О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София,14.03. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 407/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. К. от [населено място] срещу определение № 695 от 28.10.2016 г., постановено по ч. т. д. № 580/2016 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1882 от 02.06.2016 г. по т. д. № 1431/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от Н. К. К. против [фирма] /н./ и В.” ЕООД искове, квалифицирани с правно основание чл.647, ал.1, т.1 и т.6 ТЗ.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага доводи, че атакуваните с исковете сделки попадат под квалификациите на чл.647 ТЗ и освен това са относително недействителни по силата на чл.135 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, както е уточнено с допълнителната искова молба по делото, поради което за него – в качеството на кредитор на длъжника в производство по несъстоятелност [фирма] /н./, съществува правен интерес да установи тяхната недействителност вместо синдика.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по следните правни въпроси, обусловили „постановяването на неправилен въззвен акт” : „Има ли ищецът правен интерес като кредитор да предяви исковете по чл.649 вр. с чл.647 от ТЗ срещу дефинираните в закона действия и сделки в случай, че синдикът бездейства; Има ли правен интерес кредиторът като носител на материалното право да го защитава пред съда, предявявайки иск за отмяна на действия и сделки при действия на представляващия дружеството срещу интересите на дружеството”. Освен посочените два въпроса, в изложението са формулирани и други девет въпроса, за които се твърди, че са обусловили изхода на делото пред въззивния съд и решението по тях „би подмомогнало установяване на съдебна практика и развитие на правото”.
В писмен отговор от 09.02.2017 г. ответникът [фирма] със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и за неоснователност на частната касационна жалба.
Ответникът [фирма] /н./ със седалище в [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. № 1431/2016 г., Варненски апелативен съд е приел, че предявените от Н. К. К. против [фирма] /н./ и В.” ЕООД искове за признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./, на основание чл.647, ал.1, т.1 и т.6 ТЗ, на 2 бр. записи на заповед за сумите 500 000 лв. и 400 000 лв., издадени от [фирма] в полза на [фирма], са недопустими поради липса на правен интерес за ищеца от търсената с тях защита. Липсата на правен интерес е мотивирана със съображения, че исковете по чл.647 ТЗ са правен способ за попълване на масата на несъстоятелността, а предвид твърденията на ищеца, че двата записа на заповед са безвъзмездни, евентуалното уважаване на исковете за установяване на тяхната относителна недействителност няма да доведе до връщане на имущество и до попълване на масата на несъстоятелността на несъстоятелния длъжник. Като ирелевантно за правния интерес от водене на исковете е преценено твърдението на ищеца – частен жалбоподател, че посредством записите на заповед се постига изкуствена задлъжнялост на длъжника. Въззивният съд е посочил, че доколкото е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, създаването на „изкуствена задлъжнялост” за длъжника е без значение за спора по чл.647 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото, и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Въззивният съд не е отрекъл правния интерес на ищеца /сега частен жалбоподател/ да предяви исковете по чл.647, ал.1, т.1 и т.6 ТЗ в случай, че синдикът бездейства. Прекратяването на производството по делото е обусловено от извод, че в конкретния случай – с оглед естеството на оспорваните разпоредителни сделки /записи на заповед/ и твърденията в исковата молба за безвъзмездност на същите, успешното провеждане на исковете не би довело до попълване на масата на несъстоятелността, което изключва правния интерес от установяване на относителната недействителност на сделките. Правилността на така формирания извод не е предмет на проверка в стадия за допускане на касационно обжалване, поради което доводът на жалбоподателя, че отричайки правния интерес, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, е неотносим към преценката на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
При произнасянето по допустимостта на исковия процес въззивният съд е възприел дадената от първата инстанция правна квалификация на исковете – чл.647, ал.1, т.1 и т.6 ТЗ, и не е констатирал по делото да са предявени надлежно искове „за отмяна на действия и сделки при действия на представляващия дружеството срещу интересите на дружеството”. Предвид изводите на въззивния съд вторият въпрос в изложението няма връзка с предмета на спора, очертан в мотивите към обжалваното определение, и също не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по посочените два въпроса е отсъствието на поддържаната от жалбоподателя допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е формирана задължителна съдебна практика по въпросите за правния интерес от предявяване на установителни искове за собственост и други вещни права. Правният спор, по повод на който е постановено обжалваното определение, няма за предмет установителни искове за собственост и други вещни права, което изключва приложимостта към спора на посочената задължителна практика, а оттук – и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал и следните въпроси, които според твърденията му са обусловили изхода на делото : „Какви процесуални действия за защита на материалното право на собственост върху дружествени дялове трябва да предприеме собственикът им, който е и приет кредитор в симулираната несъстоятелност на собственото му дружество, ако не може да проведе успешно иск по чл. 29 З., тъй като не може да спре вписванията по партидата на дружеството в TP при АВ, не може да заведе иск по чл. 108 от ЗС и респективно да спре придобивната давност, не може да спре и/или да се конституира като трето лице помагач в образувано и висящо производство за несъстоятелност на дружеството и не може да предяви отменителните искове по ТЗ при бездействието на синдика; Съществува ли материалното право на собственост върху дружествени дялове след влизането в сила на наказателната присъда или условие за неговото съществуване е да е извършено вписване (регистрация) по партидата в TP при АВ и ако задължителният характер на влязлата в сила присъда не е достатъчен за заличаване на несъществуващите обстоятелства, вписани по партидата на дружеството в TP, то не е ли той точно тази необходима специфична материалноправна и процесуалноправна предпоставка за допускане на обезпечение на исковете по чл. 29 З.; Съществува ли след влизането в сила на наказателна присъда материалното право на собственост върху дружествени дялове, отнети чрез престъпление и трябва ли „пострадалите“ от престъплението съдружници и управители да водят иск по чл. 29 З. за заличаване на последиците от деянието в TP при АВ, като едва след неговото уважаване да имат процесуална легитимация да заведат искове за опазване на дружественото имущество или именно задължителният характер на присъдата им дава процесуалното право да защитят пред гражданския съд и администрацията на АВ накърненото си материално право; Ако обезпечаването на иск по чл. 29 З. е недопустимо, даже и при задължителен характер на влязлата в сила присъда, то с оглед опазване на дружественото имущество не предвижда ли ГПК възможността да се образува и спре производството по иска по чл. 108 от ЗС; Задължителният характер на присъдата за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието предмет на присъдата, не задължава ли този граждански съд да предостави адекватна съдебна защита на носителите на материалното право именно за да се отстранят последиците от деянието и адекватната съдебна защита не включва ли обезпечаване на иска по чл. 29 З., образуване на исково производство по чл. 108 от ЗС за прекъсване на давността и спиране на производството до влизане в сила на решенията по исковете по чл. 29 З.; Влязлата в сила наказателна присъда не е ли задължителна за търговския съд, пред който се предявява молба за несъстоятелност по запис на заповед, подписан от нелегитимен управител срещу интересите на представляваното дружество, при обективна фактическа свързаност между кредитора по записа на заповед и нелегитимния управител и не следва ли този търговски съд да изследва обстойно фактите преди да се произнесе по молбата; При влязла в сила наказателна присъда, не следва ли търговският съд по несъстоятелността да конституира легитимните съдружници в делото съобразно диспозитива на присъдата; При влязла в сила наказателна присъда, не следва ли съдът, пред който е образувано делото по отменителните искове по чл. 649, вр. чл. 647 от ТЗ, ищец по които е приетият кредитор в нестоятелността, но и пострадалият по наказателната присъда съдружник, срещу чието дружество е предприето симулираното производство по несъстоятелност, да предостави законовата и съдебна защита, предвидена в ТЗ; Обвързан ли е търговският съд, пред който е образувано делото по отменителните искове по чл. 649, вр. чл. 647 от ТЗ, от нищожността, произтичаща от влязлата в сила наказателна присъда и от относителната недействителност по чл. 40 ЗЗД, вр. чл. 135 ЗЗД”.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираните от жалбоподателя въпроси изобщо нямат връзка с предмета на спора, по чиято допустимост се е произнесъл въззивният съд с обжалваното определение, и не са обсъждани при постановяване на определението, поради което са извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно определение по ч. т. д. № 407/2017 г.
Разноски не са претендирани от ответника [фирма] и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 695 от 28.10.2016 г., постановено по ч. т. д. № 580/2016 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :