О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 11.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 570/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. И. от [населено място] – чрез пълномощника й адв. Г. Ч., срещу решение № 2352/15.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 2311/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 1866 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 694/2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, е отхвърлен предявеният от Р. А. И. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 10 000 лв. до сумата 20 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 26.08.2012 г. пътно – транспортно произшествие, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника ЗК [фирма].
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.52 ЗЗД, и съдопроизводствените правила, като е намалил дължимото обезщетение за неимуществени вреди до размер, който не кореспондира с доказателствата относно обема и продължителността на понесените вреди и не удовлетворява изискването за справедливост. Поддържат се и доводи, че при определяне на обезщетението не са съобразени лимитите на отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на настъпване на вредите и значително по-високите размери на обезщетенията, присъждани от съдилищата към 2012 г.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2 ГПК с твърдение, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касация Застрахователна компания [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 27.02.2018 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да отмени частично решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявения от Р. А. И. против ЗК [фирма] пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 10 000 лв. до присъдените с обжалваната част на решението 20 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че справедливият размер на обезщетението, което ищцата има право да получи за претърпените при ПТП на 26.08.2012 г. неимуществени вреди, възлиза на сумата 15 000 лв., от която следва да се приспадне доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение от 5 000 лв.
При определяне размера на дължимото обезщетение Софийски апелативен съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото. В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е приел за установено, че в резултат на ПТП, реализирано виновно и противоправно от водач на превозно средство със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на 26.08.2012 г., ищцата Р. И. е получила спукване на лъчева кост в китката на дясната ръка, без разместване; счупването е на типично място – над гривнената става, има травматичен характер и е довело до трайно затруднение на функцията на десния горен крайник за повече от 30 дни; проведено е лечение с медикаменти и имобилизация на дясната китка с гипсова лонгета за около 30 дни, след което лечението е продължило с рехабилитация. Според заключенията на съдебно – медицинските експертизи, по повод на травмата ищцата е търпяла болки и страдания, малко по-интензивни през първите 25 – 30 дни, които постепенно са затихнали, като е възможно да се появяват при рязка промяна на времето и висока влажност; поради липса на разместване от травмата не са останали трайни неблагоприятни последици. Като относими към размера на обезщетението съдът е взел предвид свидетелските показания, установяващи цялостното негативно отражение на произшествието върху живота и психиката на ищцата, включително затрудненията при упражняване на професията й на учител. Съобразил е и представеното становище на психолог – психотерапевт, според което след произшествието ищцата се е намирала в състояние, близко до посттравматичен стрес, което е преодоляно с помощта на навременна психотерапевтична помощ.
След съвкупна преценка на установените по делото факти, релевантни за размера на обезщетението, и като се е позовал на задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. и на формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, Софийски апелативен съд е направил извод, че за да бъде удовлетворено изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД в конкретния случай, на ищцата следва да се определи обезщетение в размер на 15 000 лв. Посоченият размер на обезщетението е мотивиран с характера и тежестта на причинената травма, последвалите от нея болки, страдания и неудобства и тяхната продължителност и интензитет, възрастта на пострадалата към момента на увреждането /44 г./, претърпените от нея емоционални и психически сътресения и създадения социален дискомфорт. Отчетени са липсата на неблагоприятни остатъчни последици от травмата, както и обществено – икономическите условия в страната по време на реализиране на произшествието /2012 г./.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено единственото поддържано от касаторката основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със З., обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторката не е изложила аргументи за очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд решение, а е отъждествила очевидната неправилност с релевираните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, посочени като основания за касационно обжалване на решението. В рамките на правомощията си за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не констатира обжалваното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, поради което няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 694/2014 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2352/15.11.2017 г., постановено по в. гр. д. № 2311/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. А. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.”А”, ет.1, ап.10, да заплати на ЗК [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :