О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
гр. София,12.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 495/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПК „Сеялка” със седалище в [населено място], обл. Б., срещу въззивно решение № ІІІ-135 от 24.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1553/2015 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 84 от 26.05.2015 г. по гр. д. № 1088/2014 г. на Карнобатски районен съд, с което по предявен от Х. П. Б. иск с правно основание чл.58 ЗК е отменено като незаконосъобразно и противоуставно решение на Общото събрание на ПК „Сеялка” от 10.12.2014 г. в частта по т.6 за избор на председател на кооперацията и са присъдени разноски на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със задължителната практика на ВКС, тъй като в мотивите към него липсва правен анализ и преценка на становищата на страните. Навеждат се оплаквания за необсъждане на доказателства и за отсъствие на мотиви по направеното от касатора искане за отмяна на спирането на изпълнението на решенията на общото събрание от 10.12.2014 г.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното решение е немотивирано, не са обсъдени всички изложени във въззивната жалба доводи и съображения, не са обсъдени доказателствата в тяхната съвкупност, съдът с мотивите си е препратил към мотивите на първата инстанция, а по отношение на молбата за отмяна на спирането на изпълнението на взетите от общото събрание решения изобщо не е изложил мотиви. Във връзка с твърденията си касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е посочил задължителна практика на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация Х. П. Б. от [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Карнобатски районен съд, с което е уважен предявеният от Х. П. Б. иск с правно основание чл.58 ЗК и е отменено решението на общото събрание на ПК „Сеялка” от 10.12.2014 г. за избор на председател на кооперацията, Бургаски окръжен съд е приел, че оспореното с иска решение противоречи на закона и на устава на ответната кооперация, тъй като при вземането му са нарушени разпоредбите на чл.9, ал.1, т.2 ЗК, чл.17, ал.1 във вр. с чл.15, ал.4, т.2 и т.2а ЗК и чл.6 ЗК.
Въззивният съд е преценил за неосноватено поддържаното пред първата инстанция и във въззивната жалба на ответника възражение за недопустимост на иска поради обстоятелството, че ищецът няма качеството на член – кооператор. При произнасяне по възражението съдът е съобразил представения като доказателство по делото протокол № 2/14.06.2011 г. от общо събрание на ПК „Сеялка”, удостоверяващ приемането на ищеца за член на кооперацията, и въз основа на него е приел, че възникването на членствено правоотношение между ищеца и кооперацията е доказано по безспорен начин, че към момента на предявяване на иска ищецът е имал качеството на член – кооператор и че това качество му дава правото да атакува решенията на общото събрание на кооперацията с иск по чл.58 ЗК. Съдът е обсъдил и доводите във въззивната жалба за вписана в протокола забележка от лицето Л. П., че не е съгласна с решението за приемане на ищеца за член – кооператор. С оглед показанията на разпитаната като свидетел Л. П., че забележката е вписана в протокола след завеждане на иска по чл.58 ЗК, съдът е направил извод, че несъгласието на П. не влияе върху възникването на членството.
За неоснователни въззивният съд е счел и останалите оплаквания във въззивната жалба, насочени срещу извода на първоинстанционния съд за нарушаване правото на ищеца да участва и да гласува чрез пълномощник в събранието на 10.12.2014 г. Съдът е приел за установен факта, че ищецът е упълномощил писмено друг член на кооперацията – С. Т., да го представлява и да гласува от негово име при вземане на решение от общото събрание за избор на председател на ПК „Сеялка”. Предвид показанията на С. Т., че е представила пълномощното пред събранието, но то не е зачетено и в резултат на това ищецът не е могъл да упражни чрез нея правото си на глас, въззивният съд е направил извод, че незачитането на пълномощното съставлява нарушение на чл.9, ал.1, т.2 ЗК, което е рефлектирало върху формирането на изискуемото от закона мнозинство за вземане на решението за избор на председател. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката С. Р., че пълномощното не е зачетено поради липса на подпис, тъй като ги е счел за заинтересовани и необективни с оглед на обстоятелството, че Р. е председателствала общото събрание. Относно довода в жалбата, че за по-голяма сигурност кооперацията изисква пълномощните на член – кооператорите за участие и гласуване в общото събрание да са с нотариална заверка, въззивният съд е изложил съображения, че такова изискване няма в Закона за кооперациите и не се съдържа в устава на кооперацията.
В зависимост от така направените изводи и след препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция Бургаски окръжен съд е потвърдил обжалваното пред него решение за уважаване на иска по чл.58 ЗК. С решението си въззивният съд се е произнесъл и по искането във въззивната жалба на ответника за отмяна на допуснатото с определение на първоинстанционния съд спиране на изпълнението на решението на общото събрание от 10.12.2014 г. на основание чл.61 ЗК. Искането е оставено без уважение с аргумент, че с оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.58 ЗК не са налице предпоставки за отмяна на мярката по чл.61 ЗК.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който е осъществено някое от допълнителните изисквания, визирани в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и сочените от него допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е приповторил оплакванията от касационната жалба за липса на мотиви към въззивното решение, които да отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на въззивната инстанция. Пропускът на съда да мотивира решението си съставлява процесуално нарушение по чл.236, ал.2 ГПК и е от значение за правилността на решението. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не преценява дали обжалваното пред него решение е правилно, а извършва селекция на касационните жалби според специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че с оглед задължителната практика на ВКС, на която се е позовал, касаторът поставя като значим за изхода на делото процесуалноправния въпрос за съдържанието на мотивите към въззивното решение, по отношение на този въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото основание е обосновано с твърдения, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.19, решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 на ВКС, ІІ т. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, ІV г. о., според която мотивите към въззивното решение следва да отразяват самостоятелната решаваща дейност на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора; разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по предмета на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивна проверка – чл.269 ГПК. При постановяване на обжалваното решение Бургаски окръжен съд не се е отклонил от цитираната практика, а е процедирал в съответствие с нея като не само е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, възприемайки съдържащите се в тях фактически и правни изводи, а в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК се е произнесъл по въведените с въззивната жалба на касатора оплаквания и доводи и е изложил свои самостоятелни изводи за неоснователност на иска по чл.58 ЗК. Не кореспондира с мотивите към решението твърдението на касатора, че въззивният съд не е мотивирал произнасянето си по искането за отмяна на допуснатата от първата инстанция обезпечителна мярка по чл.61 ЗК. Въззивният съд е изложил мотиви защо намира това искане за неоснователно, с което е изпълнил задължението си по чл.236, ал.2 ГПК. Съобразяването на задължителната практика на ВКС изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 1553/2015 г. на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-135 от 24.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1553/2015 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :