О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр. София, 06.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1828/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу определение, постановено от Софийски апелативен съд, 9 състав, в открито съдебно заседание на 14.06.2017 г. по в. т. д. № 2180/2017 г., с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. № 1989/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
В частната жалба се излагат мотивирани оплаквания за неправилност на обжалваното определение. По съображения в жалбата се иска отмяна на определението и връщане на делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по в. т. д. № 2180/2017 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на [фирма] срещу решение № 309 от 13.02.2017 г. по т. д. № 6406/2016 г. на Софийски градски съд, с което дружеството – жалбоподател е осъдено по реда на чл.310, ал.1, т.2 ГПК да опразни и предаде на основание чл.233, ал.1 ЗЗД на [фирма] сграда, представляваща търговско – складов комплекс „Т. – Европа” в [населено място], на [улица], и да заплати на [фирма] разноски по чл.78, ал.1 ГПК. В мотивите към решението е прието, че ответникът ползва сградата по силата на сключен с ищеца договор за наем от 06.09.2006 г.; че договорът за наем е развален валидно от ищеца – наемодател на 27.05.2016 г.; че след развалянето на договора за ответника – наемател е възникнало задължение по чл.233, ал.1 ЗЗД да върне наетия имот и че поради облигационния характер на наемното правоотношение ответникът не може да противопоставя срещу иска на наемодателя за връщане на имота възражения, че той е собственик на същия имот.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е спрял производството по в. т. д. № 2180/2017 г. до приключване на т. д. № 1989/2017 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по предявени от [фирма] против [фирма] искове за установяване нищожност на договора за наем от 06.09.2006 г. поради липса на основание, евентуално – поради накърняване на добрите нрави. За да постанови определението, въззивният съдебен състав е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, тъй като решението по иска за нищожност на договора за наем ще формира сила на пресъдено нещо между страните по повод действителността на договора, от който ищецът извежда спорното право, предмет на разглежданото дело.
Определението за спиране на делото е неправилно.
Основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото е приложимо, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, при която решението по едното дело ще е обуславящо за решаването на спора по другото дело, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело.
Изводът на Софийски апелативен съд, че правилното разрешаване на спора по висящото пред него дело е обусловено от изхода но спора по образуваното пред Софийски градски съд т. д. № 1989/2017 г., е незаконосъобразен. Предмет на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД е облигационното право на ищеца – наемодател да претендира от ответника – наемател предаване на вещта /недвижим имот/, предоставена за ползване със сключения на 06.09.2006 г. договор за наем, като последица от твърдяното в исковата молба разваляне на договора и прекратяване на наемното правоотношение. С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражения за нищожност на договора за наем поради липса на основание и противоречие с добрите нрави, както и възражения за относителна недействителност на договора. Възраженията са основани на твърдения за нищожност на сделките, с които ищецът е придобил правото на собственост върху отдадения под наем имот, и за принадлежност на правото на собственост към патримониума на ответника. С обстоятелството, че поради нищожност на придобивните сделки към момента на сключване на договора за наем правото на собственост върху имота е принадлежало на ответника /по-конкретно на неговия праводател [фирма]/, а не на ищеца – наемодател, е аргументирана защитната теза, че ищецът не е могъл да отдаде валидно имота под наем на действителния собственик и не е носител на правото по чл.233, ал.1 ЗЗД да иска неговото предаване. Нищожността на сделките, с които ищецът е придобил правото на собственост върху претендирания с иска по чл.233, ал.1 ЗЗД имот, е релевирана и в производството по гр. д. № 1989/2017 г. на Софийски градски съд, като предявените по това дело искове за нищожност на договора за наем са основани на твърдения и доводи, идентични на въведените с отговора на исковата молба в производството по чл.233, ал.1 ЗЗД. Предприетата от [фирма] защита по двете дела сочи, че предметът на спора по гр. д. № 1989/2017 г. е включен в предмета на спора по разглеждания от Софийски апелативен съд иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Ищецът по иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД извежда активната си материалноправна легитимация от качеството си на наемодател по договора за наем и разрешаването на спора дали същият има право да претендира предаване /връщане/ на имота е обусловено от произнасяне на съда по своевременно въведените от ответника възражения за недействителност на договора. След като решението по иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД предполага произнасяне на съда по въведения от ответника преюдициален спор за недействителност на договора за наем на основания, идентични с въведените в производството по гр. д. № 1989/2017 г. на Софийски градски съд, в конкретния случай правилното разрешаване на спора по чл.233, ал.1 ЗЗД не е обусловено от изхода на спора по установителните искове за нищожност на наемния договор. Като е приел обратното и е спрял производството по иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, Софийски апелативен съд е нарушил разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и е постановил неправилно определение.
Основателен е и доводът на частния жалбоподател, че със спирането на делото се постига заобикаляне на приложимата към спора по чл.233, ал.1 ЗЗД разпоредба на чл.314, ал.3 ГПК, съгласно която по искове за опразване на наети /и заети за послужване/ помещения не се допускат възражения за собственост /и за извършени подобрения в имота/. Предявените пред Софийски градски съд в производството по гр. д. № 1989/2017 г. установителни искове за нищожност на договора за наем са основани на възражения, изведени от твърдяно от [фирма] право на собственост върху имота, обект на наемното правоотношение. Дори да се приеме, че производството по делото ще приключи с решение за уважаване на исковете като последица от признаване на твърдяното право на собственост, зачитането на силата на пресъдено нещо на решението от съда, разглеждащ иска по чл.233, ал.1 ЗЗД, би съставлявало недопустимо заобикаляне на забраната на чл.314, ал.3 ГПК. Отделен е въпросът, че чрез спирането на производството по иска с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД до приключване на спора по исковете за нищожност на договора за наем се обезсмисля бързината на търсената от ищеца, присъща на уреденото в глава двадесет и пета на ГПК бързо производство.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение, постановено от Софийски апелативен съд, 9 състав, в открито съдебно заседание на 14.06.2017 г. по в. т. д. № 2180/2017 г., с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. № 1989/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :