5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 28.04.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2038/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 1136 от 13.05.2019 г. по т. д. № 1322/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VI-4 състав решение № 96 от 14.01.2019 г. по т. д. № 3068/2017 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Смарт Модул – България“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 30 851.95 лв. – неустойка за забавено плащане на месечни такси по договор N MD/SF/082 от 09.12.2015 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода за нищожност на клаузата на чл. 4.5 от процесния договор между страните. Счита, че определената в него неустойка в размер на 1% дневно върху неиздължената сума не противоречи на добрите нрави, а значителното й нарастване като цялостен размер е резултат от продължителността на неизпълнението на длъжника. Според касатора, в случая не е налице и противоречие на спорната клауза със закона, доколкото липсва нормативно определен размер на неустойката, а разпоредбата на чл. 86 ЗЗД е приложима само ако не е уговорено друго.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Според касатора, приетото от Софийски апелативен съд, че „клаузата за неустойка в договора между страните се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена без краен предел и при продължителна забава достига размер, многократно превишаващ законната лихва за забава на главницата“ е в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 129 от 09.07.2010 г. по т. д. № 977/2009 г. на II т. о., решение № 104 от 13.03.2012 г. по гр. д. №1745/2010 г. на IV г. о. и решение № 140 от 20.03.2006 г. по т. д. № 408/2005 г. на I т. о.
С твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона, касаторът поставя и два конкретни въпроса: „1. Дали неустойката, която надхвърля многократно законната лихва при забава в изпълнението на парично задължение поради липса на изпълнение за продължителен период от страна на длъжника, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и рамките на общоприетото понятие за добросъвестност; 2. Дали с недобросъвестното поведение на длъжника, изразяващо се в продължително (близо година) бездействие за заплащане на парично задължение, което води до натрупване на значителна сума като неустойка за забава, автоматично следва да се счита за излизащо извън рамките на общото понятие за добросъвестност и налице ли е злоупотреба с право – длъжникът да черпи права от своето недобросъвестно поведение и да счита предварително уговорената неустойка за недобросъвестна и нищожна“.
Ответникът по касация – „Смарт Модул – България“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 20.08.2019 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: Между „Близу Медия енд Броудбенд“ ЕАД (праводател на ищеца) и ответника „Смарт Модул – България“ ЕООД е сключен договор N MD/SF/082 от 09.12.2015 г. за електронно съобщителни услуги на 12 посочени в него адреси (болнични заведения); В чл. 4.5. на този договор е уговорено, че при забавено плащане на месечните такси потребителят дължи неустойка в размер на 1% от съответната забавена сума; За периода м. май 2016 г. – м. юни 2017 г. дължимите от ответника месечни такси са платени, но със закъснение, като платената със закъснение главница възлиза на сумата 19 971.96 лв.; От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство счетоводна експертиза се установява, че за период на забава под една година се натрупват неустойки, които надвишават в пъти размера на главниците по процесните фактури, платени със закъснение.
При тази безспорна фактическа обстановка, решаващият състав е споделил изцяло извода на първостепенния съд за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави. Приел е, че с оглед уговорения размер на неустойката, същата излиза далеч извън санкционната й функция. Изразил е становището, че неустойка за забава, надхвърляща около 34-35 пъти размера на законната лихва за забава, не може да бъде счетена за съответна на добрите нрави, доколкото при такъв размер е очевидно, че се стига не до обезщетяване, а до обогатяване на кредитора, което излиза извън рамките на общоприетото понятие за добросъвестност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, касационният контрол не може да бъде допуснат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради обстоятелството, че във връзка с него изобщо не е формулиран конкретен правен въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценка налице ли е противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото въпрос е задължение на самия касатор, като неизпълнението му не може да бъде преодоляно чрез служебното извеждане на въпроса от касационната инстанция, тъй като в нейните правомощия е единствено конкретизирането и уточняването на въпроса. В случая касаторът е заявил основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението за противоречие с практиката на ВКС на определен извод на въззивната инстанция, проверката на което обаче е предмет на самия касационен контрол, т. е. на производството по разглеждане на жалбата по същество, а не по допускането й до разглеждане.
На второ място, поставените от касатора два въпроса също не обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно указанията в т. 1 от цитирания тълкувателен акт, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая отговорът на въпросите относно нищожността на спорната договорна клауза е предпоставен именно от преценката на конкретните факти по делото (размера на дължимите такси, съотнесен с размера на уговорената за забавеното им плащане неустойка). Поради това тези въпроси са относими към правилността на направените от въззивния съд изводи и съответно към правилността на постановеното от него решение.
Отделно от това, следва да се отбележи, че поддържаното по отношение на тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено ненадлежно. Съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е формирано от две кумулативно изискуеми предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая с твърдението, че поставените въпроси са „от значение за точното прилагане на закона”, касаторът е заявил само част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, при това – бланкетно и напълно неаргументирано.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, предвид липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1136 от 13.05.2019 г. по т. д. № 1322/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: