвата на проверката за актива легитимация на заявителя в производството по вписване; 2. Законосъобразен ли е отказът за вписване от съдия по вписванията, постановен по реда на чл. 32а ПВ, обоснован с материалноправни факти, които стоят извън заявеното за вписване обстоятелство и не са пряко свързани с неговото удостоверяване; 3. Следва ли приобретателят на идеални части от арендуван имот, чийто праводател не е арендодателят, а друг собственик, да удостоверява в производството по вписване за прекратяване на арендния договор пряк правен интерес от това заявяване и неудостоверяването му засяга ли активната му легитимация в производството по вписване“. По отношение на тези въпроси частният касатор релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК, като твърди, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Ломски районен съд, въззивният съд е счел, че същият е законосъобразен, тъй като искането за вписване на частично прекратяване на процесния аренден договор е направено от лице, което не е легитимирано за това. Липсата на процесуална легитимация на заявителя е обоснована с факта, че същият е придобил 2/693 идеални части от арендуваните земи не от арендодателя А. А. Т., а от друг съсобственик на земите – Спасена Макова, от което е направен извод, че не е налице хипотезата на чл. 17 ЗАЗ и заявителят не е легитимиран да заяви пред съдията по вписване обстоятелството прекратяване на договора за аренда.
Като неоснователно въззивният съд е преценил оплакването в частната жалба, че съдията по вписванията е извършил проверка на материалните предпоставки за осъществяване на заявеното за вписване обстоятелство, с което е излязъл извън кръга на своите правомощия. Според съдебния състав, извършената от съдията по вписванията проверка е за това, дали заявителят е легитимиран да подаде заявление за вписване прекратяването на арендния договор, т. е. проверил е процесуална предпоставка за вписването, а не е изследвал дали е осъществен фактическият състав на прекратяване на договора за аренда.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Напълно достатъчно за това е ненадлежното заявяване на единственото поддържано от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание включва две кумулативни предпоставки „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“. Надлежното му заявяване означава касаторът да поддържа наличието едновременно и на двете посочени предпоставки, а така също и да изложи аргументи защо счита, че те са осъществени. В случая, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор изрично е заявил като основание за допускане на касационното обжалване „чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК“, т. е. заявил е само част от законово установеното основание, а освен това не е изложил никакви аргументи в подкрепа на същото.
Отделно от изложеното, формулираните в изложението въпроси не могат да бъдат определени и като отговарящи на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили изхода на правния спор по смисъла на разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, тъй като: първият въпрос е поставен общо, без да е отнесен към конкретния случай, спецификата на който е в това, че част от арендуваните имоти са придобити не от арендодателя, а от друг съсобственик на имотите; вторият въпрос е относим изцяло към правилността на обжалвания акт, а третият въпрос изобщо не е намерил отговор в мотивите на същия, доколкото въззивният съд не е обосновал извода си за липса на активна легитимация на заявителя с липсата на „пряк правен интерес“ от заявеното вписване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 33 от 08.08.2017 г. по в. ч. гр. д. № 216/2017 г. на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: