О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 07.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2100/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частна жалба /наименована „частна касационна жалба”/ на Р. В. П. от [населено място] срещу определение от 18.07.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3292/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 02.02.2016 г. по гр. д. № 6712/2015 г. на Софийски градски съд за връщане на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК на подадената от Р. П. касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение от 07.12.2015 г., с което след отмяна на решение от 14.10.2014 г. по гр. д. № 32665/2013 г. на Софийски районен съд е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че в качеството на поръчител по договор за банков кредит от 06.06.2007 г. Р. П. дължи на „Р. (България)” ЕАД парични суми – просрочена главница, редовни и наказателни лихви и законни лихви, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 49493/2012 г. на Софийски районен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е постановено в нарушение на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.50/2015 г. Излага доводи, че съдът е квалифицирал спора по делото като търговски и е преценявал допустимостта на касационната жалба съобразно критериите за достъп до касационен контрол по търговски дела, без да съобрази обстоятелството, че с иска по чл.422, ал.1 ГПК се цели установяване на вземане, за което той отговаря в качеството на поръчител, а договорът за поръчителство не е търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по жалбата „Р. (България)” ЕАД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на допустимостта на жалбата приема, че тя е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следното :
Обжалваното определение е постановено от Софийски апелативен съд в хипотезата на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК – произнасяне на апелативен съд по частна жалба срещу определение по чл.274, ал.1 ГПК, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция. Посочената хипотеза е уредена с изменението на ГПК от З., обн. в ДВ бр.50/2015 г., с което на апелативните съдилища е възложен инстанционния контрол върху определенията по чл.274, ал.1 ГПК на окръжните съдилища, когато последните са действали като въззивна инстанция. В разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК законодателят не е предвидил възможност за последващо обжалване на определението, с което апелативният съд се произнася по частна жалба срещу определението на окръжния съд по чл.274, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и изчерпващо инстанционния контрол върху валидността, допустимостта и правилността на определението на окръжния съд. Обжалването не може да бъде реализирано както по реда на чл.274, ал.2 ГПК, така и по реда на чл.274, ал.3 ГПК, на който се е позовал частният жалбоподател. Становището на настоящия съдебен състав за необжалваемост на определението на апелативния съд, постановено в хипотезата на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК /ДВ бр.50/2015 г./, се подкрепя и от практиката в определение № 58/29.02.2016 г. по ч. гр. д. № 699/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 255/25.05.2016 г. по ч. т. д. № 977/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 189/04.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1918/2016 г. на ВКС, І г. о., и др. Поради необжалваемостта на определението подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Указанията на Софийски апелативен съд в диспозитива на определението, че същото може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд, е без значение за допустимостта на жалбата, след като в закона не е уредено право на обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба /наименована „частна касационна жалба”/ на Р. В. П. от [населено място] срещу определение от 18.07.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3292/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :