О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 18.01.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3606/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 2243 от 14.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3258/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ГО, І-5 състав определение № 12689 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 6352/2015 г., е допуснато обезпечение на предявените от Д. Л. С. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] субективно и обективно съединени искове: главен иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за сумата 200 000 лв. и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 100 000 лв., чрез налагане на възбрана върху собствени на дружеството-частен касатор недвижими имоти.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с извода за вероятна основателност на исковете срещу [фирма], [населено място] с твърдението, че този извод е неправилен, тъй като решаващият състав не е взел предвид представеното от самата ищца влязло в сила решение по гр. д. № 243/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което, по отношение на нея е обявена за недействителна сключената между двамата ответници сделка за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие на [фирма], касаеща недвижимия имот (апартамент № 37), предмет на сключения между ищцата и това дружество предварителен договор за продажба от 21.11.2008 г. Според касатора, неправилността на обжалваното определение произтича също от обстоятелството, че обезпечението е допуснато без внасяне на гаранция, макар съдът да не е преценил представените с исковата молба за достатъчно убедителни. Заявено е изрично оплакване и за това, че стойността на възбранените имоти значително надхвърля размера на претендираните суми.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Прогласената недействителност по реда на чл. 135 ЗЗД по отношение на конкретен недвижим имот, който е част от предмета на покупко-продажбата на обособена част от търговско предприятие, в полза на едно лице, прекратява ли солидарната отговорност на продавача и купувача спрямо същото лице, което има вземане, произтичащо от сделка с праводателя относно същия недвижим имот”.
Ответницата по частната касационна жалба – Д. Л. С. от [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна. Подробни съображения за това излага в писмен отговор от 13.11.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение и да допусне поисканото от Д. Л. С. от [населено място] обезпечение на предявените от нея срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] субективно и обективно искове с правно основание чл. 93, ал. 2, пр. 2 и чл. 55, ал. 1ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху собствени на ответника [фирма] недвижими имоти, въззивният съд е приел, че в случая са осъществени всички предвидени в закона предпоставки – допустимост и вероятна основателност на исковете, както и интерес от допускане на обезпечението. Изводът за вероятна основателност на претенциите е обоснован с оглед представените с исковата молба доказателства, установяващи, че ищцата е заплатила част от цената по процесния предварителен договор – сумата 100 000 лв., чийто двоен размер е предмет на предявения иск и че продавачът не е изпълнил задължението си да й прехвърли собствеността върху имота, което понастоящем е и невъзможно предвид продажбата му на трето за спора лице. Наличието на обезпечителна нужда е мотивирано с липсата на средства по банковите сметки на ответниците и с реалната опасност собственикът на имотите да ги отчужди в полза на трето лице. Като основание за солидарната отговорност на двамата ответници решаващият състав е счел правоприемството между тях, настъпило по силата на договора за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие на [фирма] в полза на [фирма].
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
На първо място, поставеният въпрос не може да бъде преценен като обусловил изхода на правния спор по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото в обжалвания акт липсва произнасяне по този въпрос. Както отбелязва и самият касатор, въззивният съд изобщо не е взел предвид и не е обсъждал влязлото в сила решение по гр. д. № 243/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обявена за недействителна сключената между ответниците сделка за прехвърляне на обособена част от търговското предприятие на [фирма], касаеща недвижимия имот (апартамент № 37), предмет на сключения между ищцата и това дружество предварителен договор за продажба от 21.11.2008 г. Следователно, извършената от съда преценка за вероятна основателност на предявените искове не е обусловена от решаването на поставения въпрос. Релевантен в случая би бил всъщност процесуалноправният въпрос за необсъждането на посоченото решение, какъвто обаче частният касатор не е поставил.
Отделно от това, доколкото формулираният в изложението въпрос е относим към решаването на правния спор за дължимостта на исковата сума, т. е. за основателността на предявените искове, то произнасянето по същия от касационната инстанция би предрешило изхода на делото, което е недопустимо.
Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване поради което не следва да бъде преценявано наличието на поддържаното от частния касатор конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2243 от 14.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3258/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: