О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 08.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 782/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно определение № 128 от 17.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 89/2016 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 4341 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1468/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на висящото пред Софийски градски съд т. д. № 4978/2015 г.
В частната касационна жалба се навеждат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че изходът на спора по т. д. № 4978/2015 г. на Софийски градски съд, образувано по иск за установяване недействителност на извършени прихващания под режим на Закона за банковата несъстоятелност /З./, има преюдициално значение за изхода на спряното т. д. № 1468/2015 г. на Варненски окръжен съд, образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск. Излага аргументи, че въвеждането с допълнителната искова молба по т. д. № 1468/2015 г. на доводи за недействителност на изявленията за прихващане не създава връзка на преюдициалност между двете дела и че ако такава връзка съществува, то преюдициален е спорът по чл.422, ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на чл.59, ал.5 З. е нова и по приложението й няма съдебна практика, а именно : „При наличие на висящи производства между едни и същи страни с правно основание чл.59, ал.5 З. и чл.422 ГПК налице ли е преюдициална зависимост между тях и правният спор по кое от двете производства е в обуславяща спрямо другия”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата [фирма] (в несъстоятелност), който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 1468/2015 г. е образувано пред Варненски окръжен съд по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от [фирма] (в несъстоятелност) против [фирма] установителен иск за съществуване на парично вземане, произтичащо от договор за банков кредит и анекси към него, удостоверено в извлечение по чл.417, т.2 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. В отговора на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил съществуването на вземането като е противопоставил и възражение за частичното му погасяване чрез прихващане с негови насрещни вземания, придобити на основание договори за цесия от 27.10.2014 г., което прихващане е извършено с изявления от 22.12.2014 г. и 09.03.2015 г. По повод на възражението за извършени прихващания с допълнителната искова молба ищецът е въвел доводи, че изявленията за прихващане са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността поради наличие на предпоставките по чл.59, ал.5 З..
С определение от 23.12.2015 г. Варненски окръжен съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, след като е взел предвид представените по делото доказателства за висящо пред Софийски градски съд т. д. № 4978/2015 г., образувано по предявен от синдиците на [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] иск за установяване недействителност на извършените прихващания с вземането, предмет на установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК, на основание чл.59, ал.5 З..
Сезиран с частна жалба от [фирма], Варненски апелативен съд е потвърдил определението за спиране на делото, като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за преюдициално значение на спора по т. д. № 4978/2015 г. на Софийски градски съд за изхода на спора по т. д. № 1468/2015 г. Въззивният съд е изложил съображения, че след като ответникът в производството по чл.422, ал.1 ГПК е основал защитата си в процеса на правопогасяващи възражения за настъпила компенсация и нейната действителност е предмет на съдебно установяване с предявения пред Софийски градски съд установителен иск по чл.59, ал.5 З., изходът на спора по чл.59, ал.5 ЗН е от значение за правилното разрешаване на спора по чл.422, ал.1 ГПК, тъй като при отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 З. ще се формира извод за действителност на компесационните изявления и за тяхната противороставимост на длъжника и неговите кредитори, а уважаването на иска ще доведе до извод за относителна недействителност на компенсацията и ще отложи действието й до изпълнение на окончателната сметка за разпределение по чл.104 З.. Д. на ответника за наличие на обратна преюдициална зависимост между двете дела е счетен за неоснователен от въззивния съд с мотив, че съществуването на пасивното задължение, срещу което е направено прихващане и което е предмет на установяване в производството по чл.422, ал.1 ГПК, не е предмет на спора по чл.59, ал.5 З. и няма значение за неговото разрешаване.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно определение.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос дали е налице преюдициална зависимост между висящи производства с правно основание чл.59, ал.5 З. и чл.422 ГПК, в които участват едни и същи страни, и кое от двете производства е в обуславяща връзка спрямо другото, не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпроса предпоставя проверка от страна на касационната инстанция на правилността на извода на въззивния съд, че изходът на спора по иска с правно основание чл.59, ал.5 З. има преюдициално значение за изхода на спора по чл.422, ал.1 ГПК и налага производството по чл.422, ал.1 ГПК да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по обуславящото дело с предмет иска по чл.59, ал.5 З.. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, а преценява специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В случай, че въззивното определение се допусне до касационно обжалване по формулирания от касатора въпрос, би се стигнало до несъвместим със задължителните указания резултат, тъй като отговорът на поставения въпрос ще съдържа и произнасяне относно правилността на извършената от въззивния съд преценка за преюдициална връзка между делата, а съответно и произнасяне дали е приложена правилно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Поради това, че е от значение за правилността на обжалваното определение, зададеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване е и отсъствието на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по въпроса дали съществува връзка на преюдициалност между производството по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, и производството по иск за установяване на недействителност на извършено прихващане на основанията по чл.59, ал.5 З. не изисква тълкуване на разпоредбата на чл.59, ал.5 З.. Разпоредбата на чл.59, ал.5 З. урежда основанията за недействителност на прихващане с вземания на банка – длъжник в производство по несъстоятелност. Наличието или липсата на преюдициална връзка между съдебно производство, образувано по иск с правно основание чл.59, ал.5 З., и съдебно производство, образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, се преценява за всеки конкретен случай в зависимост от страните и от предмета на двете производства. Ако оспорваното с иск по чл.59, ал.5 З. прихващане се отнася до вземането, което е предмет на установяване с предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск, и е въведено в предмета на спора по чл.422, ал.1 ГПК, силата на пресъдено нещо на решението по чл.59, ал.5 З., с която се признава или отрича недействителността на прихващането, ще е от значение за разрешаването на спора за съществуване на вземането и в този случай производството по чл.59, ал.5 З. ще е преюдициално спрямо производството по чл.422, ал.1 ГПК. Ако с оглед очертаното от страните предметно съдържание на спора по чл.422, ал.1 ГПК произнасянето по недействителността на извършено прихващане няма да се отрази върху формирането на изводите за съществуване на вземането, двете производства няма да се намират в преюдициална обвързаност и няма да има процесуални пречки за паралелното им развитие. Разрешаването на поставения от частния жалбоподател въпрос за преюдициалната връзка между делата по чл.422, ал.1 ГПК и чл.59, ал.5 З. е обусловен от фактите по всяко конкретно дело и по тази причина не може да получи еднозначен отговор, валиден за всички случаи на висящи между едни и същи страни дела с посоченото съдържание. Поради това въпросът не може да се определи като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 89/2016 г. на Варненски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски не са претендирани и доказани от ответника по жалбата и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 128 от 17.02.2016 г., постановено по ч. т. д. № 89/2016 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :