О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 04.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1267 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. А. и Б. К. А. чрез пълномощника им адвокат С. В. против решение № 523 от 6.12.2017 г., постановено по гр.д. № 362 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 92 от 7.07.2017 г. по гр.д. № 1/2017 г. на Районен съд-Чепеларе за уважаване на предявения от Ш. Д. Х. против [община], Д. Р. А. и Б. К. А. ревандикационен иск по отношение на 89 кв.м. от УПИ IV, кв.8, представляващи част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот с решение № 12582 от 19.04.2016 г. на ОСЗ Д., а именно ливада, находяща се в урбанизираната територия на [населено място], [община], част от имот № 264, кв.8, повдигнати в жълт цвят на комбинирана скица № 4 към допълнителното заключение на СТЕ, която е неразделна част от решението.
Ш. Д. Х. е подал чрез пълномощника си адвокат Н. П. отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.108 ЗС против настоящите касатори, като ищецът се легитимира като съсобственик с решение № 12582/19.04.2016 г. /за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ш. Р. Х./ на възстановена ливада от 0,960 дка при граници от северозапад-УПИ VІ.ЕВН България, улица, КВС, от североизток-УПИ VІІ-Ш. Ч. и УПИ VІІІ-Д. Х., от югоизток-УПИ ІІІ-Д. Х. и улица и от югозапад-УПИ V-С. К. и А. К.. Решението на ОСЗ е постановено, след като с влязло в сила решение № 84/29.04.2009 г. по адм.д.№27/2009 г. по описа на Административен съд-Смолян е отменена заповед по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ /че в имот № 264 с площ от 1492 кв.м. няма свободна площ от застрояване/ за площ от 960 кв.м., след което е издадено удостоверение, че могат да бъдат възстановени 960 кв.м. В имот 264 е построена полумасивна селскостопанска сграда с площ от 274 кв.м., актувана с акт за общинска собственост № 498/27.04.2011 г. С договор за продажба на имота, частна общинска собственост, чрез търг с тайно наддаване, [община] е продала на Д. Р. А. /по време на брака й с Б. К. А./ сградата със застроена площ от 274 кв.м., ведно с недвижимия имот УПИ IV в кв.8 по плана на [населено място] с обща площ от 590 кв.м., представляващи триметров отстъп от сградата от всички страни.
Отчитайки придобивното основание на [община] по чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ и обсъждайки експертните заключения, съдът е приел, че общината е придобила застроената площ на сградата и прилежащия терен, измерена графично на 504 кв.м., с колкото е можела да се разпорежда. С договора за продажба от 30.09.2013 г. същата е продала 590 кв.м. или повече отколкото е притежавала. В договора за продажба е посочено, че тази площ представлява триметров отстъп от сградата от всички страни на същата, като по този начин са определени границите на продадената площ, поради което с оглед на обстоятелството, че графично измерена площта по скицата към договора за продажба е 501 кв.м. следва да се приеме, че така площ е продадена на ответниците. След като ответниците считат, че са придобили площ от 590 кв.м. за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Границите на възстановения с решение № 12582/19.04.2016 г. имот съвпадат с границите на УПИ ІV в кв.8. Отчитайки, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство, като площта на имота не е присъщ белег, съдът е счел, че грешното измерване на площта не следва да влияе върху правото на собственост в същите граници и след като площта на продадения имот от [община] на ответниците имот се установява, че е 501 кв.м., то предявеният от ищеца качеството му на наследник на Ш. Х. като е един от съсобствениците иск за процесния имот с площ 89 кв.м.,повдигнати с жълт цвят на комбинирана скица №4 към допълнителното заключение на вещото лице инж.Т. е основателен.
За неоснователно е счетено оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо,тъй като противоречи на влязло в сила съдебно решение № 84/29.04.2009 г. по адм.д.№ 27/2009 г. на АС-Смолян, тъй като с това решение не е възстановено право на собственост, а Решение № 12582/19.04.2016 г. на ОСЗ не е обжалвано, поради което не е налице хипотезата на чл.302 ГПК. За неоснователно е прието и твърдението, че с искът се претендира площ, която попада в прилежащия терен към страдата-триметровия отстъп, която не подлежи на възстановяване, тъй като от установеното по делото е видно, че претендираната от ищеца площ е извън прилежащия терен и е именно площта, с която Общината се е разпоредила, без да е собственик. В противоречие в изложеното в първоинстанционното производство, че Д. и Б. А. са станали собственици на продадените им 590 кв.м. във въззивната жалба се твърди, че не владеят повече от сградата и прилежащия терен, представляващ триметров отстъп от нея, но от доказателствата по делото категорично се установява, че прилежащият терен не е 590 кв.м., колкото е продала [община], а е 501 кв.м.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) какъв е характера на издадените въз основа на нищожно /недопустимо/ решение на административен съд актове по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, както и на последващо решение на ОЗС без да е отменен по съдебен ред предходния отказ на ОСЗ;
2) допустимо ли е с решението си въззивният съд да признае ищеца за собственик на част от имот, излизащ извън определения в решението на административния съд размер, извън приетия размер на имота от актовете на чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, както и извън размера на имота, определен с решението на ОСЗ, без последното да е било атакувано по реда на ЗСПЗЗ;
3) при предявяване на установителен иск по чл.124 ГПК за установяване на собственост над установената с решение на ОСЗ площ кой е пасивно легитимиран като ответник;
4) когато ответникът по ревандикационен иск твърди, че владее само конкретен имот, в случая сграда и триметров отстъп към нея, следва ли да бъде осъден да върне на ищеца имот, който излиза извън рамките на неговото владение;
5) правилна ли е квалификацията на въззивния съд, че е предявен иск по чл.108 ЗС, с който се претендира разлика между действителната площ на имота на ответника и продадената като имот с по-голяма площ, след като не се оспорват границите на имота като константна величина, а именно сграда и прилежаща площ.
Касаторите обосновават първия въпрос с доводи за вероятна нищожност, евентуално недопустимост на въззивното решение, основани на твърдението им, че производството по адм.д.№ 27/2009 г. на АС-Смолян и последвалите го удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и решение на ОЗС за възстановяване на правото на собственост, е налице решение на ОЗС за отказ да се възстанови собствеността, който не е отменен. По делото липсват каквито и да било доказателства преди решение № 12582/19.04.2016 г. на ОСЗ да е постановявано друго решение на органа на поземлена собственост, поради което въпросът е неотносим към данните по делото
Вторият въпрос е обоснован с твърдението, че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като излиза извън рамките на признатата от ОСЗ площ, т.е. претенцията е за площ извън възстановената част и правата на ищеца следва да се защитят по реда на поправка на ОФГ, по обжалване на решение на ОСЗ или по реда на ЗКИР. Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване. От една страна дали ищецът е собственик на претендираните права е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. От друга страна въпросът е неотносим към изводите на съда, че границите на възстановения имот и продадения на ответника се определят в първия случай от решението на ОСЗ, в което е описан целия УПИ ІV в кв.8, а във втория случай – от договора, имащ за предмет прилежащата площ към сградата, индивидуализирана по скицата към договора, като площта е несъществен белег при индивидуализацията на вещното право, а следователно съдът е приел, че ищецът защитава правото си на собственост върху част от възстановения му имот.
Третият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като страна по установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК е [община], която не е атакувала въззивното решение, а не касаторите.
Четвъртият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че ревандикационен иск следва да бъде уважен когато ищецът докаже правото на собственост върху процесния имот, но и че е препятстван от ответника да упражнява владелчески права върху този имот. Именно в тази насока са и изводите на въззивния съд, който е приел, че ответниците претендират, че са собственици на 590 кв.м., т.е. и на спорната площ, като е отчел и показанията на единствения свидетел по делото за осъществявано от ответниците владение, чрез допуснатия от тях в имота С. К..
Последният въпрос също е обоснован с тезата, че след като ищецът не оспорва границите на закупените от касаторите сграда и прилежаща площ, то искът не може да бъде квалифициран по чл.108 ЗС, илюстрирана с пример, че когато при покупката на един апартамент, той се продава с площ 100 кв.м., а в действителност е 80 кв.м., от това не следва, че собственика на съседен апартамент може да претендира ревандикацията за разликата от 20 кв.м. И този въпрос е неотносим към мотивите на съда, които касаят установяване именно на границите на закупената от ответниците прилежаща към сградата площ.
С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване касаторите следва да възстановят на Ш. Д. Х. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 523 от 6.12.2017 г., постановено по гр.д. № 362 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА Д. Р. А. и Б. К. А., двамата от [населено място], обл.С., [улица] да заплатят на Ш. Д. Х., [населено място], обл.С., [община], съдебен адрес: [населено място], обл.С., [улица], адвокат Н. П. разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: