О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 20.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1465/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ – чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 622 от 20.02.2018 г., постановено по т. д. № 845/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 04.01.2018 г. по т. д. № 1527/2017 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото пред този съд и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд – Благоевград.
В частната касационна жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск. Навеждат се оплаквания, че при постановяване на определението въззивният съд не е съобразил специалната подсъдност на исковете по чл.135 ЗЗД, предвидена в разпоредбата на чл.62 от Закона за банковата несъстоятелност /З./, смесил е специалната подсъдност по З. с подсъдността при търговската несъстоятелност по ТЗ и е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод, че специалната подсъдност по чл.62, ал.2 З. е приложима само за искове по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделки и действия, по които страна е банката в несъстоятелност. Излагат се доводи, че с оглед целената бързина и процесуална икономия законодателят е уредил специална местна подсъдност за всяко от производствата, посочени в чл.46, ал.1, т.7 З. и чл.62 З., в т. ч. и за производството по чл.135 ТЗ, като е предвидил по тях да бъде компетентен Софийски градски съд.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : „1. Кой е местнокомпетентният съд да разгледа иск, предявен от синдиците на банка в несъстоятелност по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.62 от З. – съдът по несъстоятелността или съдът по местонахождение на недвижимите имоти, предмет на сделката, чиято относителна недействителност се претендира; 2. Може ли банката в несъстоятелност да е ответник по иск по чл.135 от ЗЗД, когато се претендира относителна недействителност на сделка, в която тя не е участвала; 3. Влизат ли в приложното поле на чл.62 от З. искове по чл.135 от ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. 1527/2017 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявен от [фирма] /в несъстоятелност/, представлявана от синдиците, против [фирма] и [фирма] иск за обявяване за относително недействителен по отношение на [фирма] /в несъстоятелност/ на сключен между дружествата – ответници договор за от 17.07.2015 г. договор за особен залог на търговско предприятие.
С определение от 04.01.2017 г. Софийски градски съд е прекратил образуваното пред него исково производство и е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд – Благоевград. Първоинстанционният съд е счел за основателни възраженията на ответниците в отговорите на исковата молба, че тъй като седалищата им се намират в района на Окръжен съд – Благоевград, този съд е компетентен да разгледа спора съгласно общото правило на чл.105 ГПК.
Сезиран с частна жалба от банката – ищец, Софийски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил определението на Софийски градски съд. За да се произнесе по частната жалба, Софийски апелативен съд е изходил от разбирането, че предявеният от банката в несъстоятелност иск по чл.135, ал.1 ЗЗД не е сред исковете по чл.46, ал.1, т.7 и чл.62, ал.2 З., които по разпореждане на закона са подсъдни на Софийски градски съд като съд по несъстоятелността. Изложил е съображения, че специалната подсъдност по чл.62, ал.2 З. се прилага и за иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, когато той е предявен за обявяване за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите, каквато не е процесната хипотеза. Посочил е, че доколкото в конкретния случай чрез иска по чл.135 ЗЗД се атакува сделка, извършена от длъжник на банката в несъстоятелност, и целта е реализиране на твърдяно парично вземане към длъжника на банката [фирма], искът не е свързан с производството по банкова несъстоятелност, а с изпълнение на вземания на несъстоятелния длъжник срещу трето лице, поради което неговата местна подсъдност е подчинена на общото правило на чл.105 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Според разясненията и задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с въззивния съдебен акт е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК /редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г./. Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК допълнителни предпоставки.
Първите два въпроса, с които частният жалбоподател е аргументирал общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, не отговарят на изискването да са от значение за изхода на делото. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е посочил, че предявеният иск не се обхваща от хипотезата на чл.62, ал.2 З., т. е. не представлява „иск по чл.135 от ЗЗД във вр. с чл.62 З.”, в какъвто смисъл е зададен първият въпрос, и в зависимост от тази преценка е формирал извода си за неприложимост към иска на уредената в чл.62, ал.2 З. специална подсъдност. Правилността на извода, че в конкретния случай не е предявен иск по чл.135 от ЗЗД, попадащ в приложното поле на разпоредбата на чл.62 З., не може да бъде проверявана в стадия за селекция на касационните жалби и въпросът по п.1 не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Освен това въпросът не кореспондира с изводите на въззивния съд, който е приел, че с оглед предмета и целта на конкретно предявения иск по чл.135 ЗЗД за него е приложима общата местна подсъдност по чл.105 ГПК, без да обсъжда приложимостта на местната подсъдност по чл.109 ГПК /по местонахождение на имота/. Вторият въпрос е зададен общо и без връзка с мотивите към обжалваното определение, което изключва обуславящото му значение за постановения с определението правен резултат. Несъответствието на двата въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на поддържаната във връзка с тях допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
От значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е третият въпрос – дали в приложното поле на чл.62 З. влизат искове по чл.135 ЗЗД, предявени от синдика на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и трето лице, но по отношение на него не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че разрешеният с обжалваното решение/определение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Разпоредбата на чл.62 З., озаглавена „Предявяване на отменителен иск”, е ясна, точна и пълна и не създава условия за противоречивото й прилагане от съдилищата. В ал.1 са посочени отменителните искове, които попадат в приложното поле на чл.62 З. и до които се отнася уредената в ал.2 специална подсъдност на съда по несъстоятелност. Предмет на изброените в чл.62, ал.1 З. отменителни искове са правни действия и сделки, които са извършени от или са сключени с участие на банката в несъстоятелност и имат за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Участието на банката в действието или сделката, засягаща масата на несъстоятелността, е причината законодателят да предвиди специална подсъдност за исковете по ал.1 на чл.62 З. и да възложи разглеждането им на съда по несъстоятелност. Специалната подсъдност по 62, ал.2 З. се прилага и за иска по чл.135 ЗЗД, посочен изрично в ал.1 на чл.62 З., когато той е предявен под формата на отменителен иск, т. е. като иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки или действия с участие на банката в несъстоятелност, чрез които е намалена или обременена масата на несъстоятелността и по този начин е застрашено удовлетворяването на кредиторите. Извън посочената хипотеза предявяването на иск по чл.135 ЗЗД от синдиците, в изпълнение на правомощията им по чл.31 З., с цел попълване на масата на несъстоятелността чрез оспорване на разпоредителни сделки, сключени от длъжници на банката в несъстоятелност, е подчинено на общите правила за подсъдност по чл.105 и сл. ГПК и за тях не се прилага чл.62, ал.2 З.. Като се има предвид съдържанието на разпоредбата на чл.62 З., касационното разглеждане на поставения от частните жалбоподатели въпрос по п.3 няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по т. д. № 845/2018 г. на Софийски апелативен съд.
В частната касационна жалба е направено искане за освобождаване на частния жалбоподател от предварително заплащане на държавна такса на основание чл.62, ал.2 З.. От завеждане на делото производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД е администрирано без предварително събиране на държавна такса с позоваване на чл.62, ал.2 З.. При тези обстоятелства държавната такса и за настоящото производство следва да бъде събрана при окончателното приключване на делото в зависимост от неговия изход.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 622 от 20.02.2018 г., постановено по т. д. № 845/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :