О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 75
София, 28.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1209/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на адвокат П. Г. и адвокат М. Б. като съдружници в „Адвокатска къща Б. и Г.” Д. против решение от 16.12.2014 г., постановено по в.гр.д. №15913/2014г. по описа на СГС, адм.отделение, ІІІ-Б състав, в частта му, с което е потвърдено решение от 5.04.2013г., постановено по гр.д.№13781/2010г. на СРС, 33 с-в., поправено с решение от 24.03.2014г. по същото дело.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на материалния закон. Сочи се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са интерпретирали неправилно естеството на двустранните отношения между ищцовото гражданско дружество и ответната Агенция „Пътна инфраструктура” по повод сключения между тях договора за правни услуги от 13.09.2009г. Според касатора договорът не е рамков, а представлява договор за изработка. Твърди се, че „Адвокатска къща Б. и Г.” Д. е извършила консултантски услуги през процесния период, които са приети от възложителя и за които възложителят дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове с присъждане на направените от касаторите разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени четири въпроса. По отношение на първите два въпроса, а именно: 1.Дали одобрение на извършената работа, означава постигнато съгласие – демонстрирано чрез конклудентни действия, за сключване на договор по възлагането й / в случаите, когато другите съществени елементи на договора са предварително съгласуване между страните?” и 2. Дали при тълкуване на договорни клаузи следва съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?”- се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване като сочат, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение№97 по т.д.№533/2012г. на ВКС, решение №36 по гр.д.№384/2009г. на ВКС, решение №121 по т.д.№621/2012г. на ВКС, решение по т.д.№235/2009г. на ВКС, ІІ т.о, решение по т.д.№761/2008г. на ВКС, І т.о., решение по гр.д.№856/2009г. на ВКС, ІV г.о., решение по т.д.№696/2-11г. на ВКС, ІІ т.о.
По отношение на третия и на четвъртия въпрос: 3. „Дали наличие на клауза от договор за абонаментно правно обслужване за „авансово плащане” на част от дължимия хонорар от възложителя /Държавна публичноправна организация/ в полза на изпълнителя /частно лице/ противоречи на добрите нрави?” и 4. „Дали наличието на вътрешно-ведомствена структура при възложителя /Държавна публичноправна организация/ обуславя липсата на необходимост от авансови плащания към изпълнителя /частно лице/ по договори, чиито предмет може да бъде свързан с функциите на тази структура?”- в изложението се поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване с твърдението, че „въпросите са от значение за развитието на правото, доколкото ВКС е нямал възможност да се произнесе по тях и че повдигането на въпросите е обусловено от актуалните /променените/ обществени условия и следващите ги/обуславящи ги законодателни промени.”
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура”, в който се поддържа, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените от касаторите въпроси не са коректно и ясно формулирани и не са относими към обжалвания акт. В отговора на касационната жалба се излагат също съображения за липсата на допълнителните предпоставки за допускане на касация и за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №І-33-42/5.04.2013г., постановено по гр.д.№13781/2010г. на СРС, І-во, г.о, 33 с-в., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 24.03.2014г., постановено по същото дело, са отхвърлени изцяло исковите претенции, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца „Адвокатска къща Б. и Г.” Д. – [населено място], че ответника Агенция „Пътна инфраструктура”- [населено място], дължи сумата 9 324 лв. по фактура №190/4.11.2009г. и сумата 3 108 лв. по фактура №193/4.12.2009г., представляващи възнаграждения по договор за абонаментно правно обслужване №18/14.03.2009г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и обезщетение за забава в размер на 112.12 лв. за периода от 5.11.2009г. до 16.12.2009г.
С обжалваното решение от 16.12.2014 г., постановено по в.гр.д. №15913/2014г. по описа на СГС, адм.отделение, ІІІ-Б състав, е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК положителни установителни искове. Въззивният състав е приел за установено от фактическа страна, че между страните е бил сключен рамков договор за абонаментно правно обслужване на 14.03.2009г., в който е предвидено предоставянето на посочените в договора правни услуги да се извършва след възлагане и предварително съгласуване от изпълнителния директор на НАПИ. В обжалваното решение е посочено, че през месец септември 2009г. новият изпълнителен директор на ответната агенция е уведомил писмено ищцовото гражданско дружество, че няма да поставя повече задачи във връзка с договора за абонаментно обслужване. Въззивният състав е приел за установено, че ищецът „Адвокатска къща Б. и Г.” Д. е съставил фактура №190/4.11.2009г. за абонаментното обслужване за м.септември, октомври и ноември 2009г. общо за сумата 9324 лв. с ДДС и фактура №193/4.12.2009г. за абонаментното обслужване за м.декември 2009г. за сумата 3 108 лв. с ДДС, които суми не са заплатени от ответната агенция. Посочено е, че към фактурите ищецът е представил доклади от 24.11.2009г. и от 14.12.2009г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел, че във връзка с договора за абонаментно обслужване от 14.03.2009г., ответната агенция не дължи възнаграждение за исковия период от м.септември до м.декември 2009г. включително, тъй като през този период Агенцията не е възлагала задачи на гражданското дружество. Съдът е аргументирал този извод, посочвайки, че съгласно договора всяко плащане от страна на възложителя е обусловено от изпълнението на възложени конкретни задачи. Въззивният състав е приел, че ищцовото дружество не доказало възлагане на задачи от Агенцията /следенето на европейското законодателство не е прието за консултантска услуга/. В тази връзка съдът се е позовал и на писмото на изпълнителния директор от м.септември 2009г. , с което дружеството е уведомено, че няма да му бъдат поставени повече задачи във връзка с договора за абонаментно обслужване. Допълнително въззивният съд, служебно с оглед правомощията му, разяснени в т.1 от Т..решение №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, е приел, че клаузата на т.3.2 от Договора , с която е предвидено авансово плащане в размер на 25 000 лв. без ДДС е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. В заключение е посочено, че дори да се дължи възнаграждение за консултантски услуги, същото е в по-нисък размер от направеното авансово плащане на сумата от 25 000 лв. без ДДС.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос „Дали одобрение на извършената работа, означава постигнато съгласие – демонстрирано чрез конклудентни действия, за сключване на договор по възлагането й / в случаите, когато другите съществени елементи на договора са предварително съгласуване между страните?”- не може да обоснове допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, съобразно разясненията, дадени в т.1 от Т..решение №1/19.02.2010г. ВКС, ОСГТК, според които материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда. Както бе посочено по-горе решаващият аргумент на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове, е липсата на възлагане на консултантски задачи от страна на Агенцията за процесния период и не е свързан с обстоятелството дали работата е приета или не. Отделно следва да се има предвид, че съдът не е установил, че работата е приета от възложителя без възражение съобразно клаузите на договора – в решението единствено е посочено, че към фактурите ищецът е представил доклади от 24.11.2009г. и от 14.12.2009г. В тази връзка поставеният въпрос, акцентиращ върху приемането на работата, а не върху нейното възлагане, не се явява обуславящ за изхода на делото.
Не попада в кръга на въпросите, представляващи предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и втория поставен въпрос от касатора: „Дали при тълкуване на договорни клаузи следва съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?”. Въззивният състав е постановил решението си, позовавайки се на клаузата по т.2.1 от договора от 14.03.2009г., според която изпълнението на правните услуги е поставено в зависимост от наличие на възлагане на задачи и предварително съгласуване от изпълнителния директор на НАПИ. В случая съдът не е констатирал спорни клаузи и не е пристъпил към тълкуване на договора по реда на чл.20 ЗЗД. В тази връзка поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото. Въпросите, свързани с правилното възприемане на фактическата обстановка от въззивния състав, с обосноваността на решението, включително за характера на конкретните договорни правоотношения, не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК и не обуславят допускане на касация.
Аналогично не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК с оглед поставените въпроси: „Дали наличие на клауза от договор за абонаментно правно обслужване за „авансово плащане” на част от дължимия хонорар от възложителя /Държавна публичноправна организация/ в полза на изпълнителя /частно лице/ противоречи на добрите нрави?” и „Дали наличието на вътрешно-ведомствена структура при възложителя /Държавна публичноправна организация/ обуславя липсата на необходимост от авансови плащания към изпълнителя /частно лице/ по договори, чиито предмет може да бъде свързан с функциите на тази структура?”. И двата въпроса се отнасят до изложеното във въззивното решение становище, че клаузата по чл.3.2 от Договора от 14.03.2009г., предвиждаща авансово плащане на сумата 25 000 лв. без ДДС, е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Във въззивното решение съдът изрично е посочил, че констатираната от него нищожност на клаузата, е допълнителен аргумент за неоснователността на исковите претенции. Нищожността на договорната клауза като допълнителен аргумент във въззивното решение /независим от основния мотив на съда, свързан с липсата на възложени задачи по договора за процесния период/, не представлява значимия за конкретния спор правен въпрос, изведен в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на настоящото дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В тази връзка посочената от касатора съдебна практика се явява неотносима за допускането на решението до касационно обжалване.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната Агенция за касационната инстанция, тъй като такива не са изрично поискани с отговора на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.12.2014 г., постановено по в.гр.д. №15913/2014г. по описа на СГС, адм.отделение, ІІІ-Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :