2_1012/ 27.08.2014 г.
КСО-чл.4, ал.1, т.7
чл.10
ОТНОСНО: осигуряване на управител на търговско дружество
В писмото е изложена следната фактическа обстановка, имате регистрирана фирма, в която извършвате дейност като управител с определено възнаграждение. Осигурявате се по договор за управление и контрол, като ежемесечно се подават и декларации обл.№ 1 и обр.№ 6. Желаете да да спрете временно дейността на фирмата и във връзка с изложеното поставяте въпроса: Следва ли да подавате в НАП някаква декларацияза прекъсване на дейността, или просто спирате подаването на декларарации обр.№ 1 и обрИзх. № 6?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище :
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Собствениците и съдружниците в търговските дружества подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно вида на извършваната трудова дейност.
Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (за всички осигурени социални рискове). Вноските се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не по-вече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6, ал.3 от КСО).
„Неначислени” възнагражденияза лицата които упражняват трудова дейност по чл.4, ал.1, т.7 от КСО са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени и не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето, т.е. за лицата по тази точка вноски са дължими при наличие на изплатени, начислени или договорени/определени по съответния ред възнаграждения.
Когато извън дейността по управление и контрол собствениците/съдружниците упражняват трудова дейност в дружеството в качеството им на самоосигуряващи се лица (полагат личен труд в дружеството), следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд „Пенсии”). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
От изложеното следва, че упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за осигуряване за държавно обществено осигуряване, поради което фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност на това основание, срещу определено възнаграждение, и ще продължи до нейното прекъсване или прекратяване.
По отношение регистриране на обстоятелствата, свързани със започване и прекъсване натрудовата дейност на управителите, следва да се има предвид, че осигурителното законодателство не предвижда представяне на специални документи в НАП. Прекъсването наосигуряването, в тази хипотеза, намира отражение при подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация образец № 1). За управител,който не е отработил всички работни дни в месеца, предвид прекъсването на осигурителният стаж, задължително се правят записвания в т. 15 «Последен ден в осигуряване» /Декларация обр.№ 1 – 2014 г./, като се попълва в две позиции последния календарен ден в осигуряване при всяко прекъсване или прекратяване на осигуряването. При възобновяване на осигуряването се попълват данни в т.14 – «Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено», попълвасе в две позиции, първият календарен ден в осигуряване.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.
Въпросите свързани с вписвания по Търговския закон в Агенцията по вписванията, са извън компетентността на НАП.
‘