О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№150
София, 22.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4099 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 19986 от 26.06.2017 г. на Т. А. П. и В. И. П. чрез пълномощника им адвокат В. Т. против решение № 590 от 9.05.2017 г., постановено по гр.д. № 552 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 3509 от 18.11.2016 г. по гр.д. № 1027/2016 г. на Районен съд-Пловдив, X.-ти граждански състав и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на Т. А. П. и В. И. П., че Н. Д. М. и Д. М. М. са собственици на целия парцел № 5 в масив 129 с площ от 1021 кв.м., ведно с две стопански сгради с площ от 6 кв.м. и 10 кв.м., находящи се в стопанския двор на [населено място], обл.П., който парцел 5 е посочен като попадащ частично в границите на имот № 063007 по картата на възстановената собственост, съответно с част представляваща площ от 679 кв.м., посочена с фиг.10,11,12,13,14,10 от КС № 8 на заключение на вещото лице инж.В.С., неразделна част от решението.
Н. Д. М. и Д. М. М. са подали чрез пълномощника си адвокат З. Н. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищците Н. Д. М. и Д. М. М. да основали иска за собственост на твърденията, че са закупили процесния имот през 2008 г., като праводателят им Н. Д. Н. е придобил собствеността с договори за покупко-продажба от 26.01.1995 г. от ликвидационен съвет на ТКЗС [населено място] и от тогава той, а впоследствие ищците го владеят и стопанисват необезпокоявано. Ответниците са оспорили иска с твърдения, че Н. Н. не е придобил вещни права, а собствеността принадлежи на тях по силата на договор за замяна от 2003 г., сключен на основание чл.35, ал.2 и ал.3 ЗОбС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) как и по какъв ред се определя прилежащата територия по смисъла на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ /редакция към 1995 г./
2) когато прилежащият терен към сгради, собственост на Т. и неговите правоприемници е определен от самите тях, следва ли да се спазят действащите тогава нормативни изисквания
3) следва ли съдът да извърши самостоятелна преценка дали земята представлява прилежащ терен към сградите въз основа на правните норми или обстоятелството, че е налице протокол и скица изключва преценката на съда дали са спазени нормативните изисквания
Въпросите са свързани с констатациите на въззивния съд, че процесният имот е бил част от стопанския двор на ТКЗС [населено място] и е извън регулация, като праводателят на ищците Н. Н. е придобил собствеността от Ликвидационния съвет на ТКЗС [населено място] с договор от 26.01.1995 г. въз основа на спечелен търг, проведен на същата дата за селскостопански склад /обект № 78/ и обслужващ го прилежащ терен от 1021 кв.м., съставляващ парцел 5 от масив 129, определен по скица, издадена на 15.03.1994 г. и заверена на 29.03.1994 г. от председателя Поземлена комисия и направения извод, че скицата е издадена съгласно съставения протокол от 29.03.1994 г. по чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ в действалата към момента редакция, заверен с подписите и печатите на приемателната комисия, с който протокол са определени границите на прилежащите площи, в т.ч. и за обект № 78-склад Г.-оборудване, съставляваща процесния парцел № 5 и извода, че няма данни за нарушение изискванията за определяне размера на прилежащи площи, в т.ч. и по смисъла на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и хигиенните и противопожарните норми във връзка със сега действащата редакция на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ с оглед действието по време на материалноправните разпоредби на наредбата и с оглед липсата на норми – преки или препращащи в наредбата, които да ограничават максималния обем на прилежащите площи, тъй като в същата са създадени само ограничения за минимален такъв обем като са посочени минималните разстояния от сграда до граница на имота, в който сградата се намира.
Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в поддържаната от касаторите хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговорът на първия въпрос е даден в нормата на чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ в приложимата му редакция от ДВ бр.72/1993 г. – нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС и другите прекратени по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ организации извън строителните граници на населените места, се установяват по искане на ликвидационния съвет или служебно от регионалните служби „Земя и земеползване“ с протокол и заверена скица, копия от които се предоставят на поземлената комисия и на Министерството на земеделието и именно тази редакция на закона е приложил въззивния съд.
Вторият и третият въпроси не са обосновани, доколкото съдът е изложил съображения, че към релевантния момент са липсвали установени в нормативен акт правила за определяне на прилежаща площ към сграда, а касаторите не са посочили такива, които съдът да не е съобразил и прилагайки които да е могъл в конкретния случай да извърши самостоятелна преценка дали земята представлява прилежащ терен към сградите.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 590 от 9.05.2017 г., постановено по гр.д. № 552 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА Т. А. П. и В. И. П., двамата с адрес: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ап.2, адвокат В. Т. да заплатят на Н. Д. М. и Д. М. М., двамата от [населено място], [община], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат З. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: