О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 17.02. 2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1455/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Б.“ – [населено място], срещу решение № ІІ-4 от 15.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1852/2018 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1894 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 1335/2018 г. на Бургаски районен съд, с което по предявен от Е. С. Д. против ЗК „Б.“ иск с правно основание чл.58 ЗК е отменено взетото от общото събрание на ЗК „Б.“ решение от 11.02.2018 г. за изключване на член – кооператора Е. Д. и са присъдени разноски на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна и за отхвърляне на иска по чл.58 ЗК с присъждане на разноски. Касаторът определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че решението на общото събрание за изключване на ищеца като член – кооператор е взето в нарушение на чл.16, ал.1 ЗК, тъй като в поканата за събранието не са посочени конкретните действия или бездействия, с които ищецът е увредил интересите на кооперацията. Поддържа, че поканата съдържа всички изискуеми от чл.16, ал.1 ЗК и чл.39, ал.1 и ал.2 от устава на кооперацията реквизити и препраща изрично към предходно решение на общото събрание от 12.05.2017 г., взето с участието на ищеца, предвиждащо изключване на членовете на кооперацията, които не са изпълнили решение на общото събрание за внасяне на целева вноска в размер на 250 лв. Позовава се на незаконосъобразност и на извода на въззивния съд, че липсата на посочени в поканата конкретни нарушения е препятствала възможността ищецът да упражни правото си на защита срещу изключването като даде устни или писмени обяснения пред събранието. Излага доводи, че след като ищецът е гласувал за решението от 20.02.2016 г., задължаващо член – кооператорите да направят целеви вноски, и е участвал в събранието от 12.05.2017 г., на което е решено да бъдат изключени членовете на кооперацията, които не са изпълнили задължението си за целеви вноски, същият е имал право да се защити срещу предприетото изключване и е упражнил това право.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетно е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Е. С. Д. със съдебен адрес в [населено място] е депозирал отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Е. Д. против ЗК „Б.“ иск с правно основание чл.58 ЗК, Бургаски окръжен съд е приел, че оспореното с иска решение от 11.02.2018 г. на общото събрание на ЗК „Б.“ за изключване на Е. Д. като член – кооператор подлежи на отмяна по съдебен ред, тъй като е взето в нарушение на императивната разпоредба на чл.16, ал.1 ЗК и на чл.39, ал.1 от устава на кооперацията – ответник.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че събранието е свикано с решение на управителния съвет на ЗК „Б.“ от 20.01.2018 г. с дневен ред изключване на трима член – кооператори, в т. ч. ищецът Е. Д., които не са внесли целеви вноски и/или са извършили действия, ощетяващи кооперацията. В решението на управителния съвет е посочено, че изключването на ищеца се предприема „по решение на ОС на ЗК „Б.“, взето на 12.05.2017 г., на основание чл.14, ал.1, т.1 от Устава и на основание чл.14, ал.1, т.3 от Устава“. По делото е представен протокол от проведено на 12.05.2017 г. общо събрание на ЗК „Б.“, на което са взети решения за освобождаване на ищеца като председател на кооперацията и като член на управителния съвет и за изключването му на следващо общо събрание от членство в кооперацията, заедно с други двама член – кооператори, поради невнасяне на целева вноска от 250 лв. съгласно решение на общото събрание от 20.02.2016 г. Въззивният съд е констатирал, че до ищеца е изпратена покана за събранието, в която са вписани денят, часът и мястото на провеждане на събранието, а въпросите от дневния ред са отразени със съдържанието в решението на управителния съвет от 20.01.2018 г., а именно „т.1 – Изключване на член – кооператори на ЗК „Б.“, които не са внесли целеви вноски и /или са извършили действия, ощетяващи кооперацията“; Посочени са тримата предложени за изключване член – кооператори, като срещу името на ищеца е вписано „по решение на ОС на ЗК „Б.“, взето на 12.05.2017 г., на основание чл.14, ал.1, т.1 от Устава и на основание чл.14, ал.1, т.3 от Устава“, но без да са визирани конкретни негови действия или нарушения на Закона за кооперациите и на устава на ЗК „Б.“.
След преценка на съдържанието на поканата въззивният съд е приел за основателен довода на ищеца, че поканата не съдържа необходимата конкретизация относно действията и/или бездействията, заради което е предприето изключването му като член – кооператор, и че поради отсъствие на такава конкретизация е лишен от правото по чл.13, ал.3 ЗК да се защити пред общото събрание като даде обяснения по повод на вменените му нарушения. При формиране на този извод въззивният съд е изходил от практиката в решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г. на ВКС, І т. о., според която „в съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на кооперация, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член – кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на член – кооператора, респ. такива, извършени съвместно с други член – кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване“. Акцентирайки върху обстоятелството, че в поканата за събранието не са посочени конкретни действия или бездействия, с които ищецът е увредил интересите на кооперацията, а като основания за изключване са формулирани общи и непълни основания, въззивният съд е приел, че събранието е свикано в нарушение на чл.16, ал.1, изр.2 и изр.3 ТЗ, което нарушение е лишило ищеца от възможността да упражни правото си на защита срещу изключването и е опорочило законосъобразността на взетото решение за изключване на ищеца.
Въззивният съд не е възприел довода на кооперацията – ответник, че ищецът е присъствал на предходно общо събрание от 12.02.2017 г. и е запознат с взетото от това събрание решение за изключването му като член – кооператор поради неизпълнение на задължението да направи целева вноска на стойност 250 лв. Във връзка с този довод съдът е изложил съображения, че към момента на провеждане на събранието, на което е взето решението за изключване, целевата вноска е била заплатена от ищеца и с факта на плащането е отпаднала възможността последният да бъде изключен заради неизпълнение на задължението за извършване на вноската. Отделно от това съдът е отбелязал, че в поканата не са вписани други конкретни нарушения на закона, на устава или на решение на кооперацията, по повод на които ищецът би могъл да се защити и да даде обяснения пред общото събрание, респ. които предпоставят изключването му като член – кооператор на основанията по чл.14, ал.1, т.1 и т.3 от устава.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаски окръжен съд въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : „1. Допустимо ли е поканата за свикване на ОС на ЗК да препраща към предходно решение на общото събрание, какви са критериите да се приеме за достатъчно ясно и конкретно посочено в поканата нарушението на член – кооператора, поради което е направено предложение за изключването му; 2. Накърнено ли е правото на защита на член – кооператор с взимане на решение за изключването му поради допуснато нарушение, което същият признава и което е констатирано с предходно решение на общото събрание, когато членовете на земеделската кооперация са взели и решение да се изключат допусналите нарушението член – кооператори“. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с твърдения, че въззивният съд е разрешил посочените въпроси в противоречие с практиката на ВКС в решение № 139 от 11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г. на І т. о. и решение № 2/20.09.2013 г. по т. д. № 1293/2011 г. на ІІ т. о. относно необходимото съдържание на поканата за свикване на общо събрание.
Преценени във връзка с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, формулираните в изложението въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да допусне.
Въззивният съд не се е произнасял по първата част от формулирания в т.1 въпрос и не е приел за недопустимо поканата за свикване на общо събрание да препраща към предходно решение на общото събрание, в случая – към решенията от 20.02.2016 г. и 12.05.2017 г., с които общото събрание е задължило член – кооператорите да направят целеви парични вноски и е предвидило изключване на член – кооператорите, които не са изпълнили това задължение. За да отмени оспореното с иска по чл.58 ЗК решение, съдът е направил изводи, че към датата на вземане на решението ищецът е изпълнил задължението си за целева вноска и не е било налице основание по чл.14, ал.1, т.1 от Устава за изключването му като член – кооператор съгласно предходното решение от 12.05.2017 г. заради неизпълнение на решението за целева вноска от 20.02.2016 г., респ. че в поканата за събранието не са посочени други конкретни нарушения на закона и/или на устава, които могат да бъдат подведени под основанията за изключване по чл.14, ал.1, т.1 и т.3 от Устава. Втората част от въпроса – относно критериите, на които следва да отговаря поканата за общо събрание на кооперация, когато в дневния ред на събранието е включено предложение за изключване на съдружник, е насочена към проверка на правилността на направения от въззивния съд извод, че изпратената до ищеца покана не съдържа яснота относно действията или бездействията, заради които е предприето изключването му като член на кооперацията. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни, поради което поставеният въпрос е извън предмета на производството по чл.288 ГПК.
Вторият въпрос не кореспондира с приетото в мотивите към обжалваното решение, че единственото конкретизирано в поканата нарушение, по повод на което е предприето изключването на ищеца – неизпълнение на предходно решение на общото събрание за извършване на целева парична вноска, е било „отстранено“ към датата на вземане на решението за изключване. Незаконосъобразността на решението за изключване е аргументирана със съображения, че в поканата за събранието не са посочени други конкретни нарушения, които могат да послужат като основание за изключване на ищеца като член – кооператор и по повод на които той би могъл да упражни правото си на защита по чл.13, ал.3 ЗК. Пред инстанциите по същество касаторът е поддържал твърдения за извършени от ищеца в качеството му на председател на кооперацията нарушения на закона и устава, от които са последвали вреди за кооперацията и които са разисквани на предходните общи събрания. В поканата за общото събрание, на което е взето решението за изключване, такива нарушения не са визирани, а и както основателно поддържа ответникът по касация, не съществува правна възможност член – кооператор да бъде изключен заради действия или бездействия, извършени в качеството му на председател на кооперацията.
По отношение на поставените въпроси не е осъществена и допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е отменил като незаконосъобразно решението на общото събрание за изключване на ищеца като член – кооператор, след като е преценил, че връчената на ищеца покана за събранието не съдържа посочване на конкретни действия или бездействия, респ. такива, извършени съвместно с други член – кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията и поради това осъществяват формално визираните в поканата основания за изключване по чл.14, ал.1, т.1 и т.3 от Устава. Даденото в този смисъл разрешение не противоречи, а съответства изцяло на практиката в цитираното от касатора решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г. на ВКС, І т. о., в което е отговорено положително на въпроса следва ли в поканата за свикване на общо събрание на кооперация да е посочено нарушението, заради което е направено предложение за изключване на член – кооператор. Практиката в решение № 2/20.09.2013 г. по т. д. № 1293/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., е неотносима и от нея не могат да се черпят аргументи за наличие на противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като третира въпроси извън предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор – изчерпателно ли са изброени в чл.12 ЗК основанията за прекратяване на членството в кооперация и законосъобразно ли е прекратяването на членствено правоотношение поради прекратяване на трудовия договор с член – кооператор, предвидено в устава на кооперацията.
По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1335/2018 г. на Бургаски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал бланкетно и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но поради липса на аргументация касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за извършването им в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-4 от 15.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 1852/2018 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :