О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. София, 10.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1901/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 930 от 21.04.2017 г., постановено по т. д. № 6255/2016 г. на Софийски апелативен съд. Решението е обжалвано в частта, с която, след частична отмяна на решение № 1455 от 12.08.2016 г. по т. д. № 3204/2015 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] главен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за разликата над сумата 69 838,73 лв. до пълния размер от 1 150 805.95 лв., претендирана като платена от ищеца на ответника на отпаднало основание /отмяна на решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР/ цена за достъп на два вятърни енергийни обекта В. „В.” и В. „Контакт Консулт”, собственост на ищеца, до електроразпределителната мрежа за периода м. 10.2012 г. – м. 01.2013 г., за която са издадени фактура № [ЕГН]/31.10.2012 г. за сумата 304 110,44 лв., фактура №[ЕИК]/30.11.2012 г. за сумата 300 119,75 лв., фактура № 04700120263/31.12.2012 г. за сумата 159 040,22 лв. и фактура № [ЕГН]/31.01.2013 г. за сумата 317 696,84 лв., и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 7 329,30 лв. до сумата 120 452,63 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 01.05.2014 г. до 11.05.2015 г., както и съединените в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата над сумата 69 838,73 лв. до пълния размер от 1 150 805.95 лв., претендирана като стойност на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца в резултат на получено изпълнение чрез прихващане на цената за достъп на двата вятърни енергийни до електроразпределителната мрежа за периода м. 10.2012 г. – м. 01.2013 г., и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 7 329,30 лв. до сумата 120 452,63 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 01.05.2014 г. до 11.05.2015 г., и на ответника са присъдени разноски в размер на 52 946.36 лв. Решенията са постановени при участието на [фирма] в качеството на подпомагаща страна на страната на ищеца [фирма].
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон. По съображения в жалбата касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявените искове с присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] ( [фирма]) – [населено място], е депозирал писмен отговор от 16.08.2017 г., в който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. С отговора е направено и възражение за недопустимост на касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение по главния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради непосочване на основания за допускане на касационно обжалване.
Третото лице помагач [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Възражението на ответника по касация за недопустимост на жалбата в частта, с която е обжалвано въззивното решение по главния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е неоснователно. В предоставения от въззивния съд срок за отстраняване на нередовности на касационната жалба касаторът е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е обосновал приложното поле на касационното обжалване. Непълнотата на изложението, изразяваща се в непосочване на основания за допускане на касационно обжалване на решението в частта относно иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е от значение за преценката на предпоставките за допускане на касационно обжалване, но не обуславя недопустимост на жалбата.
За да отхвърли предявения от [фирма] против [фирма] главен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за разликата над сумата 69 838,73 лв. до пълния размер от 1 150 805.95 лв., Софийски апелативен съд е приел, че не е налице разместване на имуществени блага и последвало от него обогатяване на ответника без основание за сметка на ищеца, което да поражда за ищеца право на вземане по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД до размер на претендираната разлика.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че : Ищецът [фирма] е собственик на два вятърни енергийни обекта В. „Ветроком” и В. „Контакт Консулт”, включени в приложното поле на решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, което е отменено с влязло в сила решение на ВАС. В периода на действие на решението, за времето от м. септември 2012 г. до м. януари 2013 г., ответникът [фирма] е издал пет броя фактури за дължима от ищеца цена за достъп до електроразпределителната мрежа, определена с решението на ДКЕВР, на обща стойност 1 150 805.95 лв. На 10.10.2012 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 69 838.73 лв., начислена с една от издадените фактури – фактура № [ЕГН]/30.09.2012 г. Плащане по останалите четири фактури не е извършвано, а за фактурираната с тях цена са оформени четири протокола за прихващане на взаимни задължения от 12.11.2012 г., 10.12.2012 г., 10.01.2013 г. и 11.02.2013 г., подписани от [фирма], [фирма] и [фирма]. В протоколите са обективирани изявления на трите дружества за прихващане на насрещни задължения помежду им до размер на най-малкото, включващи задължение на [фирма] към [фирма] за цена на доставена електрическа енергия, задължение на [фирма] към [фирма] за цена за достъп по четирите неплатени фактури и задължение на [фирма] към [фирма] за цена на различни услуги.
Въз основа на така установените факти по делото и като се е позовал на възприетото от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./ разрешение за обратно действие на постановената от ВАС отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, Софийски апелативен съд е направил извод, че искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е основателен само за сумата 69 838.73 лв. по фактура № [ЕГН]/30.09.2012 г., която след отмяната с обратно действие на решението на регулаторния орган следва да се счита за платена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В зависимост от преценката за частична основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за частично основателен – до размер на сумата 7 329.30 лв., е приет и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху платената на отпаднало основание цена за достъп. По отношение на цената за достъп, начислена с другите четири фактури, въззивният съд е достигнал до извод, че фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е неприложим поради безспорния по делото факт, че тази цена не е заплащана от ищеца на ответника и че според твърденията в исковата молба задължението за нея е погасено чрез прихващане. Аргументирайки се със задължителната практика на ВКС по въпросите за правното действие и последиците от отмяната по административен ред на решение № Ц-33/14.09.2012 г., съдът е приел, че като последица от отмяната на решението и отпадане с обратна сила на задължението на [фирма] за заплащане на временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период това задължение не е могло да бъде обект на изявление за прихващане по чл.103 ЗЗД, съответно ответникът [фирма] не е имал ликвидно вземане към ищеца за начислената с четирите фактури цена за достъп, с което да е могъл да извърши прихващане при предпоставките на чл.103 ЗЗД. Отричането на предпоставките по чл.103 ЗЗД е обусловило решаващия извод на съда, че описаните в протоколите за прихващане задължения не са погасени и че ищецът има активно вземане към [фирма] за цената на изкупената от него електрическа енергия, но няма вземане към ответника [фирма] по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за начислената с четирите фактури, но неплатена, временна цена за достъп в размер на разликата над сумата 69 838,73 лв. до сумата 1 150 805.95 лв.
С извода за ненастъпил погасителен ефект на изявленията за прихващане е мотивирана и неоснователността на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД за разликата над сумата 69 838,73 лв. до претендирания размер от 1 150 805.95 лв. Въззивният състав е изложил съображения, че след като взаимните задължения на трите дружества не са погасени поради отсъствие на предпоставките по чл.103 ЗЗД, не е налице нито обогатяване за ответника, който не е получил нищо и не е намалил пасива си, нито обедняване за ищеца, в чийто патримониум продължава да съществува вземане към [фирма] за цената на изкупена електрическа енергия в отразения в протоколите за прихващане размер.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на всички основания за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК и е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „1. След като страната – ответник по делото изрично е заявила в хода на производството и пред двете инстанции, че въз основа на издаден и по – късно отменен индивидуален административен акт (какъвто е решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на К.), действително е намалила пасивът си със свое вземане към друго лице (Н.), следва ли да се приеме, че не е налице неоснователно обогатяване при хипотезата на чл.59 ЗЗД; 2. Допустимо ли е при разглеждането на иск по чл.59 ЗЗД съдът изцяло да пренебрегне признанието на факта относно „спестяването на разходи”, направено от страната, за която той е неизгоден, и да приеме „липсата на разместване на имуществени блага”; 3. Обстоятелството, че отмяната на индивидуален административен акт (какъвто е решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на К.) има обратно действие, а след издаването му три страни, имащи взаимни вземания/задължения (Н., Е. ЕАД и Ветроком), са уредили отношенията си във връзка с него и с други свои вземания, означава ли, че страната, която е имала задължение във връзка с отменения административен акт (касатора Ветроком) не разполага с иска по чл.59 ЗЗД срещу страната, която е имала вземането по същия административен акт (Е. ЕАД), след като разполага с иск за вземането си към третата страна за вземане на друго правно основание и по други правоотношения”.
Формулираните в изложението въпроси са относими единствено към произнасянето на въззивния съд по евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД и нямат отношение към решаващите изводи на съда, с които е мотивирана неоснователността на главния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК с обуславящо значение за изхода на спора по главния иск е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол в частта, с която са отхвърлени искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и съединеният с него акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Според задължителните указания в т.1 от цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с обжалваното въззивно решение – чл.280, ал.1 ГПК, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне, тъй като в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са законосъобразни, а преценява единствено дали те са обусловени от разрешаване на посочения от касатора правен въпрос. В случая въпросите, с които касаторът е обосновал приложното поле на касационния контрол, не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и нямат характер на правни въпроси с обуславящо значение за изхода на спора по евентуалния иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Спорното материално право, предмет на защита с предявения по делото иск, се индивидуализира от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. Сезираният с иска съд признава или отрича съществуването на спорното право, след като извърши съвкупна преценка на фактите и доказателствата по делото и приложи материалния закон, който го урежда. Твърдението на ищеца, че е носител на защитаваното с иска право, подлежи на доказване в исковия процес. Ако доказването не бъде проведено успешно, съдът не може да признае правото за съществуващо и да уважи иска на база твърденията в исковата молба, дори когато ответникът признава неизгоден за него факт от значение за съществуването на спорното право – аргумент от чл.175 ГПК. В случая, за да отхвърли евентуалния иск по чл.59 ЗЗД, въззивният съд е анализирал релевантните за спора факти и след подвеждането им под фактическия състав на чл.59 ЗЗД е достигнал до извод, че от отмяната с обратно действие на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за ищеца – касатор не е възникнало твърдяното в исковата молба вземане към ответника за неоснователно обогатяване в размер на начислената, но неплатена и непогасена чрез прихващане цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Въззивният съд е изложил съображения защо приема, че не е налице твърдяната в исковата молба хипотеза на неоснователно обогатяване, като е посочил, че след като цената не е платена от ищеца на ответника и изявленията за прихващане по четирите тристранни протокола не са породили целения погасителен ефект поради отсъствие на предпоставките по чл.103 ЗЗД, патримониумът на ищеца не е намалял и ответникът не се е обогатил за негова сметка чрез спестяване на разходи или получаване на нещо недължимо. Като се имат предвид решаващите изводи на въззивния съд и мотивите за тях, първите два въпроса в изложението не биха могли да се счетат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и да предпоставят допускане на въззивното решение до касационен контрол. Доводите, с които касаторът е аргументирал значението на въпросите за изхода на делото, касаят правилността на изводите на въззивния съд, а в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК касационната инстанция не проверява дали въззивното решение е правилно. Поради тяхната значимост за правилността на въззивното решение въпросите по т.1 и т.2 не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Отговорът на третия въпрос е обусловен изцяло от фактите по делото и от преценката на въззивния съд, че с оглед на тях евентуалният иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен. Поради това и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и по повод на този въпрос.
Дори да се приеме, че въпросите са формулирани в съответствие с изискването на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на тях не са осъществени специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Произнасянето на въззивния съд, че не е налице неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 ЗЗД, тъй като задължението на ищеца – касатор към ответника за временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа не е погасено чрез плащане и чрез прихващане и няма разместване на имуществени блага в правните сфери на страните, не противоречи, а съответства на посочената в изложението задължителна практика на ВС и ВКС по приложението на чл.59 ЗЗД и чл.175 ГПК. При липса на доказано противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът не е представил влезли в сила решения на други съдилища, с които релевантните за конкретното дело правни въпроси да са разрешени по различен начин, което изключва и възможността за достъп до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е аргументирано, а и по начина, по който са формулирани въпросите в изложението, касационното им разглеждане не би могло да постигне заложената в чл.280, ал.1, т.3 ГПК цел – чрез принос в тълкуването да се осигури точно и еднакво прилагане на закона.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 6255/2016 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 15 470.94 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 85 – ЦУ/14.07.2015 г. и фактура [ЕГН]/24.07.2017 г., чието плащане е доказано с извлечение по разплащателна сметка в [фирма] от 15.08.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 930 от 21.04.2017 г., постановено по т. д. № 6255/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], пл. „П.” № 2, П. Бизнес Център, ет. 7, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 15 470.94 лв. /петнадесет хиляди четиристотин и седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки/ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: